Какво наследство ще им оставим?
Според проучване на Williams Group, над 70% от заможните фамилии в Съединени американски щати губят положението си през второто потомство, а над 90% през третото. Също по този начин, над 78% от богатите хора считат, че децата им не са задоволително финансово виновни, с цел да се оправят с наследството им. Тези данни ме накараха да помисля за това, какво аз ще оставя на децата ми и каква е обстановката в България като цяло.
В тази публикация ще ви опиша една история – тази на семейство Петрови. Сигурен съм, че в нея всеки ще откри нещо за себе си. Тя ще ни послужи като образец какво може да направи всеки от нас за финансовото бъдеще на децата си.
Тежките времена раждат мощни хора
Легендарният монголски държател Чингиз Хан е споделил: " Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена ". Тази мисъл доста добре разказва историята на Георги и Здравка, както и на тяхната щерка Лея-Мария.
Целият трудов стаж на родителите на Георги беше минал в канцеларии на тихи държавни служби с релативно положителни заплати. Здравка беше дъщерята на едно приятелско семейство и с Георги се познаваха от деца, само че любовта им пламна, когато бяха студенти в София.
Докато чертаеха проекти за светлото си бъдеще (родителите им щяха да ги уредят на добра работа без огромни отговорности), пристигна 1989 година и нещата се трансформираха. Бащата на Георги беше скъсен, а предприятието, в което работеше майката на Здравка, беше закрито и тя остана без работа. Двамата влюбени трябваше да се оправят сами в огромния град, като можеха да разчитат единствено на себе си.
Наложи се Георги да прекъсне следването си и да стартира работа, с цел да имат пари за квартира и храна. За няколко години беше водач на такси, пощальон, преносвач, чистач, сервитьор, механик и какво ли още не, като парите все не стигаха. Един ден инцидентно се срещна с сътрудник от университета, който го предложения да стартира работа в неговата софтуерна компания, в която работеха още двама души.
Заплатата не беше нищо изключително, само че пък Георги получи дял в компанията. Имаше дни, в които работният му ден продължаваше до дребните часове на нощта, както и през уикендите. Здравка също стартира работа по специалността, незабавно откакто приключи.
Двамата изтеглиха огромен ипотечен заем, с цел да не се местят постоянно от квартира на квартира. Въпреки че имаха личен дом и относително непокътната 20-годишна кола, те живееха на ръба на мизерията,. Постепенно, нещата се оправиха и компанията на Георги стартира да се разраства. Най-накрая съдружниците можеха да наемат чиновници и да стартират да получават по-добри заплати.
Лесните времена раждат слаби хора
Близо 10 години откакто заживяха дружно Георги и Здравка направиха женитба, а една година по-късно се роди Лея-Мария. Тя беше доста чакано и доста обичано дете. Родителите му желаеха да пораства спокойна и да няма компликациите, които те самите бяха
претърпели. Купуваха ѝ всичко, което изиска. По този метод „ изкупваха “ виновността си, че нямат доста време за нея, а са заети да обезпечат бъдещето ѝ.
А Лея искаше от ден на ден и по-скъпи играчки. Държеше се неприятно с останалите деца в учебно заведение и демонстрираше непрестанно високия стандарт на фамилията. Годините минаваха и дъщерята на семейство Петрови стана капризна млада дама. Мама и тати ѝ купиха мощна кола, с цел да не пътува с градския превоз. Когато приключи университета, поработи на 2-3 места, само че не се справяше добре, а и не се разбираше изключително с сътрудниците си.
Тогава родителите на Лея-Мария взеха решение да ѝ дадат „ назаем “ 50,000 лв. (всъщност, не чакаха да им ги върне), с които да започва личен бизнес в стилната промишленост, тъй като тя постоянно е желала да бъде инфлуенсър. След няколко месеца парите бяха изхарчени и бизнесът банкрутира. За да я разведрят малко, за 25-тия рожден ден на щерка си, Георги и Здравка ѝ подариха жилище (парите бяха от продажбата на каузи във фирмата), с цел да може да стане малко по-самостоятелна, като в това време покриваха всичките ѝ разноски (а те не бяха по никакъв начин малки).
Един ден във фитнеса Лея срещна Миро, с който се познаваха от дълго време, само че не го беше виждала от няколко години. Той ѝ сподели, че към този момент се занимава с вложения и работи за огромна интернационална компания. От дума на дума, Миро ѝ показа, че сега тя има невероятна опция да изкара бързи 150,000 лв. облага, само че минимума е 250,000 лв., като инвестицията е сигурна, само че предлагането е годно единствено още няколко седмици.
Лея-Мария изиска сумата от родителите си, само че те ѝ отхвърлиха. Тогава тя реши да продаде жилището и колата си, с цел да откри нужните ѝ пари. Заради късите периоди и съпътстващите разноски, тя изкара единствено 150,000 лв. (а бяха купени за доста повече) и не ѝ доближиха близо 100,000 лв.. За благополучие, познаваше точните хора. Взе заем от другар със заложна къща против дребна рента на месец, който щеше да върне доста бързо, когато си получи облагата от инвестицията.
Няколко дни преди крайния период, Лея внесе парите по банковата сметка, която ѝ беше дал Миро. След първия месец получи извлечение по имейл от акаунта си, че нейните вложения се показват даже по-добре от предстоящото. За да поддържа стандарта си, до момента в който пристигна огромната облага, тя взимаше заеми от хора със съмнителна известност. След няколко месеца, справката показваше, че сумата на нейните вложения към този момент е станала над 400,000 лв. и Лея-Мария стартира да крои проекти какво ще прави с парите.
Слабите хора раждат сложни времена
Една вечер, до момента в който говореше по телефона, тя видя в репортаж по малкия екран по какъв начин арестуват Миро за присъединяване в лъжлива скица. Бързо осъзна, че е изгубила всичко и дължеше големи суми на доста хора. Лихварите скоро започнаха да я търсят и да я заплашват. Когато се обадиха и на родителите ѝ, с цел да си желаят парите, Георги и Здравка схванаха, че щерка им има съществени финансови проблеми.
Лихвите по заемите към този момент бяха станали 50,000 лв. и се увеличаваха с по 5,000 лв. на месец. За да спасят щерка си, родителите ѝ продадоха всичко, което имат и изтеглиха няколко потребителски заема, с цел да се разплатят с лихварите.
За край
За страдание, тази история няма благополучен край. От преживения стрес Георги и Здравка си докараха сериозни здравословни проблеми и в този момент са в старешки дом, покрай родния им град. За Лея-Мария се приказва, че се е забъркала с рискови хора, а по-късно е отпътувала за чужбина, където да работи като танцьорка, само че от няколко години никой не я беше виждал и не се беше чувал с нея.
Иска ми се да ви кажа, че тази история е измислена, само че не е. Разказа ми я вуйна Здравка (промених имената им по нейно желание) един път, когато бях отишъл да видя дядо ми в същия този старешки дом. Съпругът ѝ Георги от самото начало седеше на леглото си и гледаше в пода, без да каже и дума. След като дядо ми умря, не съм се срещал със семейство Петрови и не знам какво се е случило с тях и щерка им.
Тази история ме накара да се замисля по какъв начин възпитаваме децата ни, на какви полезности ги учим и по какъв начин доста постоянно им вършим „ мечешки услуги “ с нашите прекомерни грижи в желанието ни да им е елементарно. Много хора не желаят да схванат, че точно компликациите вършат хората мощни.
Надявам се, тази публикация да ви накара да се замислите за завещание, което ще оставите на вашите деца и не приказвам за материалните неща, а за тези умения, които ще им оказват помощ да се оправят добре в живота. Финансовата просветеност (и отговорност) е едно от тях. Успех!
В тази публикация ще ви опиша една история – тази на семейство Петрови. Сигурен съм, че в нея всеки ще откри нещо за себе си. Тя ще ни послужи като образец какво може да направи всеки от нас за финансовото бъдеще на децата си.
Тежките времена раждат мощни хора
Легендарният монголски държател Чингиз Хан е споделил: " Тежките времена раждат мощни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат сложни времена ". Тази мисъл доста добре разказва историята на Георги и Здравка, както и на тяхната щерка Лея-Мария.
Целият трудов стаж на родителите на Георги беше минал в канцеларии на тихи държавни служби с релативно положителни заплати. Здравка беше дъщерята на едно приятелско семейство и с Георги се познаваха от деца, само че любовта им пламна, когато бяха студенти в София.
Докато чертаеха проекти за светлото си бъдеще (родителите им щяха да ги уредят на добра работа без огромни отговорности), пристигна 1989 година и нещата се трансформираха. Бащата на Георги беше скъсен, а предприятието, в което работеше майката на Здравка, беше закрито и тя остана без работа. Двамата влюбени трябваше да се оправят сами в огромния град, като можеха да разчитат единствено на себе си.
Наложи се Георги да прекъсне следването си и да стартира работа, с цел да имат пари за квартира и храна. За няколко години беше водач на такси, пощальон, преносвач, чистач, сервитьор, механик и какво ли още не, като парите все не стигаха. Един ден инцидентно се срещна с сътрудник от университета, който го предложения да стартира работа в неговата софтуерна компания, в която работеха още двама души.
Заплатата не беше нищо изключително, само че пък Георги получи дял в компанията. Имаше дни, в които работният му ден продължаваше до дребните часове на нощта, както и през уикендите. Здравка също стартира работа по специалността, незабавно откакто приключи.
Двамата изтеглиха огромен ипотечен заем, с цел да не се местят постоянно от квартира на квартира. Въпреки че имаха личен дом и относително непокътната 20-годишна кола, те живееха на ръба на мизерията,. Постепенно, нещата се оправиха и компанията на Георги стартира да се разраства. Най-накрая съдружниците можеха да наемат чиновници и да стартират да получават по-добри заплати.
Лесните времена раждат слаби хора
Близо 10 години откакто заживяха дружно Георги и Здравка направиха женитба, а една година по-късно се роди Лея-Мария. Тя беше доста чакано и доста обичано дете. Родителите му желаеха да пораства спокойна и да няма компликациите, които те самите бяха
претърпели. Купуваха ѝ всичко, което изиска. По този метод „ изкупваха “ виновността си, че нямат доста време за нея, а са заети да обезпечат бъдещето ѝ.
А Лея искаше от ден на ден и по-скъпи играчки. Държеше се неприятно с останалите деца в учебно заведение и демонстрираше непрестанно високия стандарт на фамилията. Годините минаваха и дъщерята на семейство Петрови стана капризна млада дама. Мама и тати ѝ купиха мощна кола, с цел да не пътува с градския превоз. Когато приключи университета, поработи на 2-3 места, само че не се справяше добре, а и не се разбираше изключително с сътрудниците си.
Тогава родителите на Лея-Мария взеха решение да ѝ дадат „ назаем “ 50,000 лв. (всъщност, не чакаха да им ги върне), с които да започва личен бизнес в стилната промишленост, тъй като тя постоянно е желала да бъде инфлуенсър. След няколко месеца парите бяха изхарчени и бизнесът банкрутира. За да я разведрят малко, за 25-тия рожден ден на щерка си, Георги и Здравка ѝ подариха жилище (парите бяха от продажбата на каузи във фирмата), с цел да може да стане малко по-самостоятелна, като в това време покриваха всичките ѝ разноски (а те не бяха по никакъв начин малки).
Един ден във фитнеса Лея срещна Миро, с който се познаваха от дълго време, само че не го беше виждала от няколко години. Той ѝ сподели, че към този момент се занимава с вложения и работи за огромна интернационална компания. От дума на дума, Миро ѝ показа, че сега тя има невероятна опция да изкара бързи 150,000 лв. облага, само че минимума е 250,000 лв., като инвестицията е сигурна, само че предлагането е годно единствено още няколко седмици.
Лея-Мария изиска сумата от родителите си, само че те ѝ отхвърлиха. Тогава тя реши да продаде жилището и колата си, с цел да откри нужните ѝ пари. Заради късите периоди и съпътстващите разноски, тя изкара единствено 150,000 лв. (а бяха купени за доста повече) и не ѝ доближиха близо 100,000 лв.. За благополучие, познаваше точните хора. Взе заем от другар със заложна къща против дребна рента на месец, който щеше да върне доста бързо, когато си получи облагата от инвестицията.
Няколко дни преди крайния период, Лея внесе парите по банковата сметка, която ѝ беше дал Миро. След първия месец получи извлечение по имейл от акаунта си, че нейните вложения се показват даже по-добре от предстоящото. За да поддържа стандарта си, до момента в който пристигна огромната облага, тя взимаше заеми от хора със съмнителна известност. След няколко месеца, справката показваше, че сумата на нейните вложения към този момент е станала над 400,000 лв. и Лея-Мария стартира да крои проекти какво ще прави с парите.
Слабите хора раждат сложни времена
Една вечер, до момента в който говореше по телефона, тя видя в репортаж по малкия екран по какъв начин арестуват Миро за присъединяване в лъжлива скица. Бързо осъзна, че е изгубила всичко и дължеше големи суми на доста хора. Лихварите скоро започнаха да я търсят и да я заплашват. Когато се обадиха и на родителите ѝ, с цел да си желаят парите, Георги и Здравка схванаха, че щерка им има съществени финансови проблеми.
Лихвите по заемите към този момент бяха станали 50,000 лв. и се увеличаваха с по 5,000 лв. на месец. За да спасят щерка си, родителите ѝ продадоха всичко, което имат и изтеглиха няколко потребителски заема, с цел да се разплатят с лихварите.
За край
За страдание, тази история няма благополучен край. От преживения стрес Георги и Здравка си докараха сериозни здравословни проблеми и в този момент са в старешки дом, покрай родния им град. За Лея-Мария се приказва, че се е забъркала с рискови хора, а по-късно е отпътувала за чужбина, където да работи като танцьорка, само че от няколко години никой не я беше виждал и не се беше чувал с нея.
Иска ми се да ви кажа, че тази история е измислена, само че не е. Разказа ми я вуйна Здравка (промених имената им по нейно желание) един път, когато бях отишъл да видя дядо ми в същия този старешки дом. Съпругът ѝ Георги от самото начало седеше на леглото си и гледаше в пода, без да каже и дума. След като дядо ми умря, не съм се срещал със семейство Петрови и не знам какво се е случило с тях и щерка им.
Тази история ме накара да се замисля по какъв начин възпитаваме децата ни, на какви полезности ги учим и по какъв начин доста постоянно им вършим „ мечешки услуги “ с нашите прекомерни грижи в желанието ни да им е елементарно. Много хора не желаят да схванат, че точно компликациите вършат хората мощни.
Надявам се, тази публикация да ви накара да се замислите за завещание, което ще оставите на вашите деца и не приказвам за материалните неща, а за тези умения, които ще им оказват помощ да се оправят добре в живота. Финансовата просветеност (и отговорност) е едно от тях. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ