Хакерска атака спира завръщането в ДАНС на Алексей Петров
Според изданието на Иво Прокопиев полученият в редакцията информативен масив съдържа имена, ЕГН, номера на персонални карти и адреси на някогашни и сегашни клиенти на застрахователната компания „ Лев Инс “. Само часове след обявлението от застрахователното сдружение изрично отхвърлиха да са позволили теч на информация, като настояват, че има разминавания както в структурата на данните, по този начин и в листата с клиентите им.
„ Теч на данни няма. Те от дълго време циркулират в тъмната мрежа, където има големи бази данни с доста информация. Структурата на информацията, която беше поместена, не дава отговор на структурата, която ние събираме за наши клиенти. Проверени от нас лица не попадат в тази база, а такива, които не са наши клиенти, са в нея “, разгласи изпълнителният шеф на „ Лев Инс “ Павел Димитров в изявление за БНР. Според думите му компанията му е предходна одит за осведомителната сигурност от израелския офис на „ Прайс Уотърхаус ” и отчетът посочил сигурността на системата.
Според оценката на „ Капитал “ обаче изтеклата база данни е най-мащабната след абсурда с НАПЛийкс, защото става дума за 2.25 млн. души. В масива могат да се намерят персонални данни и на публични фигури, като някогашния основен Иван Гешев и сегашния изпълняващ длъжността Борислав Боби Сарафов. В обществено изтеклата й част не са включени данни за вида застраховки, които клиентите са употребили, само че хакерът „ Емил Кюлев “ твърди, че „ разполага с доста повече информация, в това число и с цялостното счетоводство на „ Лев Инс “, което показвало злоупотреби и източване посредством големи месечни бонуси “.
Само по себе си това не е закононарушение - финансовите бонуси са изцяло законна счетоводна интервенция, стига върху тях да не е заплатен налог.
Според настоящото законодателство Комисията за отбрана на персоналните данни би следвало да наложи санкция на „ Лев Инс “ в сериозен размер, стигаща до 5 милиона лв.. Затова приканва и хакера „ Емил Кюлев “, който поучава всички, чиито персонални данни са изтекли, да потърсят правата си и да заведат каузи против застрахователното сдружение.
Хора от родните служби за сигурност разясняват, че офанзивата против „ Лев Инс “ най-вероятно цели да осуети неговото завръщане като консултант в ДАНС. Преди време самият Алексей Петров беше коментирал, че първият атентат против него – този пред басейна Спартак ", състоял се на 15 август 2002 година, е бил осъществен за да бъде осуетено назначението му като шеф на Национална работа „ Борба с проведената престъпност “ (НСБОП). След несполучливия атентат против Алексей Петров, бяха задържани няколко индивида от близкото обграждане на Васил Божков.
През есента на 2008 година Алексей Петров беше назначен за консултант в ДАНС от тогавашния шеф на службата Петко Сертов, а две години по-късно, откакто към този момент не беше част от ДАНС, някогашният командос беше цел №1 на полицейската интервенция „ Октопод “.
В последна сметка обаче Алексей Петров беше оправдан по всички обвинявания и даже осъди страната поради повдигнатите недоказани след това тежки обвинявания против него и застрахователната компания „ Лев Инс “.
Слухът, че Алексей Петров може да се завърне в ДАНС, потегли още при започване на месец юни, когато някогашната барета призна в телевизионно изявление, че се познава „ по линия на каратето “ с Петко Петков, бащата на съпредседателя на „ Продължаваме промяната “ – Кирил Петков. И въпреки Алексей Петров да отхвърли слуха, че е провел помирителна среща в неговия ресторант „ Делвите “ сред Кирил Петков и Бойко Борисов, името му настойчиво се спряга като предстоящ „ съветник “ и „ специалист “ в ДАНС.
В изявление за bTV, обещано на 4 юни, Алексей Петров даде поръчка, че би се завърнал в ДАНС, в случай че се „ придаде нужната значимост на икономическата сигурност “. Той обаче посочи, че би сторил това за малко време и с съответни цели, като категорично акцентира, че не е получавал оферти за обществени длъжности.
Що се отнася до изказванията на „ Емил Кюлев “, че е направил невиждана хакерска офанзива против „ Лев Инс “, досега няма публична информация за инспекция по случая от Комисията за отбрана на персоналните данни, която би трябвало към този момент да се е намесила в абсурда.
Твърдението, че данните са добити с пробив в системата на компанията, идва от подателя им, който крие самоличността си и се показва с името на убития от наемен палач на светофар в София през 2005 година банкер Емил Кюлев.
Това не е първият конфликт сред Петров и хакера. През 2020 година въпросният човек разгласява уебсайт с абонамент за търсачка за крадени персонални данни, която назова „ Държавна организация по цифрово успокоение “. В базата му се твърди, че има персонални данни от системите на Народното събрание, Прокуратурата, Софийския областен съд, Български пощи, Министерство на вътрешните работи и други частни компании и институции. Всяка от тях е предлагана за обмен на цени от 2000 до 450 000 евро.
Публикувани бяха и негови телефонни записи на които мъж с модулиран глас беседва с Алексей Петров и се пробва да го изнудва за пари, до момента в който някогашната барета му изяснява, че „ не договаря с терористи ”.
В изявление за ютуб канала „ Напред и нагоре “ от 2022 година мъж със скрита идентичност, който се показва за „ Емил Кюлев “, твърди, че имал „ доста положителни връзки “ с Алексей Петров, „ до момента в който не ме заплаши с ликвидиране ”.
Той твърди още, че е хакнал софтуерната система на „ Сирма Груп ", която се употребява като интеграция сред застрахователни брокери и застрахователни компании и „ знае всичко “ за клиентите им.
Любопитна детайлност е, че в „ Лев Инс “ от 2021 година работи някогашният началник на „ Киберсигурност “ в ГДБОП Явор Колев, който беше отхвърлен от държавна работа, откакто името му беше намесено в абсурда „ Осемте джуджета “ от предприемача Илия Златанов.
Името на „ Лев Инс “ нашумя в последно време около войната й против измененията в Кодекса за застраховането, които трябваше да подсигуряват спазването на разпоредбите в интернационалната система „ Зелена карта “ и да извършват уговорките на България за приемането й в Еврозоната. Текстовете бяха атакувани от Съюза за стопанска самодейност, чийто изпълнителен шеф е Алексей Петров, и по този начин и не бяха признати в предходното Народно заседание.
Източник: Уикенд
