Китайците слагат паричка в пелмените за Азиатската Нова година, както ние в погачата
Според китайския календар през днешния ден настава годината на Черния или Синия (зависи от тълкуванието) Воден Заек. Източни астролози дават обещание, че той ще ни донесе това, което ни лишиха последните години - успокоение и естетика. Това се случва един път на 60 лета.
Характерът на положителното пухкаво животинче ще остави своя отпечатък върху хода на събитията. Водата символизира мека, само че уверена мощ. Заекът се счита за добър посланик, тъй че огромните спорове могат да бъдат избегнати единствено с кадифени ръкавици, увещание и договаряния. Всякакви опити за внезапни придвижвания и юмруци няма да донесат триумф.
Като неконфликтно животно, Заекът допуска основаване на нови запознанства, които ще прераснат в другарства. Той може да наподобява бухнал и безопасен, само че знае чудесно какви цели преследва. Значи, буйна обич, фамилно благополучие и най-много пътешествия няма да ни липсват през 2023-а.
Госпожа Дай Ин е културното аташе от китайското посолство в България. Тя изрази пред Покана за пътешестване насладата си, че има опция да запознае слушателите с обичаите и културата, свързани с Китайската Нова година, която се назовава още Лунна нова година и Пролетен фестивал.
Оказва се, че обичайният китайски календар не е по този начин наречeния “лунен календар ”. Той не се пресмята единствено съгласно придвижването на луната, а е композиция от слънчевия и лунния календар, като по този метод се образува по-точна информация за климата и сезоните през цялата година, предоставяйки по-добри насоки за земеделските действия.
Пролетта е сезон, цялостен с вяра, тя символизира началото на годината, тъй че хората са привикнали да назовават Китайската нова година “Пролетен фестивал ”.
Ето какво сподели госпожа Дай Ин особено за слушателите на Покана за пътешестване: „ Според китайския календар, 2023 година е годината на Заека, а зайчето постоянно се счита като мъдро, миролюбиво и симпатично животно. В античната китайска митология има един заек, който живее на луната дружно с феята Чанге, тъй че заекът постоянно ще припомня на хората за сантименталното и ярко пълнолуние, а годината на заека също допуска мир и успокоение.
Пожелавам ви радостна и спокойна Нова година, доста прелестни мигове на благополучие, споделени с околните ви хора и нови пътешествия до мечтаните си дестинации! Ако имате опция, добре пристигнали на странствуване до Китай и да изпитате очарованието на китайската просвета! “
Госпожа Дай Ин, културно аташе в Китайското посолство в България ни пожела да посетим нейната татковина. Дай Боже за всички ни. Ходила съм три пъти в Китай, само че съм подготвена да хукна натам на часа.
Мнозина асоциират Гиза единствено с пирамидите, само че в действителност със своите два милиона население това е третият по величина град в Египет след столицата Кайро и Александрия. Самият некропол на фараоните, ширнал се върху 2000 кв.м. с фамозните пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин и Големият Сфинкс, е едно от чудесата на античния свят, съхранено до през днешния ден, а е основано към 2600 година преди Христа.
Повече за пирамидите, четете тук
В някои елементи на Молдова има толкоз доста люде с нашенски корен, че умерено можем да лишим от последната й част рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „ 50 места от българската история оттатък България ”. Столицата на Молдова, Кишинев, е ситуирана на 7 хълма на брега на река Бик, приток на Днестър.
Градът е учреден през 1466 година, само че е неведнъж опожаряван и разрушаван и най-старите му съхранени здания и църкви са от 17 и 18 век. Но не измежду тях ще ни разходят Светослав и Теодор. Чуйте какви са българските светини в Кишинев.
След като се отбихме в Кишинев, отново ще вървим наоколо. При комшиите от юг, само че не за безгрижен локум и йени ракъ. Може и да сте попадали на танцуващи дервиши в някой безценен ресторант в Истанбул, обаче те са същински колкото банкнота от три лв. или нашенски „ нестинари ” от Балкантурист.
Сега отиваме при същинските! В град Коня. С режисьора Стилиян Иванов.
Но преди този момент малко разяснение.
Дервишите, наречени още мистици на Изтока, са мюсюлмани, които имат вяра в смъртността на душата. Те не натрапват религията си, а изборно, персонално, сред преподавател и възпитаник, предават Знанието. Това продължава и до през днешния ден.
Двамата, които споделят мъдростта построяват абсолютно доверие. Хората обаче ги свързват с външната демонстрация на тяхната религия - танца, наименуван „ сема “. При него поклонникът се върти към оста си, до момента в който изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели изясняват, че тялото на дервиша основава връзка сред силите на небето и земята.
Стилиян Иванов е уверен, че сема не е танц, а молитва, медитация, единство с висше.
Характерът на положителното пухкаво животинче ще остави своя отпечатък върху хода на събитията. Водата символизира мека, само че уверена мощ. Заекът се счита за добър посланик, тъй че огромните спорове могат да бъдат избегнати единствено с кадифени ръкавици, увещание и договаряния. Всякакви опити за внезапни придвижвания и юмруци няма да донесат триумф.
Като неконфликтно животно, Заекът допуска основаване на нови запознанства, които ще прераснат в другарства. Той може да наподобява бухнал и безопасен, само че знае чудесно какви цели преследва. Значи, буйна обич, фамилно благополучие и най-много пътешествия няма да ни липсват през 2023-а.
Госпожа Дай Ин е културното аташе от китайското посолство в България. Тя изрази пред Покана за пътешестване насладата си, че има опция да запознае слушателите с обичаите и културата, свързани с Китайската Нова година, която се назовава още Лунна нова година и Пролетен фестивал.
Оказва се, че обичайният китайски календар не е по този начин наречeния “лунен календар ”. Той не се пресмята единствено съгласно придвижването на луната, а е композиция от слънчевия и лунния календар, като по този метод се образува по-точна информация за климата и сезоните през цялата година, предоставяйки по-добри насоки за земеделските действия.
Пролетта е сезон, цялостен с вяра, тя символизира началото на годината, тъй че хората са привикнали да назовават Китайската нова година “Пролетен фестивал ”.
Ето какво сподели госпожа Дай Ин особено за слушателите на Покана за пътешестване: „ Според китайския календар, 2023 година е годината на Заека, а зайчето постоянно се счита като мъдро, миролюбиво и симпатично животно. В античната китайска митология има един заек, който живее на луната дружно с феята Чанге, тъй че заекът постоянно ще припомня на хората за сантименталното и ярко пълнолуние, а годината на заека също допуска мир и успокоение.
Пожелавам ви радостна и спокойна Нова година, доста прелестни мигове на благополучие, споделени с околните ви хора и нови пътешествия до мечтаните си дестинации! Ако имате опция, добре пристигнали на странствуване до Китай и да изпитате очарованието на китайската просвета! “
Госпожа Дай Ин, културно аташе в Китайското посолство в България ни пожела да посетим нейната татковина. Дай Боже за всички ни. Ходила съм три пъти в Китай, само че съм подготвена да хукна натам на часа.
Мнозина асоциират Гиза единствено с пирамидите, само че в действителност със своите два милиона население това е третият по величина град в Египет след столицата Кайро и Александрия. Самият некропол на фараоните, ширнал се върху 2000 кв.м. с фамозните пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин и Големият Сфинкс, е едно от чудесата на античния свят, съхранено до през днешния ден, а е основано към 2600 година преди Христа.
Повече за пирамидите, четете тук
В някои елементи на Молдова има толкоз доста люде с нашенски корен, че умерено можем да лишим от последната й част рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „ 50 места от българската история оттатък България ”. Столицата на Молдова, Кишинев, е ситуирана на 7 хълма на брега на река Бик, приток на Днестър.
Градът е учреден през 1466 година, само че е неведнъж опожаряван и разрушаван и най-старите му съхранени здания и църкви са от 17 и 18 век. Но не измежду тях ще ни разходят Светослав и Теодор. Чуйте какви са българските светини в Кишинев.
След като се отбихме в Кишинев, отново ще вървим наоколо. При комшиите от юг, само че не за безгрижен локум и йени ракъ. Може и да сте попадали на танцуващи дервиши в някой безценен ресторант в Истанбул, обаче те са същински колкото банкнота от три лв. или нашенски „ нестинари ” от Балкантурист.
Сега отиваме при същинските! В град Коня. С режисьора Стилиян Иванов.
Но преди този момент малко разяснение.
Дервишите, наречени още мистици на Изтока, са мюсюлмани, които имат вяра в смъртността на душата. Те не натрапват религията си, а изборно, персонално, сред преподавател и възпитаник, предават Знанието. Това продължава и до през днешния ден.
Двамата, които споделят мъдростта построяват абсолютно доверие. Хората обаче ги свързват с външната демонстрация на тяхната религия - танца, наименуван „ сема “. При него поклонникът се върти към оста си, до момента в който изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели изясняват, че тялото на дервиша основава връзка сред силите на небето и земята.
Стилиян Иванов е уверен, че сема не е танц, а молитва, медитация, единство с висше.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ