Според народните вярвания, втората неделя след Великден е ден за

Според националните вярвания, втората неделя след Великден е ден за респект към умрелите и отбрана от естествени бедствия
Томина неделя, известна още като " Великден за покойниците ", е последният ден от Светлата седмица след Великден. Празникът носи името на деятел Тома Неверни и се отбелязва в цяла България с редица обичаи и ритуали, свързани както с почитането на мъртвите, по този начин и с предпазването от естествени бедствия.

Според преданието от Евангелието, откакто Христос възкръснал, той се явил пред своите възпитаници, само че деятел Тома не бил измежду тях. Когато останалите апостоли му разказали за случилото се, Тома не повярвал и декларирал, че няма да одобри възкресението за истина, до момента в който самичък не види и допре раните от пироните по ръцете и от копието в ребрата на Спасителя.

Седмица по-късно, когато всички апостоли, в това число и Тома, били дружно, Христос още веднъж се явил пред тях. Той призовал Тома да се увери в истината, като допре раните му. След като видял с очите си, неверието на Тома се преобразило в мощна религия.
Защо се върви на гробищата на Томина неделя?
Традицията повелява в този ден хората да посещават гробищата и да почитат паметта на своите умряли близки. Жените още веднъж боядисват яйца и вършат козунаци, които раздават за " Бог да елементарни ". Интересно е, че съгласно националните вярвания, на гроба не би трябвало да се оставя нищо с изключение на запалена свещ, а гробът се прелива с вода и вино.

Според националните поверия, тези ритуали оказват помощ за утешение на душите на умрелите и предотвратяват превръщането им в зли сили. Томина неделя е самобитен втори Великден, само че отдаден на мъртвите.
Обичаи и забрани, свързани с Томина неделя
В разнообразни региони на България се съблюдават разнородни традиции. На териториите в цялата страна се провеждат битки, панаири, надпревари, пеят се радостни песни и се извиват дълги хора.

В селата в Странджа се уважава Рибна Света Петка, а болните прекарват нощта край параклиси или аязма, наречени на светицата, с вярата, че тя се явява като златна патица край лечебния извор и лекува всеки, който я зърне.

Сред възбраните за този ден е варенето на мляко, с цел да не останат без мляко говедата. В Бесарабия и Североизточна България денят след Томина неделя се назовава " Софинден " и се счита за неподходящ. За да се предотврати суша, не се перат и сушат облекла, не се копае и не се сее.

Интересен бит е обвързван с предпазването от заболяването " топалък ", засягаща добитъка и хората. Преди изгрев слънце дамите връзват мъжки навуща или вълнен парцал на прът от оградата, казвайки: " Тука да остане топаллъка! " и " Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! "

На Томина неделя честват имените си хората с имена Тома, Томислав и Томислава.

Денят е обвързван и с курбани, които се колят за Лятната Света Петка, за светицата да пази земята от суша, наводнения и градушки.