Според народните предания, произходът на лековитите билки е свързан с

Според националните предания, произходът на лековитите билки е обвързван с безконечната борба сред положителното и злото, сред Господ и дявола. Легенда споделя, че когато Господ направил индивида от тиня, оставил го на слънце, с цел да изсъхне и решил да си почине. Тъй като бил много изтощен, задрямал. Дошъл дяволът и намушкал многократно божието създание с пръста си (а в някои разновидности на легендата – с шило). За да поправи вредата, Господ събрал треви и поставил от тях във всяка дупка. След това благословил тревите да се трансфорат в лековити билки. Пропуснал единствено един отвор и оттова заболяванията почнали да се промъкват и да вредят на хората. Отново съгласно националната религия, целебната мощ на билките е най-голяма на Еньовден, 24 юни. Тогава е празникът на свети Иван Бильобер, именуван още Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден. На същата дата православната черква отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител.

И до през днешния ден съществува традицията на Еньовден билките да се берат още в ранно утро, преди изгрев слънце. Това ритуално деяние в миналото било придружено със специфични песни. Главният воин в тях най-често е Еньо или Яньо, тръгнал „ с кола за билки “. В песните, с изключение на за всевъзможни билки, Еньо тръгнал за еньовче – горско цвете с дребни жълти цветове, което цъфти към Еньовден.

В среднощ против Еньовден небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита мощ. Според друго вярване, земята се отваря и демоничните духове, които пазят заровеното имане стартират да проблясват. Тази нощ е изключително подобаваща за всевъзможни вълшебства и заклинания. Знаели го и девойките, които не били подготвени да се занимават с вълшебства, само че пък мечтаели да завоюват сърцето на своя фаворит.

Мелодиите на ритуалните песни постоянно са сходни, с дребен тонов размер, което потвърждава старинния им генезис. А наличието е ориентирано към девойките и невестите, участници в обичая, както и към домакините на къщите, които момите обикаляли на празника. В някои региони на страната ни съществувал моминският бит Еньова буля. Девойките обличали 3-4-годишно момиче в сватбени облекла. През целия ден го носели на ръце, с цел да не опира в земята – т.е. да не нарушава чистотата си, както и връзката си с небесните сили, и по този начин обикаляли полето, водните източници и цялото село. Обичаят е предназначен да обезпечи изобилие, а също – добра сватба на участничките в него.

Завършва в къщата, в която предходната вечер е оставен казан с „ мълчана вода “. В навечерието на празника в него потапяли китките на девойките, на които имало пръстен или различен признак. В края на ритуалната обиколка се правило предженитбено гадаене. Еньовата буля изваждала някоя от китките, до момента в който момите изпълнявали разнообразни припевки – за овчари, занаятчии, учители, търговци и така нататък Така определяли какво занимание ще има бъдещият младоженец на всяка от тях.

На Еньовден приключва пътят на слънцето от зимата към лятото. Време е то да поеме назад – от лятото към зимата. Преди това небесното величие се окъпва в реки и езера и сяда да си отпочине. Затова водата на Еньовден също има вълшебен качества. На Еньовден и до през днешния ден доста хора излизат навън и се къпят в реки и езера, търкалят се по росните поляни, берат билки, а по-късно ги сушат и ги пазят за лек цяла година.

Инфо: www.bnr.bg