Батак - легенда или история
“Според мен, в случай че един чужденец желае да разбере величието на България, би трябвало да посети Батак. Да, Батак е безмълвната история на един народ, който е поискал да бъде свободен и е потвърдил с кръвта си правото да остане свободен. ” Жак Горшон - френски публицист
Легенда или история. Какво е Батак? Може би едното и другото, тъй като от огромната история и хубостта се раждат легендите. Легенда, основана от прастарата и неповторима хубост на Родопа планина и обогатявана от вековните битки на юначните му поданици. Той е легенда и история, построена от огън, барут и кръв.
Името на Батак е независимост. Свобода, изгряла от пепелищата и жертвените клади на героите му. За него е писал Иван Вазов:
“Този град не шуми
като другите.
В тишината му с
пи героизъм популярен.
Тук пеят
за мир чучулигите,
тук всеки човек
е боец.”
Някои модерни съперници за потушаването на въстанието в Батак се базират на първо място на това, че Макгахан е писал преднамерено. Едва ли не е бил корумпиран да написа по този начин. Въпросът се поставял едностранчиво единствено от позиция на въстаниците и се пресилват съзнателно зверствата в Батак.
Дали това е по този начин?
Такива опити да се заличи варварството при потушаването на въстанието е имало и няколко години по-късно.
В една публикация, открита неотдавна в “Сборник за национални умотворения” от 1888 година, написана от Христо П. Константинов, са поместени три описа на турчин и помаци, взели присъединяване в потушаването на Баташкото въстание, както написа той... “по един безчовечен необичаен в историята метод “. Статията е озаглавена “Чепино”. В нея разказва своите изследвания за потурчването на българското население от Чепинското корито. Натъква се на доста разкази на участници в потушаването на въстанието в Батак, само че взема решение да помести в публикацията си единствено три от тях.
По думите на разказвача, тази вест тормозила големците от Чепино и Доспат. Те запитали Каванозоглу Али - бея на Пазарджик, какво да вършат. Той им споделил да не се боят и че ще им изпрати оръжие. Мълвата, че батачани ще атакуват помашките села, съзнателно се популяризира бързо. Нощно време са назначавали съгледвачи да пазят селата от нахлуване на батачани. По нехайство сред селските съгледвачи постоянно възниквали престрелки, а на сутринта се оказвало, че няма и диря от батачани.
След три дни от Пазарджик се завръща дорковчанинът Мохамед ага. Той събрал хората към кафенето на Карана и споделил:
Като въоръжил помаците и ромите от селата, той потеглил за Батак. Там заварили барутинеца Ахмед ага с многочислена тайфа от 12-13 села.
Разпределили си позициите към Батак. Ахмед ага почнал договаряния с въстаниците, които траяли 2-3 дни.
На 25 и 27 април се организират две исторически срещи. Турските представители идват и поздравявайки войводата, декларират, че нямат нищо срещу въстанието и че безропотно ще одобряват всяко ново състояние, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов дава отговор: “Батачани са въстанали срещу турското държавно управление на султана, а не срещу мирното турско население. Целта на въстанието е да унищожи досегашното турско държавно управление, което еднообразно тормози както българите християни, по този начин и простите мохамедани. Батачани не са към този момент парадайса. Те са се отказали дефинитивно от това подло предписание, че покорна глава сабя не я сече, те са провъзгласили своята независимост тържествено с оръжие в ръка, за която са подготвени да пролеят и последната капка кръв”.
В тези думи прозират мисли от концепциите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор притегля вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул”, а турският анкетьор го цитира в отчета си за Априлското въстание пред Великата врата. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците освен по време на потушаването на въстанието, а и по-късно до края на Руско-турската освободителна война.
Един ден двама батачани, скрити в една плевня, стреляли по помаците. Те това чакали. Настъпили и овладели покрайнините на Батак. Предложили на въстаниците да се предадат. Те се съгласили. Веднага откакто събрали оръжието им, Мехмед ага нарушил дадената дума и почнали да ги колят.
Вторият повествовател костандовчанинът Исмаил Имамов споделя, че с батачани са били в положителни взаимоотношения. Затова решили да изпратят група до Батак и да схванат какво става. По пътя ги среща помак от Ракитово, човек на Мохамед ага, и им споделил::
На другия ден в Костандово дошъл Мохамед ага, той провел диалог с хората, въоръжил ги и ги повежда към Батак.
Третият повествовател, доспатчанинът Ахмед Кьойбашиев споделя, че няколко дни преди въстанието един боец в отпуска и един кираджия, идвайки си от Пазарджик, видели, че батачани са въстанали. Те разказали това на Ахмед ага. Той предизвестява управляващите в Неврокоп за въстанието в Батак.
Оттам му дали отговор уклончиво, тъй като Батак бил към пазарджишката кааза. Тогава той стартира да се разпорежда независимо. Изпратил хора до близките села и събрал внушителна мощ. В покрайнините на Батак идва дружно с чепинци. Когато батачани поискали помирение, той се съгласил против 200 лири и предаване на оръжието. Голяма част от батачаните отхвърлят да си дадат оръжието. Не спазвайки обещанието да се отдръпна, Ахмед ага подрежда да се унищожи селото.
От тези разкази може да се направи извод, че околното локално население е било манипулирано и принудително заставено да вземе присъединяване в потушаването на въстанието. Някои от разказвачите са се насълзявали, когато са разказвали спомените си.
Коментарите по разказите на тези участници са неуместни.
Ангел ТРЕНОВ, София
/в. " Над 55 " /
Легенда или история. Какво е Батак? Може би едното и другото, тъй като от огромната история и хубостта се раждат легендите. Легенда, основана от прастарата и неповторима хубост на Родопа планина и обогатявана от вековните битки на юначните му поданици. Той е легенда и история, построена от огън, барут и кръв.
Името на Батак е независимост. Свобода, изгряла от пепелищата и жертвените клади на героите му. За него е писал Иван Вазов:
“Този град не шуми
като другите.
В тишината му с
пи героизъм популярен.
Тук пеят
за мир чучулигите,
тук всеки човек
е боец.”
Някои модерни съперници за потушаването на въстанието в Батак се базират на първо място на това, че Макгахан е писал преднамерено. Едва ли не е бил корумпиран да написа по този начин. Въпросът се поставял едностранчиво единствено от позиция на въстаниците и се пресилват съзнателно зверствата в Батак.
Дали това е по този начин?
Такива опити да се заличи варварството при потушаването на въстанието е имало и няколко години по-късно.
В една публикация, открита неотдавна в “Сборник за национални умотворения” от 1888 година, написана от Христо П. Константинов, са поместени три описа на турчин и помаци, взели присъединяване в потушаването на Баташкото въстание, както написа той... “по един безчовечен необичаен в историята метод “. Статията е озаглавена “Чепино”. В нея разказва своите изследвания за потурчването на българското население от Чепинското корито. Натъква се на доста разкази на участници в потушаването на въстанието в Батак, само че взема решение да помести в публикацията си единствено три от тях.
По думите на разказвача, тази вест тормозила големците от Чепино и Доспат. Те запитали Каванозоглу Али - бея на Пазарджик, какво да вършат. Той им споделил да не се боят и че ще им изпрати оръжие. Мълвата, че батачани ще атакуват помашките села, съзнателно се популяризира бързо. Нощно време са назначавали съгледвачи да пазят селата от нахлуване на батачани. По нехайство сред селските съгледвачи постоянно възниквали престрелки, а на сутринта се оказвало, че няма и диря от батачани.
След три дни от Пазарджик се завръща дорковчанинът Мохамед ага. Той събрал хората към кафенето на Карана и споделил:
Като въоръжил помаците и ромите от селата, той потеглил за Батак. Там заварили барутинеца Ахмед ага с многочислена тайфа от 12-13 села.
Разпределили си позициите към Батак. Ахмед ага почнал договаряния с въстаниците, които траяли 2-3 дни.
На 25 и 27 април се организират две исторически срещи. Турските представители идват и поздравявайки войводата, декларират, че нямат нищо срещу въстанието и че безропотно ще одобряват всяко ново състояние, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов дава отговор: “Батачани са въстанали срещу турското държавно управление на султана, а не срещу мирното турско население. Целта на въстанието е да унищожи досегашното турско държавно управление, което еднообразно тормози както българите християни, по този начин и простите мохамедани. Батачани не са към този момент парадайса. Те са се отказали дефинитивно от това подло предписание, че покорна глава сабя не я сече, те са провъзгласили своята независимост тържествено с оръжие в ръка, за която са подготвени да пролеят и последната капка кръв”.
В тези думи прозират мисли от концепциите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор притегля вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул”, а турският анкетьор го цитира в отчета си за Априлското въстание пред Великата врата. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците освен по време на потушаването на въстанието, а и по-късно до края на Руско-турската освободителна война.
Един ден двама батачани, скрити в една плевня, стреляли по помаците. Те това чакали. Настъпили и овладели покрайнините на Батак. Предложили на въстаниците да се предадат. Те се съгласили. Веднага откакто събрали оръжието им, Мехмед ага нарушил дадената дума и почнали да ги колят.
Вторият повествовател костандовчанинът Исмаил Имамов споделя, че с батачани са били в положителни взаимоотношения. Затова решили да изпратят група до Батак и да схванат какво става. По пътя ги среща помак от Ракитово, човек на Мохамед ага, и им споделил::
На другия ден в Костандово дошъл Мохамед ага, той провел диалог с хората, въоръжил ги и ги повежда към Батак.
Третият повествовател, доспатчанинът Ахмед Кьойбашиев споделя, че няколко дни преди въстанието един боец в отпуска и един кираджия, идвайки си от Пазарджик, видели, че батачани са въстанали. Те разказали това на Ахмед ага. Той предизвестява управляващите в Неврокоп за въстанието в Батак.
Оттам му дали отговор уклончиво, тъй като Батак бил към пазарджишката кааза. Тогава той стартира да се разпорежда независимо. Изпратил хора до близките села и събрал внушителна мощ. В покрайнините на Батак идва дружно с чепинци. Когато батачани поискали помирение, той се съгласил против 200 лири и предаване на оръжието. Голяма част от батачаните отхвърлят да си дадат оръжието. Не спазвайки обещанието да се отдръпна, Ахмед ага подрежда да се унищожи селото.
От тези разкази може да се направи извод, че околното локално население е било манипулирано и принудително заставено да вземе присъединяване в потушаването на въстанието. Някои от разказвачите са се насълзявали, когато са разказвали спомените си.
Коментарите по разказите на тези участници са неуместни.
Ангел ТРЕНОВ, София
/в. " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ