50 млн. лв. ще плати бизнесът за пренастройване на касовите апарати
Според IT бранша проблеми със софтуера няма, само че за сметка на това оторизираните сервизи ще срещнат компликации с ръчното му инсталиране в хилядите остарели устройства.
Собствениците на дребни магазини имат терзания по отношение на настройката на фискалните апарати в двете валути. На места това ще стане автоматизирано, а на други от компаниите по поддръжка ще го вършат ръчно. Красимира Бозукова има два търговски обекта. Обяснява, че касовите ѝ апарати ще бъдат настроени онлайн още през днешния ден.
„ В момента се работи с касовия уред, споделят ни по кое време да обновяваме от компанията. И сме в миг на очакване да се включи към този момент лв. в евро. Автоматично ще бъде да и по-късно един касов бон би трябвало да ни излезе, който ние би трябвало да се обадим на компанията и те ще ни кажат какво следва. Ние сме до този миг – чакаме касовият бон да излезе “, съобщи Красимира Бозукова, притежател на магазини.
Услугата обаче не е евтина.
„ Цялата тази услуга има сума и примерно, в случай че имам два магазина, двата магазина ще би трябвало да платят сумата, не е доста дребна за нашите магазинчета – 120 лева е на касов уред “, добави Красимира Бозукова.
Близо 460 000 са фискалните устройства в България. Бизнесът пресметна какъв брой ще би трябвало да заплати за тяхната префискализация.
„ Цената за услугата префискализация е сред 50 и 100 лева според от типа и вида на фискалното устройство, тъй че може би в границите на 50 млн. е общата цена, която бизнесът ще заплати. Това е ексклузивен разход за всеки бизнес. Той не е калкулиран в бюджетите, само че отчитайки стратегическата цел – участието в еврозоната, в която целият бизнес е уверен, че ще има повече изгоди, в сравнение с опасности, ние с подготвеност изпълняваме условията “, разяснява Добрин Иванов, изпълнителен шеф на АИКБ.
2 месеца пролонгация получи бизнесът, с цел да префискализира касовите си апарати за прекосяване към еврото. Дотогава КЗП, Национална агенция за приходите, Българска народна банка и КФН ще издават единствено писмени наставления вместо санкции за двойното обозначаване на цените в касовите бележки.
„ За нас е огромно облекчение гратисният интервал, който беше гласуван в Народното събрание до 8 октомври и считаме, че това е задоволителен период да бъдат изпълнени всички законови условия за фискализиране на касовите апарати, на фискалните устройства и изтъкване на двете цени на общата цена на касовата записка в евро и в лв. “, добави Добрин Иванов.
От IT бранша твърдят, че чисто софтуерно префискализирането не е проблем.
„ Проблемът не е комплициран, а сложен, тъй като има ужасно доста системи, които би трябвало да бъдат изменени една по една, счетоводни стратегии. Реално би трябвало да създадат ъпдейт на софтуера на самото устройство и тези, които са по-нови, имат по-бърза връзка и може да се случи, както се случва онлайн нагледно казано, до момента в който при другите по-бавничко се случва и има чисто логистичен проблем, по този начин да го кажа, само че това е решима задача “, съобщи Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ.
Техническо предизвикателство е узаконяването на устройствата от производителите и тяхното пренастройване.
Болшинството от апаратите обаче са от по-старото потомство и не могат да се префискализират онлайн. Пред този проблем се изправят оторизираните сервизи.
„ Дали ще изтърван периодите, тези предварителните, които са дадени. Колегите, които се занимават с хардуерни устройства, да, най-вероятно ще го изтърван, само че ще го наваксат това нещо. В България продължава да няма същинска софтуерна фискализация, което от години се борим от софтуерната промишленост съответно “, сподели още Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ.
До момента едвам 55% от касовите апарати са пренасторени за работа с еврото, настояват от IT бранша.
Собствениците на дребни магазини имат терзания по отношение на настройката на фискалните апарати в двете валути. На места това ще стане автоматизирано, а на други от компаниите по поддръжка ще го вършат ръчно. Красимира Бозукова има два търговски обекта. Обяснява, че касовите ѝ апарати ще бъдат настроени онлайн още през днешния ден.
„ В момента се работи с касовия уред, споделят ни по кое време да обновяваме от компанията. И сме в миг на очакване да се включи към този момент лв. в евро. Автоматично ще бъде да и по-късно един касов бон би трябвало да ни излезе, който ние би трябвало да се обадим на компанията и те ще ни кажат какво следва. Ние сме до този миг – чакаме касовият бон да излезе “, съобщи Красимира Бозукова, притежател на магазини.
Услугата обаче не е евтина.
„ Цялата тази услуга има сума и примерно, в случай че имам два магазина, двата магазина ще би трябвало да платят сумата, не е доста дребна за нашите магазинчета – 120 лева е на касов уред “, добави Красимира Бозукова.
Близо 460 000 са фискалните устройства в България. Бизнесът пресметна какъв брой ще би трябвало да заплати за тяхната префискализация.
„ Цената за услугата префискализация е сред 50 и 100 лева според от типа и вида на фискалното устройство, тъй че може би в границите на 50 млн. е общата цена, която бизнесът ще заплати. Това е ексклузивен разход за всеки бизнес. Той не е калкулиран в бюджетите, само че отчитайки стратегическата цел – участието в еврозоната, в която целият бизнес е уверен, че ще има повече изгоди, в сравнение с опасности, ние с подготвеност изпълняваме условията “, разяснява Добрин Иванов, изпълнителен шеф на АИКБ.
2 месеца пролонгация получи бизнесът, с цел да префискализира касовите си апарати за прекосяване към еврото. Дотогава КЗП, Национална агенция за приходите, Българска народна банка и КФН ще издават единствено писмени наставления вместо санкции за двойното обозначаване на цените в касовите бележки.
„ За нас е огромно облекчение гратисният интервал, който беше гласуван в Народното събрание до 8 октомври и считаме, че това е задоволителен период да бъдат изпълнени всички законови условия за фискализиране на касовите апарати, на фискалните устройства и изтъкване на двете цени на общата цена на касовата записка в евро и в лв. “, добави Добрин Иванов.
От IT бранша твърдят, че чисто софтуерно префискализирането не е проблем.
„ Проблемът не е комплициран, а сложен, тъй като има ужасно доста системи, които би трябвало да бъдат изменени една по една, счетоводни стратегии. Реално би трябвало да създадат ъпдейт на софтуера на самото устройство и тези, които са по-нови, имат по-бърза връзка и може да се случи, както се случва онлайн нагледно казано, до момента в който при другите по-бавничко се случва и има чисто логистичен проблем, по този начин да го кажа, само че това е решима задача “, съобщи Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ.
Техническо предизвикателство е узаконяването на устройствата от производителите и тяхното пренастройване.
Болшинството от апаратите обаче са от по-старото потомство и не могат да се префискализират онлайн. Пред този проблем се изправят оторизираните сервизи.
„ Дали ще изтърван периодите, тези предварителните, които са дадени. Колегите, които се занимават с хардуерни устройства, да, най-вероятно ще го изтърван, само че ще го наваксат това нещо. В България продължава да няма същинска софтуерна фискализация, което от години се борим от софтуерната промишленост съответно “, сподели още Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ.
До момента едвам 55% от касовите апарати са пренасторени за работа с еврото, настояват от IT бранша.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ




