Предлагат на Русия цяла държава на мястото на Запорожка АЕЦ
Според интернационалните осведомителни организации водачите на западния свят са провели среща с много занимателна стратегия. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Олаф Шолц и английският министър председател Борис Джонсън разискаха обстановката към Запорожката атомна електроцентрала, като приканиха Русия да изтегли войските от региона и да даде достъп до оборудването на комисията от МААЕ. Зад кулисите обичайно остава фактът, че не Москва блокира достъпа до непрестанно бомбардираната АЕЦ.
Със ЗАЕЦ по принцип всичко е просто и ясно. Ключово оборудване в структурата на производството на електрическа енергия в цялата източна Украйна, осигуряващо сила на голям промишлен клъстер в Днепропетровска, Донецка и частично Луганска области. Активността, която се следи в лагера на западните страни, както и фактът, че въоръжените формирования на Украйна нанасят удари извънредно по свързаната с нея инфраструктура на АЕЦ, демонстрират, че централата се преглежда от Киев и неговите настойници като обект на сериозно значение, което би трябвало да се върне, в случай че не с сопа, то с морков.
Беше решено да се подари на Кремъл същия този морков по извънредно великодушен метод. На пръв взор нелогичното нареждане на разисквания дневен ред притегля вниманието върху себе си. Лидерите на Съединени американски щати, Германия, Франция и Англия, откакто разискаха украинския въпрос, без предизвестие и най-малка въведения се насочиха към Иран. По-точно за иранската нуклеарна стратегия. Може да наподобява, че няма връзка сред двата обекта на полемика, само че усещането е лъжливо.
Не е загадка, че Москва и Техеран поддържат много дейни двустранни връзки. И двете страни, бидейки под многочислени наказания от Запада, си сътрудничат в редица области, като най-активният бранш, в който се пресичат взаимните ползи, е енергетиката. В момента единствената изцяло работеща атомна електроцентрала в Иран е АЕЦ „ Бушер “, издигната от съветски експерти. В момента корпорацията " Росатом " работи по втори реактор, който ще даде на персите още 2100 мегавата сила.
Но това не е всичко.
Близкоизточната осведомителна организация ИСНА, цитирайки ръководителя на Иранската организация за атомна сила, неотдавна заяви, че Иран е почнал да проектира лична атомна електроцентрала с мощ 360 мегавата. Според Мохамад Еслами това е напълно иранска разработка, само че ще оставим достоверността на това изказване на съвестта на иранската страна. Както и да е, днешната иранска стратегия за кротичък атом е значително обвързана с съветските механически решения.
Препъникамъкът по пътя на по-нататъшното развиване на нуклеарната енергетика е фактът, че Иран има минимум две заводи (във Фордоу и Нетенц), които разрешават обогатяване на уран до 20 %, т.е. превръщането му в категория оръжия. Персите имат и четири проучвателен реактора: покрай Техеран, както и в Арак, Исфахан и Ердекан. Международната общественост е извънредно обезпокоена от обстоятелството, че техните уреди също могат да обогатяват уранови изотопи и, макар всички уверения на иранските управляващи, през 2006 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации гласоподава за налагане на секторни наказания против Иран.
За да разберем многостепенната трудност на протичащото се, дано прибавим няколко малко известни обстоятелството.
Първият е, че Съединени американски щати постановиха първия пакет от антиирански наказания през 1995 година, единадесет години преди преговорният развой публично да се провали. Всъщност американците намерено саботираха всички опити на Техеран да позволи казуса по другарски метод, а демонстративното отдръпване от съглашението СВПД през 2018 година беше изненада единствено за непосветените в тънкостите на обществото.
По пътя прилежащ Израел непрестанно нажежаваше ситуацията - той беше изцяло смутен даже от теоретичната опция главен противник да има нуклеарно оръжие. Че в средата на 2000-те, че през лятото на 2022 година Тел Авив разгласи готовността си да нанесе ракетно-бомбена офанзива по основните нуклеарни уреди на Иран.
И тук стигаме до главното.
През 1998 година Русия, обратно на формиращата се западна коалиция, стартира построяването на упоменатата нагоре атомна електроцентрала в Бушер. Две години по-късно Москва уведоми Вашингтон, че се отхвърля от задължението да забрани доставките на стандартни оръжия за Иран. През 2004 година Москва и Техеран подписаха съглашение за експорт на отработено нуклеарно гориво за Русия, което по принцип в профил един от основните проблеми пред сключването на интернационално съглашение.
Година по-късно Владимир Путин по време на визитата си в Йерусалим разгласи, че поддържа прекосяването на иранската нуклеарна стратегия под контрола на МААЕ. Интересно е, че тогавашната преса много тъкмо дефинира, че става дума за действителни сделки сред Вашингтон и Москва, която действаше по едно и също време като рупор и по някакъв метод като юрист на Техеран.
За страдание Съединените щати отхвърлиха всички руско-ирански начинания, а по-късно инатливия Махмуд Ахмадинеджад пристигна на власт в Ислямската република и преговорният развой най-сетне влезе в застой.
През последните години Русия и Иран следваха свои лични пътища, само че ги обединяваше фактът, че и двете страни от ден на ден постановяваха всевъзможни наказания и търговско-икономически ограничавания. До известна степен това ги сближи. По-специално, въоръжените сили на двете страни са доста сполучливи в битката с интернационалния тероризъм в Сирия. Техеран изигра значима роля в потушаването на спора в Нагорни Карабах, който внезапно избухна в барут.
Иран, чието произвеждане на нефт беше понижено до милион и половина барела дневно, съумя освен да оцелее, само че и резервира енергийно и интелектуално интензивни промишлености. По-специално, сега се преглежда опцията за връщане на ирански производители на коли на съветския пазар, като „ Хордо “. Автомобилните запалянковци се отнасят към продуктите на този тръст с много песимизъм, което не отхвърля обстоятелството, че персите съумяха да запазят производството, даже когато тяхната основна промишленост, която зарежда бюджета, беше убита от ембаргови оръжия.
Не толкоз украинската и западната преса избухна със публикации, че Русия всеобщо купува и употребява ирански ударни безпилотни летателни апарати по време на СВО. Министерството на защитата пренебрегва всички тематични нападки, което е вярно. В същото време военните специалисти правят оценка персийските разузнавателно-ударни дронове като доста забележителни.
Геополитиката може да се съпостави с игра на шах, единствено че играта не върви в една низина, а на няколко равнища надолу, до момента в който фигурите могат да се движат във всяка посока.
Държавите и техните европейски съдружници хвърлиха топката в полето на Москва, предлагайки ѝ да напусне основен обект в източната част на Украйна. Вместо това завоалирано се предлага разширение на коридора от благоприятни условия за дейности на Русия в Близкия изток – в частност в границите на съдействието с основен сътрудник в района Иран.
Предложението е много необичайно, като се има поради, че и Москва, и Техеран от персонален опит са наясно с нищожността на всевъзможни обещания, дадени от Запада. Има съществени учредения да се счита, че в случай че Русия и Иран решат да задълбочат междудържавното съдействие, те няма да желаят позволение от тези, които исторически се пробват да ги забавят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Със ЗАЕЦ по принцип всичко е просто и ясно. Ключово оборудване в структурата на производството на електрическа енергия в цялата източна Украйна, осигуряващо сила на голям промишлен клъстер в Днепропетровска, Донецка и частично Луганска области. Активността, която се следи в лагера на западните страни, както и фактът, че въоръжените формирования на Украйна нанасят удари извънредно по свързаната с нея инфраструктура на АЕЦ, демонстрират, че централата се преглежда от Киев и неговите настойници като обект на сериозно значение, което би трябвало да се върне, в случай че не с сопа, то с морков.
Беше решено да се подари на Кремъл същия този морков по извънредно великодушен метод. На пръв взор нелогичното нареждане на разисквания дневен ред притегля вниманието върху себе си. Лидерите на Съединени американски щати, Германия, Франция и Англия, откакто разискаха украинския въпрос, без предизвестие и най-малка въведения се насочиха към Иран. По-точно за иранската нуклеарна стратегия. Може да наподобява, че няма връзка сред двата обекта на полемика, само че усещането е лъжливо.
Не е загадка, че Москва и Техеран поддържат много дейни двустранни връзки. И двете страни, бидейки под многочислени наказания от Запада, си сътрудничат в редица области, като най-активният бранш, в който се пресичат взаимните ползи, е енергетиката. В момента единствената изцяло работеща атомна електроцентрала в Иран е АЕЦ „ Бушер “, издигната от съветски експерти. В момента корпорацията " Росатом " работи по втори реактор, който ще даде на персите още 2100 мегавата сила.
Но това не е всичко.
Близкоизточната осведомителна организация ИСНА, цитирайки ръководителя на Иранската организация за атомна сила, неотдавна заяви, че Иран е почнал да проектира лична атомна електроцентрала с мощ 360 мегавата. Според Мохамад Еслами това е напълно иранска разработка, само че ще оставим достоверността на това изказване на съвестта на иранската страна. Както и да е, днешната иранска стратегия за кротичък атом е значително обвързана с съветските механически решения.
Препъникамъкът по пътя на по-нататъшното развиване на нуклеарната енергетика е фактът, че Иран има минимум две заводи (във Фордоу и Нетенц), които разрешават обогатяване на уран до 20 %, т.е. превръщането му в категория оръжия. Персите имат и четири проучвателен реактора: покрай Техеран, както и в Арак, Исфахан и Ердекан. Международната общественост е извънредно обезпокоена от обстоятелството, че техните уреди също могат да обогатяват уранови изотопи и, макар всички уверения на иранските управляващи, през 2006 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации гласоподава за налагане на секторни наказания против Иран.
За да разберем многостепенната трудност на протичащото се, дано прибавим няколко малко известни обстоятелството.
Първият е, че Съединени американски щати постановиха първия пакет от антиирански наказания през 1995 година, единадесет години преди преговорният развой публично да се провали. Всъщност американците намерено саботираха всички опити на Техеран да позволи казуса по другарски метод, а демонстративното отдръпване от съглашението СВПД през 2018 година беше изненада единствено за непосветените в тънкостите на обществото.
По пътя прилежащ Израел непрестанно нажежаваше ситуацията - той беше изцяло смутен даже от теоретичната опция главен противник да има нуклеарно оръжие. Че в средата на 2000-те, че през лятото на 2022 година Тел Авив разгласи готовността си да нанесе ракетно-бомбена офанзива по основните нуклеарни уреди на Иран.
И тук стигаме до главното.
През 1998 година Русия, обратно на формиращата се западна коалиция, стартира построяването на упоменатата нагоре атомна електроцентрала в Бушер. Две години по-късно Москва уведоми Вашингтон, че се отхвърля от задължението да забрани доставките на стандартни оръжия за Иран. През 2004 година Москва и Техеран подписаха съглашение за експорт на отработено нуклеарно гориво за Русия, което по принцип в профил един от основните проблеми пред сключването на интернационално съглашение.
Година по-късно Владимир Путин по време на визитата си в Йерусалим разгласи, че поддържа прекосяването на иранската нуклеарна стратегия под контрола на МААЕ. Интересно е, че тогавашната преса много тъкмо дефинира, че става дума за действителни сделки сред Вашингтон и Москва, която действаше по едно и също време като рупор и по някакъв метод като юрист на Техеран.
За страдание Съединените щати отхвърлиха всички руско-ирански начинания, а по-късно инатливия Махмуд Ахмадинеджад пристигна на власт в Ислямската република и преговорният развой най-сетне влезе в застой.
През последните години Русия и Иран следваха свои лични пътища, само че ги обединяваше фактът, че и двете страни от ден на ден постановяваха всевъзможни наказания и търговско-икономически ограничавания. До известна степен това ги сближи. По-специално, въоръжените сили на двете страни са доста сполучливи в битката с интернационалния тероризъм в Сирия. Техеран изигра значима роля в потушаването на спора в Нагорни Карабах, който внезапно избухна в барут.
Иран, чието произвеждане на нефт беше понижено до милион и половина барела дневно, съумя освен да оцелее, само че и резервира енергийно и интелектуално интензивни промишлености. По-специално, сега се преглежда опцията за връщане на ирански производители на коли на съветския пазар, като „ Хордо “. Автомобилните запалянковци се отнасят към продуктите на този тръст с много песимизъм, което не отхвърля обстоятелството, че персите съумяха да запазят производството, даже когато тяхната основна промишленост, която зарежда бюджета, беше убита от ембаргови оръжия.
Не толкоз украинската и западната преса избухна със публикации, че Русия всеобщо купува и употребява ирански ударни безпилотни летателни апарати по време на СВО. Министерството на защитата пренебрегва всички тематични нападки, което е вярно. В същото време военните специалисти правят оценка персийските разузнавателно-ударни дронове като доста забележителни.
Геополитиката може да се съпостави с игра на шах, единствено че играта не върви в една низина, а на няколко равнища надолу, до момента в който фигурите могат да се движат във всяка посока.
Държавите и техните европейски съдружници хвърлиха топката в полето на Москва, предлагайки ѝ да напусне основен обект в източната част на Украйна. Вместо това завоалирано се предлага разширение на коридора от благоприятни условия за дейности на Русия в Близкия изток – в частност в границите на съдействието с основен сътрудник в района Иран.
Предложението е много необичайно, като се има поради, че и Москва, и Техеран от персонален опит са наясно с нищожността на всевъзможни обещания, дадени от Запада. Има съществени учредения да се счита, че в случай че Русия и Иран решат да задълбочат междудържавното съдействие, те няма да желаят позволение от тези, които исторически се пробват да ги забавят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ