Агресията поражда агресия и у децата
Според проучване, извършено през 2009 година от Института по обществени действия и практики, измежду българското общество се следи известна наклонност за по-голяма толерантност към телесното наказване на децата, като малко повече от една трета от интервюираните са дали отговор, че то може да е целесъобразно в избрани обстановки.
Но при започване на декември 2017 година учени от Медицинския клон на Тексаския университет разгласиха публикация в Journal of Pediatrics, съгласно която наказваните физически деца по-късно са склонни да демонстрират принуждение над сътрудниците си .
Изследването изключва случаите на жестоко принуждение над детето, което би довело до синини или нужда от посещаване при доктор, и е ориентирано единствено към по-леката форма на телесно наказване - детето да бъде напляскано .
Учените открили, че даже единствено това е задоволително в по-късен стадий от живота си то да демонстрира принуждение към колегата си, когато е във връзка.
Това проучване е в сходство с предходни, съгласно които даже наказването да е било " за негово положително ", по-късно към този момент зрелият човек става податлив към експанзия. Това е по този начин, тъй като детето учи от родителите какви са нормите на държание и по какъв начин би трябвало да се държи с най-близките си , а телесното наказване води да размиване на границите сред любовта и насилието.
Като телесно наказване се дефинират и други способи за причиняване на болежка, без значение какъв брой лека е тя - ритване, разклащане, драскане, ощипване, хапане, скубане, слагане в неуместна позиция и доста други.
По въпроса се организират проучвания в продължение на две десетилетия и няма доказателства, че физическото наказване има какъвто и да било позитивен резултат върху развиването и възпитанието на детето. Наблюдава се тъкмо противоположното. Децата стават нападателни, връзките с родителите им се утежняват, а по-късно някои от тях стават жертва на физическо принуждение или самите те стават насилници.
Разбира се, в случай че сте си изпуснали нервите един-два пъти, това няма да окаже въздействие върху личността и държанието на детето. Тук става дума за родителите, които употребяват физическото наказване постоянно и като способ на образование .
Какво да вършим, когато нещата излизат отвън надзор
Говорителят на Американската академия по педиатрия доктор Боб Сеге поучава да прилагаме разнообразни способи според от възрастта на детето. През първата година то би трябвало да научи какво е обич , откривайки способността си да плаче и да основава неразбория, по тази причина родителите би трябвало да го разсейват от тази интензивност, като го взимат и отнасят на друго място.
По-късно настава стадият, в който детето непрекъснато търси вниманието на родителите си. Д-р Сеге поучава да насърчаваме всяко положително държание, а когато детето стартира да прави нещо, което не трябва, просто да спрем да му обръщаме внимание, до момента в който не спре. Така то ще научи по какъв начин би трябвало да се държи и по какъв начин не.
Когато детето отрасне още, то би трябвало да научи какви са следствията от даден вид държание, стига то да не го заплашва. Затова, вместо да го предпазваме от всичко, би трябвало да го оставим единствено да разбере за какво не е добре да прави едно или друго нещо.
Но при започване на декември 2017 година учени от Медицинския клон на Тексаския университет разгласиха публикация в Journal of Pediatrics, съгласно която наказваните физически деца по-късно са склонни да демонстрират принуждение над сътрудниците си .
Изследването изключва случаите на жестоко принуждение над детето, което би довело до синини или нужда от посещаване при доктор, и е ориентирано единствено към по-леката форма на телесно наказване - детето да бъде напляскано .
Учените открили, че даже единствено това е задоволително в по-късен стадий от живота си то да демонстрира принуждение към колегата си, когато е във връзка.
Това проучване е в сходство с предходни, съгласно които даже наказването да е било " за негово положително ", по-късно към този момент зрелият човек става податлив към експанзия. Това е по този начин, тъй като детето учи от родителите какви са нормите на държание и по какъв начин би трябвало да се държи с най-близките си , а телесното наказване води да размиване на границите сред любовта и насилието.
Като телесно наказване се дефинират и други способи за причиняване на болежка, без значение какъв брой лека е тя - ритване, разклащане, драскане, ощипване, хапане, скубане, слагане в неуместна позиция и доста други.
По въпроса се организират проучвания в продължение на две десетилетия и няма доказателства, че физическото наказване има какъвто и да било позитивен резултат върху развиването и възпитанието на детето. Наблюдава се тъкмо противоположното. Децата стават нападателни, връзките с родителите им се утежняват, а по-късно някои от тях стават жертва на физическо принуждение или самите те стават насилници.
Разбира се, в случай че сте си изпуснали нервите един-два пъти, това няма да окаже въздействие върху личността и държанието на детето. Тук става дума за родителите, които употребяват физическото наказване постоянно и като способ на образование .
Какво да вършим, когато нещата излизат отвън надзор
Говорителят на Американската академия по педиатрия доктор Боб Сеге поучава да прилагаме разнообразни способи според от възрастта на детето. През първата година то би трябвало да научи какво е обич , откривайки способността си да плаче и да основава неразбория, по тази причина родителите би трябвало да го разсейват от тази интензивност, като го взимат и отнасят на друго място.
По-късно настава стадият, в който детето непрекъснато търси вниманието на родителите си. Д-р Сеге поучава да насърчаваме всяко положително държание, а когато детето стартира да прави нещо, което не трябва, просто да спрем да му обръщаме внимание, до момента в който не спре. Така то ще научи по какъв начин би трябвало да се държи и по какъв начин не.
Когато детето отрасне още, то би трябвало да научи какви са следствията от даден вид държание, стига то да не го заплашва. Затова, вместо да го предпазваме от всичко, би трябвало да го оставим единствено да разбере за какво не е добре да прави едно или друго нещо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ