Не се произнася една дума през Вълчите дни
Според националната традиция след Архангеловден, от 11 ноември, стартират Вълчите празници (Вучляци, Дзверини дни), които се означават за помиряване на вълците. На другите места в страната те се честват по 3, 5, 7 или 9 дни.
По това време хората довършвали всички стартирани поправки, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат зли сили.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълкът е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло и за някои славянски племена). Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител измежду вълчето царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември, прочут като Вълча Богородица). Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани:
думата вълк не се произнася;
не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата, съобщи TVN.
В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а дамите мажат с тиня огнището, с цел да залепят устата и очите на вълка. Друга възбрана, която се е спазвала, е да не се излиза отвън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако въпреки всичко мъжът излезе отвън дома, дамата вдява след него 3 пъти червен конец. Българите имат вяра, че вълчият писък вещае болест, апетит или гибел. Сънуването на вълк също е неприятно предвещание.
По това време хората довършвали всички стартирани поправки, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат зли сили.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълкът е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло и за някои славянски племена). Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител измежду вълчето царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември, прочут като Вълча Богородица). Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани:
думата вълк не се произнася;
не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата, съобщи TVN.
В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а дамите мажат с тиня огнището, с цел да залепят устата и очите на вълка. Друга възбрана, която се е спазвала, е да не се излиза отвън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако въпреки всичко мъжът излезе отвън дома, дамата вдява след него 3 пъти червен конец. Българите имат вяра, че вълчият писък вещае болест, апетит или гибел. Сънуването на вълк също е неприятно предвещание.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ