Според мен на последните няколко избори има за кого да

Според мен на последните няколко избори има за кого да се гласоподава, само че хората избират да си гласоподават за старите муцуни, все едно не ги знаят какви са. Вижте по какъв начин доброжелателно написах „ муцуни “, а не „ мутри “, нали…

Но по какъв начин все съумяват да го придумат отново да им се доверят? Това наподобява на една от ония връзки, дето мъжът бие дамата всяка седмица и тя, като тръгне да си върви, той я стопира и почва да ѝ се моли и да ѝ дава обещание, че ще се промени. Тя остава и на идващия ден отново е пребита. И другите я гледат и ѝ се чудят що го търпи, а тя лъже, че ѝ е добре.

Това е цикълът „ избори—доверие—след избори “. 

Странно, тъй като това е същият народ, който – като види вест за домашно принуждение – вика: „ сама си е отговорна, що го е търпяла “. А ти, народе, за какво ги търпиш????

Има демократични партии, които могат да сложат България на масата на европейското семейство, само че те са постоянно оставени с някакъв хигиеничен най-малко от гласове, тъй че да не могат да ръководят независимо, а да би трябвало да се коалират с метастазите на остарялото Българска комунистическа партия. 

Има късмет, има за кого да се гласоподава, само че се налива вода в остарялата мелница, тъй като „ тия не ме кефят, доста са умнокрасиви и жълтопаветни “. А де…? Дойде златната рибка, да ги пита какво желаят, а те я изядоха. И отново, и отново. На идващите избори, след има-няма половин година, ще е същото. 

За каква златна рибка става дума ли…? 

Ами…

Седим си ние на брега на реката и си мрънкаме (това го можем). Мрънкаме си, че мостът е доста надалеч, а и не е в цвят, който желаеме, а и ту ни е горещина, ту ни е студено, а и какво пà толкоз има от другата страна, че да се пънем да вървим там, въобще… мрънкаме си. 

И внезапно идва златната рибка и ни пита какво желаеме, че да ни извърши три стремежи. И ние викаме: „ Ква е тая бе! Златни люспи… несъмнено има пари. Откъде ги има? Кой ти заплаща на тебе ма! Посолството ли ма? “ 

И я изяждаме. Вместо да ни извърши стремежи, я хапваме с биричка. 

И отново сядаме на брега и си подкарваме с мрънкането. Е-е-ех… Да имаше някой да пристигна и да ни спаси… 

Странно племе – всичко си има, само че не може да се научи да го употребява, супата с вилица все се пробва да яде; и като не успее, търси „ спасители “ да му оказват помощ, вместо да хване лъжицата. Всичко си имаме – природа, условия за земеделие, някакви находища, условия за промишленост, идеално стратегическо разположение (от геополитическа гледна точка), влязохме в най-силния боен съюз и имаме сигурност, влязохме в най-богатия съюз и ни оферират да станем част от единната валута, само че ние се дърпаме, че и за „ излизане “ заговорихме. 

Всичко наобратно вършим, само че след това някой различен ни е отговорен. 

Може би нещо не ни е напълно наред, а?

А сред негласуващите е цялостно с демократи и „ демократи “. Чакащи изцяло съвършения претендент, за който да гласоподават. И все не идва рицарят с белите доспехи, и те все не гласоподават, а в това време съветското прокси и копейките пълзят все по-нагоре. А вие си стоите у вас и тропайте с краче, че демократите не са съвършени, кремълопитеците и първи ще станат, и за Белене ще се размечтаят. 

____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.