Според народните поверия днес започва Новата година. 20 декември е

Според националните поверия през днешния ден стартира Новата година. 20 декември е Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа мощ, може да роди здраве и живот, изобилие и шанс. Затова българинът се вглежда в знаците и знаците, които му дава светът в близост. А поверията са в действителност доста. Някои от тях звучат архаично, само че дано си напомним част от българските обичаи.

Празникът се назовава още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. От през днешния ден Слънцето се обръща към пролетта и лятото, само че към момента е в най-далечната си точка. Днес се палят огньове, за които се има вяра, че са тип слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и оказват помощ на слънцето да свети по-силно.

Важен празничен обред през днешния ден е чакането на полазник (първият човек, който влезе в дома). Ако това е добър човек, с положителни мисли, положително здраве, великодушна ръка и шанс, чака се да ги съобщи и на дома, в който влиза.

Българинът от остарели времена е вярвал в положителната и неприятната среща, в положителните и неприятните очи, в положителното и неприятното време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се осъществен.

На Игнажден се месят колачета (гевречета) за всеки член от фамилията . Първата щипка от тестото се суши. Старите българи са вярвали, че оказва помощ при болки в стомаха и в сърдечната област. С втората щипка се прави кръст над вратата.

Някога българите на този ден са измитали саждите от комина и дружно с метлата са ги изхвърляли на открито. Вярвало се е, че по този начин няма да има бълхи през лятото. Също са ги изсипвали във водата, с цел да се отнесе всичко неприятно и " да върви като по вода " напред през годината.

Който излезе от къщата на Игнажден, никога не би трябвало да се връща с празни ръце.

Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

Рано заран родителите мерят децата или ги " повдигат " за ушите, с цел да порастват по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвака децата още до момента в който спят.

Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно. Това е обвързвано с вярата, че от Игнажден стартират родилните страдания на Богородица, по тази причина тези дни се назовават още и Мъченици.



На Игнажден се коли прасето, само че трапезата е постна.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У който остане по-голямото парче от питата, у него ще е шансът. Готвят се сарми. Варят се дружно жито и царевица, с цел да има благодат.

Домакинята избира за всеки член от фамилията по два ореха, оставя ги в чиния, направена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и шанс.

Не бива да се изнася нищо от къщата - най-много огън, плам или сол, - с цел да " не излезе берекетът " от вкъщи.

Ето още от традициите на днешния ден:

Не се желае и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ястие.
Не се шие и плете.
Не се вари фасул, с цел да не бие градушка.
Не се пере, с цел да не налети болест.
Не е добре, в случай че дете се зачене на Игнажден.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на умрял.
От този ден нататък не се местят кошери, другояче пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, с цел да е здрав и чевръст през цялата година.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие.
Днешният ден дефинира какво ще е времето през януари.