След Йордановден и Ивановден идва друг голям български празник
Според националната традиция на 8 януари е Бабинден. Това е български празник в чест на бабата акушерка в селото.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на „ бабите “ – дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелства респект към възрастните дами, които са „ бабували “ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил, като по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ „ полеят “. Обредното поливане на бабата акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „ мартеничка “ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („ хванала “) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ, написа Нова Варна.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на „ бабите “ – дамите, които оказват помощ при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелства респект към възрастните дами, които са „ бабували “ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил, като по време на Възраждането е бил извънредно уважаван. Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да ѝ „ полеят “. Обредното поливане на бабата акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „ мартеничка “ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “
След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („ хванала “) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ, написа Нова Варна.
От 1951 година 21 януари е разгласен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ