Към 2040 г. в света ще трябва да бъдат подменени или добавени 80 милиона километра електропроводи
Според Международната организация по енергетика (МАЕ), с цел да могат страните да изпълнят уговорките си в региона на климата и да реализират енергийна сигурност, до 2040 година светът ще би трябвало да размени 80 милиона километра преносни линии и да добави нови към съществуващите.
Това ще изисква годишни вложения в размер на 600 милиарда $ до 2030 година – два пъти повече от сумата, която се изразходва за съответните планове през днешния ден. По данни на МАЕ 80 милиона километра се равняват почти на дължината на днешната международна електрическа мрежа. Това ще изисква също по този начин промени в структурата и правния режим за ръководство на електроенергийната мрежа във всяка страна.
МАЕ акцентира, че акцентът върху избрани енергийни технологии като вятърни и слънчеви паркове и електрически транспортни средства е значим, само че в случай че преносната система е неефективна, вложенията в обвързваните с нея технологии няма да оказват помощ. Ако не се влага в електропреносната мрежа през днешния ден, на следващия ден може да има съществени проблеми. Агенцията оповестява, че през днешния ден плановете, свързани с чиста сила от възобновими източници, които са с обща мощ 1 500 GW, са в финален стадий на довеждане докрай и чакат свързване към мрежата, а през 2022 година в международен мащаб ще бъдат добавени пет пъти повече мощности.
За съпоставяне, съгласно някои отчети един приблизително огромен град се нуждае от 1 GW. Търсенето на електрическа енергия ще нараства, защото от ден на ден браншове на стопанската система минават към електричество. Освен това е належащо да се изградят електропреносни мрежи, които да зареждат места, където към момента няма ток. Тъй като светът от ден на ден се ориентира към „ чиста “ електрическа енергия, ще би трябвало да се прокарват нови линии от „ зелените “ електроцентрали.
Ако електропреносните мрежи се развиват прекомерно постепенно, МАЕ предвижда, че сред 2030 и 2050 година в атмосферата ще бъдат изхвърлени съвсем 60 милиарда тона въглероден диоксид в допълнение към нормалните излъчвания. Това е почти равно на излъчванията на ВСЕКИ енергиен бранш през последните 4 години. В резултат на това световните температури ще надвишават доста границата от 1,5 градуса спрямо прединдустриалните равнища – това са екоцелите, заложени в Парижкото съглашение от 2015 година С 40-процентна възможност те ще се покачат с над 2 градуса.
Част от казуса е, че построяването на преносните линии лишава прекалено много време, изключително спрямо останалата част от енергийната инфраструктура. Полагането на нови линии лишава сред пет и петнадесет години, в това число времето за обмисляне и издаване на разрешителни. За съпоставяне, един план за възобновима сила би лишил сред една и пет години, а новата инфраструктура за зареждане на електрическите транспортни средства – по-малко от две години. С други думи, вложенията в електропроводи би трябвало да се създадат в този момент, в противоположен случай неналичието им ще ограничи съществено декарбонизацията на стопанската система.
МАЕ счита, че въпросът за построяването на преносни линии би трябвало да се реши с присъединяване на интернационалната общественост. По-конкретно, главната задача на интернационалната общественост би трябвало да бъде модернизирането на електропреносните мрежи в разрастващите се страни.
