Според книгата за рекордите Гинес“ Клайдерман е най-успешният пианист в

Според книгата за върховете „ Гинес “ Клайдерман е най-успешният пианист в света. Той е прочут и като „ принца на романтиката “. Така го назовава Нанси Рейгън след негово осъществяване на благотворително събитие в „ Уолдорф Астория “. Бляскавият му международен триумф с 90 милиона продадени записа, 267 златни и 70 платинени албума и с сантиментален репертоар от над 1300 мелодии стартира напълно непретенциозно.Баща му е преподавател по пиано и до момента в който дава уроци в дребния им апартамент в парижко предградие, вижда интереса на сина си. Филип Пажес, както е рожденото име на Ричард Клайдерман, е на шест години. Започва да се учи, управителен от татко си, който, изумен от пристрастеността на дребния към инструмента, го води при собствен другар – преподавател в Консерваторията. На дванайсетгодишна възраст Филип е признат там да учи класическа музика. От доста млад е заставен и да работи, тъй като татко му се разболява съществено. Акомпанира на актьори като Джони Холидей и Мишел Сарду. В прочут интервал даже пее. Седемнайсетгодишен е, когато печели конкурс за осъществяване на мелодията „ Балада за Аделин “ и по този начин среща продуцентите си. Прогнозата за продажбите на „ Балада за Аделин “ е за 50 000 копия. В осъществяването на Филип обаче се продават 22 милиона копия от албума, в който е баладата. Артистичният псевдоним на Филип към този момент е Ричард Клайдерман. С него той става знаменит. На 18 години се дами за първи път. Жена му се споделя Розалин и имат щерка Мод. Развеждат се след две години. С втората си брачна половинка – някогашна фризьорка – се среща в спектакъл. Имат наследник Питър. От 20-годишен, след огромния си международен пробив, Клайдерман непрестанно пътува за концерти. Не се задържа повече от три седмици във Франция. Това, несъмнено, не се отразява добре на фамилния му живот. През 2010 година се дами за трети път – за Тифани, цигуларка в оркестър. В изявлението ни показа и за четвъртия си брак – с китайката Лонгжие, от 2020 година насам, с която имат 18-месечна щерка.
Клайдерман е мултимилионер, само че живее непретенциозно в дома си покрай Версай.

Г-н Клайдерман, по какъв начин предпочитате да се обръщат към вас – с артистичния ви псевдоним или с същинското ви име? Цялото ми семейство ме назовава Филип или на галено – Фифи. Приятелите ми – също, а в шоубизнеса се обръщат към мен с Ричард. Моите дами ме познават с това име. Така че съм привикнал и с двете. Ричард Клайдерман се появи, когато срещнах продуцентите ми преди съвсем 40 години. Предложиха да работя с тях. Казаха: „ Възможно е да реализираме триумф във Франция, само че Филип Пажес не е елементарно за изговаряне на други езици “. Хрумна им да потърся други семейства в рода ми. Знаех, че моя прапрабаба от страна на майка ми е живеела в Швеция и се е казвала Клайман или Клайдман. Оттам взехме решение, че Клайдерман би било уместно. Оказа се, че и Филип Клайдерман не звучало добре. И някак си се спряхме на Ричард. Според продуцентите ми звучеше по-престижно. И аз се съгласих да опитаме в първия ми албум да се споделям Ричард Клайдерман. Музиката ми, пианото ми, моята персона към този момент съществуваха. И като добавихме името, се получи доста добра композиция.
Мислите ли, че пътят на човек може да се промени от едно име? За мен името Ричард Клайдерман отвори порти. Никога не съм си представял, изключително когато бях по-млад, че ще е допустимо да направя сходна кариера. Искаше ми се да се занимавам с музика, само че си споделях – oкей, да забележим какво ще се случи. И се случи нещо необикновено – изнасях концерти в Европа, цяла Южна Америка, Щатите, Азия. И още по-невероятно е, че с 40-годишна кариера към момента не преставам да върша хубави концерти по целия свят. Случва ли се по време на концерт да усетите момента, в който сте стигнали до сърцата на хората? О, да! Разбира се. Първо виждам, че са щастливи да ме слушат. След това чувствам вълнението им, когато преоткрият познати мелодии в мой аранжимент и интерпретация. Магичен е моментът, в който пробвам да предам на публиката моите страсти и разбирам, че те резонират в нея. Получавал съм и получавам доста писма от почитателки, които ми пишат, че са влюбени в моята музика, в мен. Винаги е вълнуващо. И доста красиво. Продължавам да виждам на моите концерти, макар възрастта ми, млади дами, които съвсем религиозно слушат. И които ми споделят, че прекарват време с мен, слушайки моята музика. Това е доста прочувствено. Имате ли от време на време потребност от тишина? Имам. Нужна ми е, с цел да се съсредоточвам, когато работя. Важно ми е да съм спокоен, да имам хубаво пиано и оттова нататък първо затоплям и се практикувам, по-късно преглеждам репертоара на идния ми концерт. После създавам нови мелодии. Има ли значение на какво пиано свирите? В началото, когато започвах, пробвах да изсвирвам на разнообразни принадлежности – синтезатори, орган, електрическо пиано, на пиано „ Фендер “. Царят на инструментите за мен е пианото. Проблемът е, че не мога да пътувам със своето лично и на всеки концерт изсвирвам на ново. Не е елементарно, тъй като пианата са разнообразни – от време на време положителни, от време на време приблизително положителни, само че това публиката не го знае. И не би трябвало да проличи. Кой за вас е най-звездният миг в кариерата ви? „ Балада за Аделин “. Тя беше като спусък. Съвсем семпла мелодия, само че съумя да допре сърцата на хората в целия свят. И съм доста благополучен, че я направих. Знам, че публиката всякога очаква  да я извърша. С това парче стартира кариерата ми.