Ивайло Калфин: Трябва да влезем в еврозоната, но не виждам подготовка за това
„ Според мен би трябвало да влезем в еврозоната, тъй като тя е потребна за нас. Но това се случва с подготовка, какавато не виждам. Говорим единствено за бюджетен недостиг и инфлация, само че това не е детайл от действителната подготовка ", Ивайло Калфин, изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд.
Според него при приемането ни в еврозоната главният въпрос ще бъде по какъв начин страната ни ще отбрани ползите си в границите на общата валута. И изясни, че става въпрос за това продуктивността на труда и приходите да са сравними с тези в страните в еврозоната. „ За да може при рецесия, ограниченията от страна на ЕЦБ да се отразят по сходен метод на всички страни ", изясни Калфин.
Той акцентира, че от основна значимост е положението на стопанската система. „ Когато влязохме в Европейски Съюз преди 15 години, един български служащ правеше една трета от това, което прави един европейски служащ. Сега сме малко над 50%, а Румъния към този момент е 65%. Това е съответен измерител за работата на стопанската система ", изясни Калфин.
„ Според мен стопанската система от дълго време е оставена на самотек. Затова продуктивността в България е прекомерно ниска. Не е огромен преходът от валутен ръб към еврозоната ", сподели Калфин.
Той разяснява и тематиката с цените на храните у нас и предложенията за таван на надценките. „ Проблем явно има. Той е обвързван освен с растежа на цените, а и с неразбирането на протичащото се. Така се всява неустановеност и суматоха ", сподели още Калфин.
„ Според мен има два недостига. Първо на добре работещи надзорни органи - и Комисия за защита на конкуренцията, и КЗП. Виждаме, че те се засилват, когато стане огромен скандал. Чета из медиите, че има централизация на медиатори в търговията с хранителни артикули. Тук е мястото на тези институции, чиито мисли явно са ориентирани на другаде през последните няколко години със служебни държавни управления и изтекли мандати ", разяснява Калфин.
„ Вторият недостиг е, че в България производителите на храни нормално са дребни. Те биха били по-ефективни, в случай че заеднп пазят ползите си. У нас обаче доста мъчно се сдружаваме. В Европа това работи. Една браншова асоциация ще помогне доста повече на производителите ", счита той.
Предложенията за таван на надценката той оцени като рискови и неработещи. „ Не виждам по какъв начин дейно ще се управляват и на кои медиатори. Това по-скоро е приказка, която едва ли ще докара до съответни ограничения ", сподели Калфин.
Според него при приемането ни в еврозоната главният въпрос ще бъде по какъв начин страната ни ще отбрани ползите си в границите на общата валута. И изясни, че става въпрос за това продуктивността на труда и приходите да са сравними с тези в страните в еврозоната. „ За да може при рецесия, ограниченията от страна на ЕЦБ да се отразят по сходен метод на всички страни ", изясни Калфин.
Той акцентира, че от основна значимост е положението на стопанската система. „ Когато влязохме в Европейски Съюз преди 15 години, един български служащ правеше една трета от това, което прави един европейски служащ. Сега сме малко над 50%, а Румъния към този момент е 65%. Това е съответен измерител за работата на стопанската система ", изясни Калфин.
„ Според мен стопанската система от дълго време е оставена на самотек. Затова продуктивността в България е прекомерно ниска. Не е огромен преходът от валутен ръб към еврозоната ", сподели Калфин.
Той разяснява и тематиката с цените на храните у нас и предложенията за таван на надценките. „ Проблем явно има. Той е обвързван освен с растежа на цените, а и с неразбирането на протичащото се. Така се всява неустановеност и суматоха ", сподели още Калфин.
„ Според мен има два недостига. Първо на добре работещи надзорни органи - и Комисия за защита на конкуренцията, и КЗП. Виждаме, че те се засилват, когато стане огромен скандал. Чета из медиите, че има централизация на медиатори в търговията с хранителни артикули. Тук е мястото на тези институции, чиито мисли явно са ориентирани на другаде през последните няколко години със служебни държавни управления и изтекли мандати ", разяснява Калфин.
„ Вторият недостиг е, че в България производителите на храни нормално са дребни. Те биха били по-ефективни, в случай че заеднп пазят ползите си. У нас обаче доста мъчно се сдружаваме. В Европа това работи. Една браншова асоциация ще помогне доста повече на производителите ", счита той.
Предложенията за таван на надценката той оцени като рискови и неработещи. „ Не виждам по какъв начин дейно ще се управляват и на кои медиатори. Това по-скоро е приказка, която едва ли ще докара до съответни ограничения ", сподели Калфин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ