Минчева, БСК: Публичният сектор изпреварва частния, да се съкратя...
Според Минчева общественият бранш не може да бъде мотор на напредък, тъй като „ частният, а не публичният бранш генерира доходи “.
„ Частният, а не публичният бранш генерира доходи. Затова е проблем, че възнагражденията в обществения изпреварват тези в частния бранш. Политиката за обвързване на възнагражденията в публичната сфера със междинната работна заплата се случи без значение от опциите и развиването на частния. Обвързахме първо минималната работна заплата със междинната, което води до нарастване на всички приходи, без това да се генерира в стопанската система. Това се вижда в частния бранш, който не може да навакса “, съобщи Минчева в ефира на NOVA.
Тя акцентира, че в някои администрации липсват хора поради ниските заплати. „ Има администрации, в които няма задоволително хора поради ниските заплати – такива са Изпълнителна организация „ Околна среда “ и Главна ревизия по труда “, изясни тя. В същото време в други структури средствата за хонорари се усилват по инерция, без това да дава отговор на действителните стопански резултати.
По думите на зам.-председателя на БСК казусът не е единствено в размера на заплатите, а и в неналичието на праволинейност при определянето им. „ Механизмите и обвързването със междинната заплата са създадени безпринципно “, уточни тя и изясни, че в някои райони общественият бранш към този момент е преобладаващ шеф. Това, съгласно нея, не води до по-висока успеваемост, а до взаимозависимост от бюджетни средства, които не се поддържат от действителен стопански напредък.
Минчева обърна внимание и на районните разлики. „ От 2 млн. наети 800 хиляди са в София. Не може да се чака в едно място, където има най-вече обслужващи действия, да се генерират високи заплати. За да има високи заплати, би трябвало икономическа интензивност, трябват вложения “, сподели тя. Според нея устойчивото решение е насърчаването на частната самодейност и основаването на действителна добавена стойност, вместо изкуствено надуване на държавните разноски за заплати.
„ Частният, а не публичният бранш генерира доходи. Затова е проблем, че възнагражденията в обществения изпреварват тези в частния бранш. Политиката за обвързване на възнагражденията в публичната сфера със междинната работна заплата се случи без значение от опциите и развиването на частния. Обвързахме първо минималната работна заплата със междинната, което води до нарастване на всички приходи, без това да се генерира в стопанската система. Това се вижда в частния бранш, който не може да навакса “, съобщи Минчева в ефира на NOVA.
Тя акцентира, че в някои администрации липсват хора поради ниските заплати. „ Има администрации, в които няма задоволително хора поради ниските заплати – такива са Изпълнителна организация „ Околна среда “ и Главна ревизия по труда “, изясни тя. В същото време в други структури средствата за хонорари се усилват по инерция, без това да дава отговор на действителните стопански резултати.
По думите на зам.-председателя на БСК казусът не е единствено в размера на заплатите, а и в неналичието на праволинейност при определянето им. „ Механизмите и обвързването със междинната заплата са създадени безпринципно “, уточни тя и изясни, че в някои райони общественият бранш към този момент е преобладаващ шеф. Това, съгласно нея, не води до по-висока успеваемост, а до взаимозависимост от бюджетни средства, които не се поддържат от действителен стопански напредък.
Минчева обърна внимание и на районните разлики. „ От 2 млн. наети 800 хиляди са в София. Не може да се чака в едно място, където има най-вече обслужващи действия, да се генерират високи заплати. За да има високи заплати, би трябвало икономическа интензивност, трябват вложения “, сподели тя. Според нея устойчивото решение е насърчаването на частната самодейност и основаването на действителна добавена стойност, вместо изкуствено надуване на държавните разноски за заплати.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ