Според информация на изданието Euractiv от 31 октомври 2024 г.

Според информация на изданието Euractiv от 31 октомври 2024 година използването на антибиотици в нашата страна се е нараснала с 27 % през последните пет години, до момента в който през 2019 година е била съвсем идентична със междинната за Европейския съюз (ЕС).

Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН), която е вирусолог и биолог.

Интервюто е във връзка на Седмицата за антимикробната устойчивост.

Откриването на антибиотиците е измежду най-големите достижения на медицината

Откриването на антибиотиците е измежду най-големите достижения на медицината, което продължава да избавя живота на милиони хора в целия свят. Приветствани неслучайно като " лекарство-чудо ", те способстваха за удължаването на междинната дълготрайност на човешкия живот през последните 60-70 години, както и за следения стопански напредък по същото време, сподели проф. Александрова.

Тя означи, че интервалът от 1940 до 1960 година е прочут като " Златен век " за развиването на антибиотиците. Тогава се появяват множеството от антибиотиците, които и през днешния ден към момента използваме. След 80-те години на ХХ век настава спад в откриването на нови антибиотици, а казусът с набиращата растеж резистентност на микроорганизмите към тяхното деяние стартира да набира скорост.  

Според Световната здравна организация (СЗО) антимикробна устойчивост (АМР) поражда, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите към този момент не реагират на ориентираните против тях антимикробни сътрудници. Предизвиканите от тях инфекции стават сложни или невъзможни за лекуване, увеличавайки заплахата от градация на заболяването, тежко протичане и гибел. Нещо повече, в случай че не бъде открито незабавно работещо решение, антимикробната устойчивост ще заплаши опциите за управление на имуносупресивни положения, включително при пациенти на терапия заради онкологични болести или трансплантация, при хирургични интервенции и инвазивни процедури като интубация или катетеризация. Дори най-обикновени одрасквания или убождания, а също и рутинни стоматологични операции, може да се окажат високорискови. Всичко това може да ни върне епохи обратно в предишното, разяснява вирусологът.

Къде сме през днешния ден и какви са прогнозите за на следващия ден?

Антимикробната устойчивост е приета от СЗО за една от трите най-големи закани за публичното здраве. Поставена е на трето място като причина за настъпване на гибел след сърдечносъдовите болести (исхемична болест на сърцето и инсулт), сподели проф. Радостина Александрова.

По думите й понастоящем 3,5% от случаите на дейна туберкулоза и 18% от към този момент лекуваните случаи на това заболяване в международен мащаб принадлежат към така наречен мултирезистентна туберкулоза, при която причинителят е резистентен най-малко на двете най-често употребявани в лечението й сътрудници - изониазид и рифампицин. Нараства загрижеността във връзка с широкорезистентната туберкулоза, която се изплъзва от по-богат набор медикаменти. Бързото световно разпространяване на " супербактерии " - микроорганизми, които са устойчиви на множеството и даже всички известни антимикробни средства, повиши градуса на паниката.

Проучване, оповестено в списание The Lancet на 28 септември 2024 година, показва първата цялостна оценка на световното задължение на антимикробната резистентност от 1990 до 2021 година и предвижда резултатите до 2050 година Обхванати са 22 патогена, 84 комбинации патоген-лекарство и 11 инфекциозни синдрома в 204 страни и територии.

" Изчислено е, че през 2021 година е имало 4,71 милиона смъртни случая, свързани с бактериална AMR, в това число 1,14 милиона смъртни случая, които се дължат на нея. През посочените три десетилетия смъртните случаи от AMР във всички изследвани райони са намалели с повече от 50% измежду деца под пет години, само че са нарастнали с над 80% за хора на 70 и повече години. Най-голям " принос " за смъртността има устойчивият на метицилин Staphylococcus aureus. Сред така наречен грам-отрицателни бактерии най-осезателно се е нараснала устойчивостта към антибиотиците от групата на карбапенемите. Според прогнозите на създателите, при полагане на по-добри грижи при тежки инфекции във всички възрастови групи и усъвършенстван достъп до антибиотици, в интервала 2025-2050 година може да бъдат избавени сред 82,8 и 102,0 милиона човешки животи ", сподели вирусологът от Българска академия на науките.

Проф. Александрова изясни, че намаляването на смъртните случаи от АМР при деца под петгодишна възраст показва смисъла на предварителната защита на инфекциите. Поредица от изявления в същото списание разкрива значимостта на прилаганите сега педиатрични ваксини, вложенията в чиста вода, канализация и хигиенична инфраструктура, и практиките за надзор на инфекциите, като тактики за ограничение на обвързваните с АМР смъртни случаи в страните с ниски и междинни приходи. В същото време експертите акцентират тревожната наклонност за увеличение на провокираната от АМР тежест при хора над 70 години на фона на бързо застаряващото население на планетата.

Как поражда антимикробната резистентност?

АМР е предстоящо събитие, защото микроорганизмите се приспособяват към действието на антибиотиците посредством разновидности или придобиване, обмяна на гени, да вземем за пример благодарение на плазмиди, изпълняващи ролята на самобитни совалки сред бактериите, сподели проф. Александрова.

Тя изясни, че доста антибиотици се синтезират естествено от непатогенни за индивида микроорганизми в природата за отбрана от други микроби. Най-вероятно те също имат гени за резистентност, в противоположен случай биха станали жертва на самоубийствена офанзива. Предполага се, че тези гени са източник на устойчивостта и при болестотворните за нас микроорганизми. Това изяснява за какво устойчиви на антимикробни сътрудници гени/бактерии са се появили още преди откриването и всеобщите производства и приложимост на антибиотици от хората. Последното обаче дава сериозен подтик на АМР, като главните движещи сили на този развой са от страна на околната среда (пренаселеност, всеобщи пътувания, неприятни санитарни условия, неефективна стратегия за надзор на инфекциите и необятна приложимост на антибиотици в селското стопанство); медикаментите (нестандартни медикаменти, достъп без рецепта); пациентите (лошо сходство, беднотия, липса на обучение, самолечение, неправилно схващане) и медицинските експерти (неподходящо наставление, несъответстващо дозиране на антибиотика и липса на обновени познания и обучение).

Сред механизмите на АМР са лимитирано асимилиране на лекарството; смяна на целта му в патогена по метод, който я прави неразпознаваема и неуязвима; инактивиране на лекарството и/или усиленото му изхвърляне.

Може ли да се ограничи антимикробната резистентност?

Незабавните ограничения за реализиране на тази цел включват наблюдаване и мониторинг, минимизиране на отпущането на антибиотици без рецепта и рационално ограничение на използването при предопределени за храна животни, обезпечаване на достъп до качествени и налични медикаменти, ваксини и диагностични средства, усъвършенствано качество на здравните грижи в лечебни заведения и медицински центрове, прецизно използване на съответното законодателство. От значение е съответната организация на индустриалния развой на антибиотиците и обработката на отпадъците, изясни вирусологът от Българска академия на науките.

Разработването на нови антимикробни средства би трябвало да бъде приоритет

Разработването на нови антимикробни средства би трябвало да бъде приоритет, само че това въобще не е елементарно. Само осем от 51 новоразработени антибиотици може да бъдат избрани като новаторски медикаменти за лекуване на инфекции, породени от характеризиращи се с АМР бактерии. Останалите са модификации на към този момент съществуващи антимикробни средства. Много институции са понижили доста вложенията си в тази област на научни проучвания, а 18 огромни компании са се отдръпнали от тази задача, сподели проф. Радостина Александрова.

По думите й интензивно се търсят други възможности на антибиотиците. Сред тях са разнообразни естествени артикули, бактериофаги (вируси при бактерии), така наречен антисенс олигонуклеотиди.

Каква е обстановката в България?

Според информация от Euractiv от 31 октомври 2024 година използването на антибиотици в нашата страна се е нараснала с 27% през последните пет години, до момента в който през 2019 година е била съвсем идентична със междинната за Европейския съюз (ЕС). " Вина " за това има пандемията от КОВИД-19, само че даже след отшумяването на острата й фаза потреблението на антибиотици у нас остава нараснала. От останалите страни в Европейски Съюз единствено Гърция (28,5%) и Румъния  (27,4%) са с по-високи равнища на ползване на антимикробни средства, заяви проф. Александрова.

Тя сподели, че " обява на Ванкова и сътрудници в European Journal of Public Health от 2023 година разкрива, че до момента в който в Европейски Съюз потреблението на антибиотици понижава от 2009 година насам, България регистрира повишение на използването им и през 2021 година (по данни на Евробарометър) тя е два пъти по-висока от тази в Германия. Авторите показват, че единствено 41% от сънародниците ни знаят, че антибиотиците не убиват вирусите, а 30% са приемали антибиотик за лекуване на КОВИД-19 против 1% във Финландия ".

Според Института за здравни индикатори и оценки към Университета във Вашингтон през 2019 година в страната ни е имало 1600 смъртни случая, дължащи се на АМР, и 6400 смъртни случая, свързани с АМР. В основата им са главно патогените -Escherichia coli (2000 обвързваните с AMR смъртни случаи), Klebsiella pneumoniae (1000), Staphylococcus aureus (572), Pseudomonas aeruginosa (497) и Enterococcus faecium (431).

Анализ на Националния център по заразни и паразитни заболявания демонстрира, че в България се открива устойчивост към всички класове антибиотици, в това число най-новото потомство нерегистрирани у нас медикаменти, като цефидерокол, плазмомицин и еравациклин, сподели проф. Александрова.

Тя разясни, че антимикробната устойчивост е световно здравно и социално-икономическо предизвикателство със доста влияние върху здравето на хората и животните, производството на храни и околната среда. Устойчиви на медикаменти патогени може да обиден всеки един от нас, когато и да е и на всички места по света.

Ограничаването и управлението на антимикробната резистентност изисква съгласуваност и съдействие в границите на и сред голям брой браншове, като медицина, ветеринарна медицина, фармация, селско стопанство, финанси, търговия, обучение - както на национално, по този начин и на интернационално равнище, изисква поддръжката и политическата воля на всички страни, държавници и цялото общество, съобщи вирусологът от Българска академия на науките.