Леви ли са българските десни и десни ли са българските леви
Според мен естествените хора не се вълнуват чак толкова какви са; да се самоопределят като леви или десни не е най-важното в живота им. Оставили са това на политолозите. Все едно отиваш на доктор и казваш:
– Докторе, има ми нещо.
Той те преглежда, изследва, претегля, изследва и преценя от всички страни, клати глава и най-после загрижено споделя:
– Дааа, работата е сериозна. Ти си реакционер.
Темата за лявото и дясното се раздвижи още веднъж към европейските избори. Рядко ми се случва, само че през вчерашния ден се заговорих с един човек в обществените мрежи във връзка моя публикация за локалните избори в Гърция и за двуполюсния модел. Аз твърдях, че двуполюсният модел като цяло е нещо хубаво и че в България към сегашния миг левицата се въплъщава от Българска социалистическа партия, а десницата от ГЕРБ, за което приказва и парламентарното посланичество на двете партии. Човекът възрази, че в действителност Българска социалистическа партия е дясна партия „ на ултрабогаташи, проповядваща националсоциализъм “, а пък ГЕРБ „ са Българска комунистическа партия на днешния ден “ и са леви, тъй като „ постановиха цялостен държавен монопол и надзор и раздават милостиня на калпак на всеки врещящ пред Министерския съвет “.
В последна сметка знае ли някой какво е ляво и дясно? Постигнахме ли най-накрая единодушие по този въпрос, или го преглеждаме всеки от личната си камбанария, произвеждайки безчет взаимно изключващи се, само че въпреки всичко достоверни избрания? Нарекъл един път себе си ляв или десен, човек е подготвен да води война с всекиго, който твърди противоположното. Има да вземем за пример една категория хора, ревностни и лоялни десни съгласно стандартите на 90-те, дето шеговито ги назовават „ черква на костовистите от последния ден “. В множеството случаи те са инженери, учители, академични преподаватели, научни сътрудници, представители на нископлатената интелигенция. По целия свят тези хора са леви, само че я се пробвайте да им го кажете! Тук те не престават да са гневни „ десни “, тъй като са антикомунисти. У нас отношението към комунизма сред 1944 и 1989 година е сериозно определящо за това кой е ляв и кой десен. Затова и за нашия човек от Facebook да каже „ те са Българска комунистическа партия на днешния ден “ е задоволителен мотив за безспорна лявост, с което опонира на самия себе си, нарекъл малко нагоре Българска социалистическа партия (истинската, достоверната Българска комунистическа партия на днешния ден) дясна партия.
От своя страна някои по-преуспели „ жълтопаветници “, хора, които Огнян Минчев неособено заслужено и в смисъл на нещо надали не изискано назовава жители на „ Стамболова София “, макар че към момента могат да намерят цървулите на дядо си на тавана, някои от тях също търсят реализация в дясното пространство, само че когато никой не ги слуша, признават, че са „ по-скоро леви “, на което съм бил несъзнателен очевидец. Но тяхната лявост е друга – по-модерна, по-прогресивна и по-културна. Не е като на нископлатения академични учител с необхватен мироглед.
Изобщо, в случай че искаш да сразиш конкурент с политически причини, кажи му, че е противоположното на това, за което самичък се мисли: „ Ти ли си десен, бре! Твоите мутри и ченгета са наследници на Българска комунистическа партия, на прислужниците на Политбюро! “ или пък: „ Какво? Ляв? Че при вас са най-големите олигарси и милионери! “.
Точно по този начин ми сподели и индивидът във Facebook: богатите са десни, а мутрите не са десни (а какви са мутрите, когато са богати?), явно с цел да подчертае, че самият той е същински десен по някакви други аргументи.
Нашето ляво и дясно са особени, те произлизат от тоталитаризма, който беше несръчен държавен капитализъм. Комунистите и техните наследници са стопански десни, само че идеологически леви. Тази шизофрения, съчетана със остарялото ни имперско мислене, роди нашия характерен клиентелизъм, който ръководи живота ни и през днешния ден.
Дайте да забележим по какъв начин хората, елементарните хора, а не политолозите, си вадят изводите кой е ляв и кой е десен – преди шест години и аз съм се опитвал да го върша.
Може би най-популярният маркер в директна връзка с благосъстоянието и бедността е обществената сензитивност. Приема се, че левите са по-чувствителни. Но пък е потвърдено, че десните организират по-адекватни обществени политики.
Приема се също, че десните са по-интелигентни и по-образовани. Да, но в последно време май се обрисува тъкмо противоположното. Новата маркузианска левица, избуяла от лабораторните опити на университетите, е забележително начетена и безусловно влюбена в личната си просветеност. Един корпоративен чиновник, окончателно ляв по мислене и обществен статус, е доста по-образован от един притежател на автосервиз, характерен представител на дясното предприемачество.
Друг фиктивен маркер е каква част от общото благосъстояние се разпределя от страната и каква се оставя у хората да се оправят както знаят. Оттук произлиза схващането, че работодателите и частните бизнесмени са десни, а наемниците са леви. То обаче все по-силно бие по маркера, че десни са богатите, а по-бедните са леви – през днешния ден в корпорациите има такива наемници на заплата, пред които мнозина частни бизнесмени наподобяват като просяци. Да не приказваме за висшите европейски служители и техните заплати. Какви са те – леви или десни?
Как в последна сметка човек избира дали да се написа ляв или десен? Учените аргументирано разделят политиците. Оттам тези партии, които организират леви политики, са леви, и назад: които организират десни политики, са десни. Оттам нататък пък тези жители, които симпатизират на леви партии, са леви, до момента в който жителите, симпатизиращи на десни партии, са десни. Уж е просто, но въпреки всичко е досадно.
Има, несъмнено, и нещо инстинктивно, нещо интуитивно, посредством което хората си сформират мнение що е ляво и що е дясно. То е мъчно уловимо, само че пък е най-значимо при самоопределянето на индивидите. В сходство с тези инстинкти човек може да огледа партия или политик, които по всички теоретични правила са десни, сами се афишират за десни, борят се против левицата, да ги огледа, да се почеше по главата и да отсече: „ не, подправени са “. Това са инстинктите, това е интуицията – какво да ги правиш!
Според мен казусът е, че левиците и десниците на всички места са разнообразни. И не стоят непрекъснато непоклатими в своята различност, а се променят и извъртат в обществата и във времената. Променят се и се извъртат до такава степен, че да вземем за пример либералите след Втората международна война минаха от десницата към левицата (затова и жълтопаветниците викат, че са десни, само че между тях шептят: „ леви сме “).
Левиците и десниците извършват естествения закон на двоичността в живота и в придвижването на материалния свят. Те са плюсът и минусът в публичния живот и това е първата причина за тяхното битие. Втората е несъвършенството на демокрацията, нуждата от два полюса за реализиране на някаква правдивост там, където тя е мъчно постижима заради извращаване замисъла на мирозданието – колкото по-проблематична е легитимността на властта, каквато е тя при демокрацията, толкоз справедливостта е по-трудно постижима. И върховенството на закона не е инструмент за правдивост, колкото и скандално да ви звучи това от позиция на мейнстрийма.
Вижте какъв брой време си приказваме за лявото и дясното, а към момента нямаме формулировка, към която да се обединим всички. Хайде тогава да разгледаме нещо просто и във висша степен официално. Откъде идва „ ляво “ и „ дясно “? Защо не „ черно “ и „ бяло “, „ топло “ и „ студено “ или пък „ остаряло “ и „ младо “? Идва от парламентите. Седнете на мястото на ръководителя и това, което ще видите отдясно, е вашата национална десница, а това, което ще видите отляво, е вашата национална левица. Ама мутри били, ченгета били, олигарси били – това е ситуацията, Минке! Ти си имаш левица и десница, пък каквито – такива. То е като ръцете – дясната ти ръка може да е с кални нокти, само че е дясна ръка; лявата може да е пъпчива, само че и тя е ръка. Без ръце не може.
Ако пък ви харесва заклинанието „ няма ляво, няма дясно “, наречете ги Туидълди и Туидълдъм – това по никакъв метод няма да промени картинката. И добре че физиците не преглеждат протоните като леви, а електроните като десни, тъй като незабавно щяха да се разделят на протонисти и електронисти и да се скарат кой държи ключа за Рая. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
– Докторе, има ми нещо.
Той те преглежда, изследва, претегля, изследва и преценя от всички страни, клати глава и най-после загрижено споделя:
– Дааа, работата е сериозна. Ти си реакционер.
Темата за лявото и дясното се раздвижи още веднъж към европейските избори. Рядко ми се случва, само че през вчерашния ден се заговорих с един човек в обществените мрежи във връзка моя публикация за локалните избори в Гърция и за двуполюсния модел. Аз твърдях, че двуполюсният модел като цяло е нещо хубаво и че в България към сегашния миг левицата се въплъщава от Българска социалистическа партия, а десницата от ГЕРБ, за което приказва и парламентарното посланичество на двете партии. Човекът възрази, че в действителност Българска социалистическа партия е дясна партия „ на ултрабогаташи, проповядваща националсоциализъм “, а пък ГЕРБ „ са Българска комунистическа партия на днешния ден “ и са леви, тъй като „ постановиха цялостен държавен монопол и надзор и раздават милостиня на калпак на всеки врещящ пред Министерския съвет “.
В последна сметка знае ли някой какво е ляво и дясно? Постигнахме ли най-накрая единодушие по този въпрос, или го преглеждаме всеки от личната си камбанария, произвеждайки безчет взаимно изключващи се, само че въпреки всичко достоверни избрания? Нарекъл един път себе си ляв или десен, човек е подготвен да води война с всекиго, който твърди противоположното. Има да вземем за пример една категория хора, ревностни и лоялни десни съгласно стандартите на 90-те, дето шеговито ги назовават „ черква на костовистите от последния ден “. В множеството случаи те са инженери, учители, академични преподаватели, научни сътрудници, представители на нископлатената интелигенция. По целия свят тези хора са леви, само че я се пробвайте да им го кажете! Тук те не престават да са гневни „ десни “, тъй като са антикомунисти. У нас отношението към комунизма сред 1944 и 1989 година е сериозно определящо за това кой е ляв и кой десен. Затова и за нашия човек от Facebook да каже „ те са Българска комунистическа партия на днешния ден “ е задоволителен мотив за безспорна лявост, с което опонира на самия себе си, нарекъл малко нагоре Българска социалистическа партия (истинската, достоверната Българска комунистическа партия на днешния ден) дясна партия.
От своя страна някои по-преуспели „ жълтопаветници “, хора, които Огнян Минчев неособено заслужено и в смисъл на нещо надали не изискано назовава жители на „ Стамболова София “, макар че към момента могат да намерят цървулите на дядо си на тавана, някои от тях също търсят реализация в дясното пространство, само че когато никой не ги слуша, признават, че са „ по-скоро леви “, на което съм бил несъзнателен очевидец. Но тяхната лявост е друга – по-модерна, по-прогресивна и по-културна. Не е като на нископлатения академични учител с необхватен мироглед.
Изобщо, в случай че искаш да сразиш конкурент с политически причини, кажи му, че е противоположното на това, за което самичък се мисли: „ Ти ли си десен, бре! Твоите мутри и ченгета са наследници на Българска комунистическа партия, на прислужниците на Политбюро! “ или пък: „ Какво? Ляв? Че при вас са най-големите олигарси и милионери! “.
Точно по този начин ми сподели и индивидът във Facebook: богатите са десни, а мутрите не са десни (а какви са мутрите, когато са богати?), явно с цел да подчертае, че самият той е същински десен по някакви други аргументи.
Нашето ляво и дясно са особени, те произлизат от тоталитаризма, който беше несръчен държавен капитализъм. Комунистите и техните наследници са стопански десни, само че идеологически леви. Тази шизофрения, съчетана със остарялото ни имперско мислене, роди нашия характерен клиентелизъм, който ръководи живота ни и през днешния ден.
Дайте да забележим по какъв начин хората, елементарните хора, а не политолозите, си вадят изводите кой е ляв и кой е десен – преди шест години и аз съм се опитвал да го върша.
Може би най-популярният маркер в директна връзка с благосъстоянието и бедността е обществената сензитивност. Приема се, че левите са по-чувствителни. Но пък е потвърдено, че десните организират по-адекватни обществени политики.
Приема се също, че десните са по-интелигентни и по-образовани. Да, но в последно време май се обрисува тъкмо противоположното. Новата маркузианска левица, избуяла от лабораторните опити на университетите, е забележително начетена и безусловно влюбена в личната си просветеност. Един корпоративен чиновник, окончателно ляв по мислене и обществен статус, е доста по-образован от един притежател на автосервиз, характерен представител на дясното предприемачество.
Друг фиктивен маркер е каква част от общото благосъстояние се разпределя от страната и каква се оставя у хората да се оправят както знаят. Оттук произлиза схващането, че работодателите и частните бизнесмени са десни, а наемниците са леви. То обаче все по-силно бие по маркера, че десни са богатите, а по-бедните са леви – през днешния ден в корпорациите има такива наемници на заплата, пред които мнозина частни бизнесмени наподобяват като просяци. Да не приказваме за висшите европейски служители и техните заплати. Какви са те – леви или десни?
Как в последна сметка човек избира дали да се написа ляв или десен? Учените аргументирано разделят политиците. Оттам тези партии, които организират леви политики, са леви, и назад: които организират десни политики, са десни. Оттам нататък пък тези жители, които симпатизират на леви партии, са леви, до момента в който жителите, симпатизиращи на десни партии, са десни. Уж е просто, но въпреки всичко е досадно.
Има, несъмнено, и нещо инстинктивно, нещо интуитивно, посредством което хората си сформират мнение що е ляво и що е дясно. То е мъчно уловимо, само че пък е най-значимо при самоопределянето на индивидите. В сходство с тези инстинкти човек може да огледа партия или политик, които по всички теоретични правила са десни, сами се афишират за десни, борят се против левицата, да ги огледа, да се почеше по главата и да отсече: „ не, подправени са “. Това са инстинктите, това е интуицията – какво да ги правиш!
Според мен казусът е, че левиците и десниците на всички места са разнообразни. И не стоят непрекъснато непоклатими в своята различност, а се променят и извъртат в обществата и във времената. Променят се и се извъртат до такава степен, че да вземем за пример либералите след Втората международна война минаха от десницата към левицата (затова и жълтопаветниците викат, че са десни, само че между тях шептят: „ леви сме “).
Левиците и десниците извършват естествения закон на двоичността в живота и в придвижването на материалния свят. Те са плюсът и минусът в публичния живот и това е първата причина за тяхното битие. Втората е несъвършенството на демокрацията, нуждата от два полюса за реализиране на някаква правдивост там, където тя е мъчно постижима заради извращаване замисъла на мирозданието – колкото по-проблематична е легитимността на властта, каквато е тя при демокрацията, толкоз справедливостта е по-трудно постижима. И върховенството на закона не е инструмент за правдивост, колкото и скандално да ви звучи това от позиция на мейнстрийма.
Вижте какъв брой време си приказваме за лявото и дясното, а към момента нямаме формулировка, към която да се обединим всички. Хайде тогава да разгледаме нещо просто и във висша степен официално. Откъде идва „ ляво “ и „ дясно “? Защо не „ черно “ и „ бяло “, „ топло “ и „ студено “ или пък „ остаряло “ и „ младо “? Идва от парламентите. Седнете на мястото на ръководителя и това, което ще видите отдясно, е вашата национална десница, а това, което ще видите отляво, е вашата национална левица. Ама мутри били, ченгета били, олигарси били – това е ситуацията, Минке! Ти си имаш левица и десница, пък каквито – такива. То е като ръцете – дясната ти ръка може да е с кални нокти, само че е дясна ръка; лявата може да е пъпчива, само че и тя е ръка. Без ръце не може.
Ако пък ви харесва заклинанието „ няма ляво, няма дясно “, наречете ги Туидълди и Туидълдъм – това по никакъв метод няма да промени картинката. И добре че физиците не преглеждат протоните като леви, а електроните като десни, тъй като незабавно щяха да се разделят на протонисти и електронисти и да се скарат кой държи ключа за Рая. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ