БАН: Вероятно ще се наложи ограничителните мерки да се отхлабват и затягат
Според икономистите на Българска академия на науките ще бъдат нужни от 6 до 12 месеца за трайно справяне с инфекцията
© Юлия Лазарова Удвояване на броя на безработните до 297 хиляди души, стопански спад с 4.2% и загуби 50% за летния туристически сезон. Това е най-вероятният от три вероятни сюжета за развиването на българската стопанска система тази година, създадени от Института за стопански проучвания (ИИИ) към Българска академия на науките. При него се позволява, че пикът на разпространяването на COVID-19 настава в края на юни доникъде на юли.
" И при трите сюжета епидемията приключва, когато задоволително висока част от популацията придобива имунитет ", прецизират от Българска академия на науките.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Икономистите считат, че ще се наложи цикличност при ограничаващите ограничения - разхлабване на рестриктивните мерки, когато броят новозаразени понижава, и стягане при противоположната наклонност. От отчета излиза наяве, че ще бъдат нужни от 6 до 12 месеца за трайно справяне с инфекцията, като този интервал може да се редуцира единствено при съществуване на лекарства за лекуване, до момента в който ваксина се чака най-рано след година.
Какви са разновидностите
Икономистите на Българска академия на науките са изготвили три вероятни сюжета за развиване на българската стопанска система през 2020 година, основани на разнообразни допускания за развиването на пандемията през идната година.
При първия отрицателните последици от разпространяването на ковид в България и ограничаващите ограничения са релативно слаби. Ако пикът на болестта настъпи в средата на май и рестриктивните мерки последователно се анулират и няма втора вълна от COVID-19, българската стопанска система ще може да действа релативно обикновено през втората половина от 2020 година Тук загубите за летния туризъм са в границите на 20% по отношение на предходната година, външната търговия се възвръща през второто полугодие, а безработицата нараства до 6.9%. Този вид наподобява най-близо до прогнозата на финансовото ведомство, само че вероятността да се осъществя се прави оценка на 20% от Българска академия на науките.
Вторият и по-вероятен сюжет е пикът да настъпи сред края на юни и средата на юли, като тук измежду допусканията са допустимо наново въвеждане на някои от ограничаващите ограничения. При това развиване туризмът ще е съществено обиден - загубите за летния сезон се правят оценка на към 50%. Подобно удължение на периода също значи спад на международната търговия и по-тежки последици за всички страни от Европейски Съюз, където по принцип отива две трети от българския експорт. Очакванията са броят на безработните в страната да се удвои до 297 хиляди, Брутният вътрешен продукт да намалее с 4.3%, а инфлацията да се форсира поради вероятен недостиг на вносни артикули. Вероятността за този вид е 60%.
Ако обаче пикът на пандемията се проточи до август, безработицата в България доближава 12% от работната мощ, световната стопанска система се свива с 3-6%, а българският Брутният вътрешен продукт - с 5.7%. Загубите за летния сезон могат да доближат 70%. Последствията от този сюжет ще са фрапантни и за бюджета - приходите са с 10% под плануваните, до момента в който разноските нарастват с 5.5%. За покриването на бюджетния недостиг от 5% ще се наложи издаване на нов дълг от 8 милиарда лева, до момента в който валутните запаси падат с 1 милиарда евро.
Уязвимите браншове
На този стадий към този момент е ясно, че бранша на услугите, които са по-трудоемки и изискват директен контакт с огромни групи хора, се оказва по-силно обиден от разпространяването на вируса. Такива са туризмът, превозът, търговията, просвета и спорт, елементи от опазването на здравето.
От тази позиция секторите с по-висока степен на автоматизация и цифровизация могат да се оправят по-добре, само че тук казусът идва от външната среда. Пример е автоиндустрията, която е мощно подвластна от поръчки от Западна Европа. А браншове като фармацията, производството и търговията със артикули от първа нужда, производството на защитни дрехи, могат даже да извлекат изгоди от настоящата обстановка.
" Дори и да се възвърне естественият темп на работа на затворените поради епидемията български предприятия, забавянето и намаляването на външните поръчки ще генерира спад на стопанската система ", показват икономистите.
Според тях на този стадий рисковете за банковата система са дребни. " Проблеми биха могли да зародят в съответни банки с по-ниски равнища на финансови буфери и/или с огромни експозиции към застрашени браншове на стопанската система ", споделят от Българска академия на науките.
© Юлия Лазарова Удвояване на броя на безработните до 297 хиляди души, стопански спад с 4.2% и загуби 50% за летния туристически сезон. Това е най-вероятният от три вероятни сюжета за развиването на българската стопанска система тази година, създадени от Института за стопански проучвания (ИИИ) към Българска академия на науките. При него се позволява, че пикът на разпространяването на COVID-19 настава в края на юни доникъде на юли.
" И при трите сюжета епидемията приключва, когато задоволително висока част от популацията придобива имунитет ", прецизират от Българска академия на науките.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Икономистите считат, че ще се наложи цикличност при ограничаващите ограничения - разхлабване на рестриктивните мерки, когато броят новозаразени понижава, и стягане при противоположната наклонност. От отчета излиза наяве, че ще бъдат нужни от 6 до 12 месеца за трайно справяне с инфекцията, като този интервал може да се редуцира единствено при съществуване на лекарства за лекуване, до момента в който ваксина се чака най-рано след година.
Какви са разновидностите
Икономистите на Българска академия на науките са изготвили три вероятни сюжета за развиване на българската стопанска система през 2020 година, основани на разнообразни допускания за развиването на пандемията през идната година.
При първия отрицателните последици от разпространяването на ковид в България и ограничаващите ограничения са релативно слаби. Ако пикът на болестта настъпи в средата на май и рестриктивните мерки последователно се анулират и няма втора вълна от COVID-19, българската стопанска система ще може да действа релативно обикновено през втората половина от 2020 година Тук загубите за летния туризъм са в границите на 20% по отношение на предходната година, външната търговия се възвръща през второто полугодие, а безработицата нараства до 6.9%. Този вид наподобява най-близо до прогнозата на финансовото ведомство, само че вероятността да се осъществя се прави оценка на 20% от Българска академия на науките.
Вторият и по-вероятен сюжет е пикът да настъпи сред края на юни и средата на юли, като тук измежду допусканията са допустимо наново въвеждане на някои от ограничаващите ограничения. При това развиване туризмът ще е съществено обиден - загубите за летния сезон се правят оценка на към 50%. Подобно удължение на периода също значи спад на международната търговия и по-тежки последици за всички страни от Европейски Съюз, където по принцип отива две трети от българския експорт. Очакванията са броят на безработните в страната да се удвои до 297 хиляди, Брутният вътрешен продукт да намалее с 4.3%, а инфлацията да се форсира поради вероятен недостиг на вносни артикули. Вероятността за този вид е 60%.
Ако обаче пикът на пандемията се проточи до август, безработицата в България доближава 12% от работната мощ, световната стопанска система се свива с 3-6%, а българският Брутният вътрешен продукт - с 5.7%. Загубите за летния сезон могат да доближат 70%. Последствията от този сюжет ще са фрапантни и за бюджета - приходите са с 10% под плануваните, до момента в който разноските нарастват с 5.5%. За покриването на бюджетния недостиг от 5% ще се наложи издаване на нов дълг от 8 милиарда лева, до момента в който валутните запаси падат с 1 милиарда евро.
Уязвимите браншове
На този стадий към този момент е ясно, че бранша на услугите, които са по-трудоемки и изискват директен контакт с огромни групи хора, се оказва по-силно обиден от разпространяването на вируса. Такива са туризмът, превозът, търговията, просвета и спорт, елементи от опазването на здравето.
От тази позиция секторите с по-висока степен на автоматизация и цифровизация могат да се оправят по-добре, само че тук казусът идва от външната среда. Пример е автоиндустрията, която е мощно подвластна от поръчки от Западна Европа. А браншове като фармацията, производството и търговията със артикули от първа нужда, производството на защитни дрехи, могат даже да извлекат изгоди от настоящата обстановка.
" Дори и да се възвърне естественият темп на работа на затворените поради епидемията български предприятия, забавянето и намаляването на външните поръчки ще генерира спад на стопанската система ", показват икономистите.
Според тях на този стадий рисковете за банковата система са дребни. " Проблеми биха могли да зародят в съответни банки с по-ниски равнища на финансови буфери и/или с огромни експозиции към застрашени браншове на стопанската система ", споделят от Българска академия на науките.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ