Бъдещето на космическите станции: Как ще изглеждат
Според компанията Max Space станцията им може да бъде изведена в орбита още през 2029 година
Американският галактически стартъп Max Space представи упорит план за надуваема орбитална станция, която може да се разгъне до цялостния си размер от един-единствен модул след изстрелване. Проектът, наименуван Thunderbird Station, дава обещание вътрешен размер от към 348 кубични метра - почти една трета от размера на Международната галактическа станция - при единствено един старт с ракета Falcon 9 на SpaceX.
Според компанията станцията може да бъде изведена в орбита още през 2029 година, като концепцията е да предложи доста повече обитаемо пространство спрямо обичайните модулни структури. За разлика от МКС, която бе сглобявана в продължение на години посредством голям брой комплицирани и скъпи задачи, Thunderbird Station ще се разпростира като балон в космоса, осигурявайки огромен размер при най-малък брой изстрелвания.
Концепцията включва необятен интериор с огромни куполни прозорци за наблюдаване на Земята и космоса, както и огромни екрани за връзка и развлечения. Предвидени са самостоятелни модули за персонално пространство на астронавтите, а вътрешното систематизиране ще може да се трансформира съгласно потребностите на задачата - както за работа, по този начин и за живот в орбита.
Проектът идва в основен миг, защото Международната галактическа станция се чака да бъде изведена от експлоатация след към пет години. Това слага въпроса за бъдещето на дълготрайните научни опити в ниска околоземна орбита, а НАСА към този момент търси решения от частния бранш посредством програмата си за търговски орбитални станции. Именно тази самодейност е дала спомагателен подтик на Max Space да форсира създаването си.
Преди пълномащабната версия обаче компанията възнамерява да изстреля по-малък прототип не по-рано от 2027 г. като част от споделена задача на SpaceX. Един от основните проби ще бъде устойчивостта на структурата против микрометеорити и галактически парчета - проблем, който става все по-сериозен с възходящия трафик в орбита.
Въпреки идните инженерни провокации, управлението на Max Space гледа още по-далеч в бъдещето. Според основния изпълнителен шеф Салим Миян, технологията може да бъде приспособена освен за орбитални станции, само че и за задачи до Луната и Марс, трансформирайки надуваемите хабитати в основен детайл от идващото потомство галактически проучвания.
Американският галактически стартъп Max Space представи упорит план за надуваема орбитална станция, която може да се разгъне до цялостния си размер от един-единствен модул след изстрелване. Проектът, наименуван Thunderbird Station, дава обещание вътрешен размер от към 348 кубични метра - почти една трета от размера на Международната галактическа станция - при единствено един старт с ракета Falcon 9 на SpaceX.
Според компанията станцията може да бъде изведена в орбита още през 2029 година, като концепцията е да предложи доста повече обитаемо пространство спрямо обичайните модулни структури. За разлика от МКС, която бе сглобявана в продължение на години посредством голям брой комплицирани и скъпи задачи, Thunderbird Station ще се разпростира като балон в космоса, осигурявайки огромен размер при най-малък брой изстрелвания.
Концепцията включва необятен интериор с огромни куполни прозорци за наблюдаване на Земята и космоса, както и огромни екрани за връзка и развлечения. Предвидени са самостоятелни модули за персонално пространство на астронавтите, а вътрешното систематизиране ще може да се трансформира съгласно потребностите на задачата - както за работа, по този начин и за живот в орбита.
Проектът идва в основен миг, защото Международната галактическа станция се чака да бъде изведена от експлоатация след към пет години. Това слага въпроса за бъдещето на дълготрайните научни опити в ниска околоземна орбита, а НАСА към този момент търси решения от частния бранш посредством програмата си за търговски орбитални станции. Именно тази самодейност е дала спомагателен подтик на Max Space да форсира създаването си.
Преди пълномащабната версия обаче компанията възнамерява да изстреля по-малък прототип не по-рано от 2027 г. като част от споделена задача на SpaceX. Един от основните проби ще бъде устойчивостта на структурата против микрометеорити и галактически парчета - проблем, който става все по-сериозен с възходящия трафик в орбита.
Въпреки идните инженерни провокации, управлението на Max Space гледа още по-далеч в бъдещето. Според основния изпълнителен шеф Салим Миян, технологията може да бъде приспособена освен за орбитални станции, само че и за задачи до Луната и Марс, трансформирайки надуваемите хабитати в основен детайл от идващото потомство галактически проучвания.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ