Държавната план-сметка
Според Левон Хампарцумян държавната план-сметка е национална злополука
Свидетели сме на последна форма на институционален нихилизъм, който граничи с рискови равнища. Липсва връзка с обществото във връзка с целия развой на бюджетиране. Бяха извадени единствено обособени сегменти от държавната план-сметка, които все едно бяха тествани в обществен дебат по какъв метод обществото ще реагира. Видя се, че всички заинтригувани публични групи реагират неприятно. Нито един въпрос обаче не беше подложен в дълбочина. Не беше обяснено от страна на кабинета какъв бюджет търсим, каква е България след 2026 година, какво ще ни предложат в края на 2026 година Тези интервали от 12 месеца са доста къси. Страната ни има голям брой структурни промени, има сериозен демографски въпрос, нарушени са доста салда на общото уравнение. Това сподели икономистът и учител доцент Косьо Стойчев.
Той съобщи, че е срещу увеличението на данъчната тежест . Според него утежняването на изискванията за бизнеса не е пътят, по който би трябвало да се върви. Икономистът подчертава на това, че инфлацията е налице , чака се и повишение на цените. Стойчев беше безапелационен, че има хиперочаквания за приходната част на бюджета.
„ Темата за бюджета е национална злополука. В естествения свят министърът на финансите изготвя механически един бюджет, той се разисква в Министерския съвет, след което министърът отива в Бюджетната комисия и изяснява по какъв начин е структуриран. Това се разисква там, гласоподава се и имаме държавната план-сметка. Тази процедура е тотално изчезнала. Има хора, които разискват обособени елементи от бюджета, а той би трябвало да се гледа в целокупност ", сподели финансистът Левон Хампарцумян.
Той счита, че „ хората ще търсят способи да избегнат спомагателната данъчна тежест и ще ги намерят ". Хампарцумян добави, че бизнесът ще напусне България.
Стойчев изясни, че еврото не може да извършва функционалностите на „ извинителна записка " и беше безапелационен, че бюджетът ще утежни изискванията за правене на бизнес и ще усили разноските за труд.
По негови думи в страната има потребност да се направи селекция на бизнеса, тъй като има такива компании, които са нископродуктивни и са тук поради ниските работни заплати. Според икономиста повдигането на налозите е единствено в услуга на обществената администрация , „ която ще се зареди за прочут интервал със средства, които не е заслужила и не е произвела ".
Хампарцумян счита, че българската администрация от неефективна и зле платена в този момент е добре платена, само че не е по-ефективна и по-компонентна.
" Работодателите и синдикатите пазят частния интерес, а бюджетът се прави в обществен подобен. Парите идват от жителите ", акцентира политологът проф. Румяна Коларова .
„ Не е значимо какво ще се случи с ръководството и опозицията, а с жителите ", счита медийният специалист доцент Георги Лозанов . Според него има диспропорции при увеличение на заплатите в публичния бранш.
Коларова уточни, че когато се прави новият бюджет, би трябвало да се проучва по какъв начин стои въпросът с сегашния. Лозанов е на мнение, че за държавната план-сметка би трябвало да има полемика.
Казусът " Лукойл "
" Нито един огромен състезател на международния пазар не демонстрира интерес към „ Лукойл " и това е обезпокоително. Българската страна ще би трябвало да откри вътрешно, инхаус решение. Ние имаме потребност от рафинерията. Балансът демонстрира, че можем да внасяме горива от Гърция и Румъния, най-вероятно ще се оправим в дълготраен проект, само че това ще бъде на напълно друга пазарна цена. Спирането на осъществяване на банкови интервенции с „ Лукойл " може да блокира активността на рафинерията преди въвеждането на другите наказания за самите горива ", сподели доцент Косьо Стойчев.
Финансистът Левон Хампарцумян изрази вяра, че по някакъв метод ще се откри решение, само че акцентира, че банките няма да заложат репутацията си.
Според Лозанов глобите върху „ Лукойл " са положително решение с оглед войната в Украйна и прекъсване на финансирането на съветската машина. Той обаче добави, че e значимо какъв ще бъде особеният шеф, „ с цел да няма риск Русия да ни осъди или този човек да играе корумпирано ".
Коларова изрази позиция, че българските ръководещи няма да създадат „ тези две груби неточности ".
Свидетели сме на последна форма на институционален нихилизъм, който граничи с рискови равнища. Липсва връзка с обществото във връзка с целия развой на бюджетиране. Бяха извадени единствено обособени сегменти от държавната план-сметка, които все едно бяха тествани в обществен дебат по какъв метод обществото ще реагира. Видя се, че всички заинтригувани публични групи реагират неприятно. Нито един въпрос обаче не беше подложен в дълбочина. Не беше обяснено от страна на кабинета какъв бюджет търсим, каква е България след 2026 година, какво ще ни предложат в края на 2026 година Тези интервали от 12 месеца са доста къси. Страната ни има голям брой структурни промени, има сериозен демографски въпрос, нарушени са доста салда на общото уравнение. Това сподели икономистът и учител доцент Косьо Стойчев.
Той съобщи, че е срещу увеличението на данъчната тежест . Според него утежняването на изискванията за бизнеса не е пътят, по който би трябвало да се върви. Икономистът подчертава на това, че инфлацията е налице , чака се и повишение на цените. Стойчев беше безапелационен, че има хиперочаквания за приходната част на бюджета.
„ Темата за бюджета е национална злополука. В естествения свят министърът на финансите изготвя механически един бюджет, той се разисква в Министерския съвет, след което министърът отива в Бюджетната комисия и изяснява по какъв начин е структуриран. Това се разисква там, гласоподава се и имаме държавната план-сметка. Тази процедура е тотално изчезнала. Има хора, които разискват обособени елементи от бюджета, а той би трябвало да се гледа в целокупност ", сподели финансистът Левон Хампарцумян.
Той счита, че „ хората ще търсят способи да избегнат спомагателната данъчна тежест и ще ги намерят ". Хампарцумян добави, че бизнесът ще напусне България.
Стойчев изясни, че еврото не може да извършва функционалностите на „ извинителна записка " и беше безапелационен, че бюджетът ще утежни изискванията за правене на бизнес и ще усили разноските за труд.
По негови думи в страната има потребност да се направи селекция на бизнеса, тъй като има такива компании, които са нископродуктивни и са тук поради ниските работни заплати. Според икономиста повдигането на налозите е единствено в услуга на обществената администрация , „ която ще се зареди за прочут интервал със средства, които не е заслужила и не е произвела ".
Хампарцумян счита, че българската администрация от неефективна и зле платена в този момент е добре платена, само че не е по-ефективна и по-компонентна.
" Работодателите и синдикатите пазят частния интерес, а бюджетът се прави в обществен подобен. Парите идват от жителите ", акцентира политологът проф. Румяна Коларова .
„ Не е значимо какво ще се случи с ръководството и опозицията, а с жителите ", счита медийният специалист доцент Георги Лозанов . Според него има диспропорции при увеличение на заплатите в публичния бранш.
Коларова уточни, че когато се прави новият бюджет, би трябвало да се проучва по какъв начин стои въпросът с сегашния. Лозанов е на мнение, че за държавната план-сметка би трябвало да има полемика.
Казусът " Лукойл "
" Нито един огромен състезател на международния пазар не демонстрира интерес към „ Лукойл " и това е обезпокоително. Българската страна ще би трябвало да откри вътрешно, инхаус решение. Ние имаме потребност от рафинерията. Балансът демонстрира, че можем да внасяме горива от Гърция и Румъния, най-вероятно ще се оправим в дълготраен проект, само че това ще бъде на напълно друга пазарна цена. Спирането на осъществяване на банкови интервенции с „ Лукойл " може да блокира активността на рафинерията преди въвеждането на другите наказания за самите горива ", сподели доцент Косьо Стойчев.
Финансистът Левон Хампарцумян изрази вяра, че по някакъв метод ще се откри решение, само че акцентира, че банките няма да заложат репутацията си.
Според Лозанов глобите върху „ Лукойл " са положително решение с оглед войната в Украйна и прекъсване на финансирането на съветската машина. Той обаче добави, че e значимо какъв ще бъде особеният шеф, „ с цел да няма риск Русия да ни осъди или този човек да играе корумпирано ".
Коларова изрази позиция, че българските ръководещи няма да създадат „ тези две груби неточности ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ