2018-а: Началото на края на неолибералния глобализъм
Според китайския календар 2018-а беше година на кучето. Но в историческите летописи най-вероятно ще остане като началото на края на неолибералния глобализъм. Господството на транснационалната капиталистическа класа е разтърсено. Тази " суперкласа ", както я назовава американският политолог Дейвид Роткопф, е концентрирала незапомнени финансови и властови запаси. Нейното ядро са към 6000 души, които освен имат благосъстояние, само че и значими лостове за въздействие върху властта. Отгоре са 199 мениджъри на 17 великански корпорации за ръководство на финансови активи, от вида на Blackstone, които управляват повече от 41,1 трилиона $. Около тях има няколко клъстера. " Фасилитатори " - интернационалните финансови институции, елитарни клубове като Трилатералната комисия и " Билдерберг ".
" Охранители " - висши военни, ръководители на служби за сигурност, частни армии. " Идеолози " - основни фигури в корпоративни медии, университетски кръгове, лобисти. Решенията на тези 6000 души предопределят живота на шестте милиарда международно население. Източникът на тяхната власт не е демокрацията. Те са овластени от корпорациите. От 100-те най-големи стопански системи в света, 51 са частни корпорации, а единствено 49 страни.
Неолибералният глобализъм е артикул на ползите на тази суперкласа и е симбиоза от три детайла. Първият са неолибералните стопански правила, които проповядват пазарен фундаментализъм. Неолиберализмът не е равнозначен с класическия демократизъм, а е негова радикална фракция. Нещо като комунизма по отношение на социалдемокрацията. Целта е световен пазар без политически и административни бариери. Държавите са спънка и би трябвало да бъдат сведени до географско разбиране. Суверенитетът им - конфискуван от наднационални органи, които са надалеч от капризите на демокрацията и са ръководени не от демократично определени, а от селектираните от суперкласата. Homo politicus би трябвало да загине, с цел да остане единствено Homo economicus.
Вторият детайл е неоконсерватизмът, роден в средите на троцкисти и деятели на Демократическата партия през 60-те и 70-те години на ХХ век, и минал в републиканския лагер при Рейгън. Неговата геополитическа визия е за еднополюсен свят с хегемон Съединени американски щати и Европейски Съюз като привилигерована външна страна, заредени с патологична русофобия, зад която се крие упоритост за завладяване на ресурсите на Евразия в интерес на суперкласата.
Третият детайл е заимстваната от прогресистите " политика на идентичностите ", част от която е джендър-идеологията. Дискредитирането на статуквото след рецесията от 2008 година накара глобалистите да търсят тематики, които отклоняват публичната сила от злоупотребите на елита, от бедността и разрастващото се обществено неравноправие. На напред във времето беше извадена " политиката на идентичностите ". Обама и Хилъри Клинтън я трансфораха в централен въпрос. Оттам плъзна и към Европа. " Политиката на идентичностите " абсолютизира расата и пола. До степен, че фантазията на Мартин Лутър Кинг за нация, където хората няма да бъдат преценявани по цвета на кожата, се дефинира като " расистка " и " форма на фашизъм ", тъй като е сляпа за цвета на кожата (color-blind). Белите по формулировка са " потисници ", против които би трябвало да се води война. Радикалните феминистки водят война против мъжете, тъй като и те са потисници. Трансджендърите пък са на война с " половата бинарност ". Колкото идентичности, толкоз войни набраздяват обществото. Максимата на глобалистите е: накарай ги да спорят за расата и джендъра, с цел да не се занимават с стопанската система, класите и неравенството. Изобретява се и оруеловски " новговор " - езикът на политическата уместност. Толерантността към разликата е норма на актуалната цивилизация, само че политическата уместност отива по-далеч и стартира да работи като заглушаване на особеното мнение. Подменя обективните обстоятелства и науката с хунвейбински волунтаризъм.
Неолибералният глобализъм като идеология и политика беше вграден в партиите на статуквото в Европа и Америка. Разликите сред лявото и дясното станаха като сред " Кока-кола " и " Пепси " - единствено в нюансите. Тезите на десния Юнкер и на левите Тимерманс и Корбин по въпросите на глобализацията, националната страна и джендър-идеологията са като под индиго.
Неолибералният глобализъм засегна ценностни фундаменти на модерното общество. Много хора виждат в него опасност за нацията, религията, фамилията и свободата на личността. Това се трансформира в главния идеологически разлом на ХХI век, който измести обичайното партийно разделяне на " ляво " и " дясно ".
" Охранители " - висши военни, ръководители на служби за сигурност, частни армии. " Идеолози " - основни фигури в корпоративни медии, университетски кръгове, лобисти. Решенията на тези 6000 души предопределят живота на шестте милиарда международно население. Източникът на тяхната власт не е демокрацията. Те са овластени от корпорациите. От 100-те най-големи стопански системи в света, 51 са частни корпорации, а единствено 49 страни.
Неолибералният глобализъм е артикул на ползите на тази суперкласа и е симбиоза от три детайла. Първият са неолибералните стопански правила, които проповядват пазарен фундаментализъм. Неолиберализмът не е равнозначен с класическия демократизъм, а е негова радикална фракция. Нещо като комунизма по отношение на социалдемокрацията. Целта е световен пазар без политически и административни бариери. Държавите са спънка и би трябвало да бъдат сведени до географско разбиране. Суверенитетът им - конфискуван от наднационални органи, които са надалеч от капризите на демокрацията и са ръководени не от демократично определени, а от селектираните от суперкласата. Homo politicus би трябвало да загине, с цел да остане единствено Homo economicus.
Вторият детайл е неоконсерватизмът, роден в средите на троцкисти и деятели на Демократическата партия през 60-те и 70-те години на ХХ век, и минал в републиканския лагер при Рейгън. Неговата геополитическа визия е за еднополюсен свят с хегемон Съединени американски щати и Европейски Съюз като привилигерована външна страна, заредени с патологична русофобия, зад която се крие упоритост за завладяване на ресурсите на Евразия в интерес на суперкласата.
Третият детайл е заимстваната от прогресистите " политика на идентичностите ", част от която е джендър-идеологията. Дискредитирането на статуквото след рецесията от 2008 година накара глобалистите да търсят тематики, които отклоняват публичната сила от злоупотребите на елита, от бедността и разрастващото се обществено неравноправие. На напред във времето беше извадена " политиката на идентичностите ". Обама и Хилъри Клинтън я трансфораха в централен въпрос. Оттам плъзна и към Европа. " Политиката на идентичностите " абсолютизира расата и пола. До степен, че фантазията на Мартин Лутър Кинг за нация, където хората няма да бъдат преценявани по цвета на кожата, се дефинира като " расистка " и " форма на фашизъм ", тъй като е сляпа за цвета на кожата (color-blind). Белите по формулировка са " потисници ", против които би трябвало да се води война. Радикалните феминистки водят война против мъжете, тъй като и те са потисници. Трансджендърите пък са на война с " половата бинарност ". Колкото идентичности, толкоз войни набраздяват обществото. Максимата на глобалистите е: накарай ги да спорят за расата и джендъра, с цел да не се занимават с стопанската система, класите и неравенството. Изобретява се и оруеловски " новговор " - езикът на политическата уместност. Толерантността към разликата е норма на актуалната цивилизация, само че политическата уместност отива по-далеч и стартира да работи като заглушаване на особеното мнение. Подменя обективните обстоятелства и науката с хунвейбински волунтаризъм.
Неолибералният глобализъм като идеология и политика беше вграден в партиите на статуквото в Европа и Америка. Разликите сред лявото и дясното станаха като сред " Кока-кола " и " Пепси " - единствено в нюансите. Тезите на десния Юнкер и на левите Тимерманс и Корбин по въпросите на глобализацията, националната страна и джендър-идеологията са като под индиго.
Неолибералният глобализъм засегна ценностни фундаменти на модерното общество. Много хора виждат в него опасност за нацията, религията, фамилията и свободата на личността. Това се трансформира в главния идеологически разлом на ХХI век, който измести обичайното партийно разделяне на " ляво " и " дясно ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ