На прага на кървава война: САЩ жънат буря в Близкия изток
Според “Гардиън ” Иран посредством медиатори е предал на Съединени американски щати известие, че ще отвърне на американските бази в Близкия изток, в случай че Вашингтон реши да нападна територията на страната.
Постоянният представител на Техеран в Организация на обединените нации Амир Саид Иравани публично отхвърли това известие - съгласно тях не е имало контакти сред двете страни след офанзивата против американската база. Вярно, по-късно той добави, че офанзива против Иран няма да остане ненаказана. И това очевидно не е опровергаване, след което Белият дом може да си отдъхне умерено.
Как Вашингтон се озова на необикновено тънката линия, която го разделя от следващия спор? Формалната причина беше нахлуване против американска база в Близкия изток, което докара до гибелта на трима американски бойци. Подобни офанзиви се трансфораха в всекидневно събитие в района - през последните месеци имаше над 100 сходни случая с повече от 100 ранени американци. Въпреки това до предходната неделя нямаше жертви.
Но защото се проливаше кръв, доста политици във Вашингтон желаеха възмездие, вариращо от ответни удари до пълномащабно навлизане. И в Белия дом се поколебаха, принуждавайки прессекретаря Карин Жан-Пиер да поеме удара. Тя съумя да изтръгне нещо в духа на „ съболезнования на фамилиите на тези, които се бориха за нашата администрация “, което предизвика нов скандал.
Тогава различен извънреден занаятчия на думите, самият Джоузеф Байдън, трябваше да се оправдава. И президентът на Съединени американски щати много транспарантно загатна на всички „ ястреби “, че стремежите им са напразни. „ Не мисля, че се нуждаем от широкомащабна война в Близкия изток. Това не е това, към което се стремя. “ Но той даде обещание да се разплати с нападателите.
Причините за сдържаността са разбираеми. Първо, към момента има въпроси по отношение на това коя американска база е била атакувана: Вашингтон упорства, че става дума за “Тауър 22 ”, ситуирана в Йордания, а самата Йордания твърди, че офанзивата е блъснала тази, която се намира доста близо - само че към този момент на сирийска територия - базата в Ал Танф. И тук, несъмнено, има фундаментална разлика: в Йордания американските уреди се намират в границите на двустранен контракт, затова от позиция на интернационалното право Съединени американски щати имат цялостното право да се пазят. Американците са в Сирия по лична волност, тъй че е проблематично да се показват офанзиви от която и да е страна (Техеран твърди, че не е забъркан в случилото се) като експанзия.
И това е единствено върхът на айсберга. Вашингтон се опасява да признае, че не е подготвен за война с Иран. През последните 80 години Съединени американски щати не са имали директен боен съперник от такова равнище: 90-милионна страна, която за 45 години, прекарани под наказания, съумя да развие лично оръжейно произвеждане в най-напредналите области ( да вземем за пример дронове и хиперзвукови системи), култивира развита мрежа от подчинени групировки в целия район и мощна войска - това в действителност е съперник, от който би трябвало да се страхувате. Нито Афганистан, нито Ирак имаха подобен капацитет, само че даже и в тези страни нещата не се развиха толкоз розово за Съединени американски щати, колкото планираше Белият дом.
Общата обстановка в Близкия изток прибавя спомагателни проблеми на американците: в допълнение към съвсем ежедневните офанзиви против военни цели, комерсиалните кораби и военните кораби в Червено море са под опасност - този път от йеменските хуси. “Ансар Аллах ”, макар продължаващия обстрел на Йемен, продължава да упорства за преустановяване на войната в Ивицата Газа. Показателно е, че Съединени американски щати, които обстрелват същия този Йемен, също упорстват за преустановяване на войната в Ивицата Газа и се пробват да окажат напън върху израелския министър председател Нетаняху. А той от своя страна продължава да декларира, че интервенция „ Железни мечове “ ще се организира до победа.
Тук е значимо да се означи, че Нетаняху направи сходна изразителност съвсем незабавно откакто шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс организира диалози в Париж с представители на Израел, Египет и Катар, след които медиите започнаха да оповестяват за опцията за помирение сред Тел Авив и ХАМАС.
И безусловно незабавно откакто Нетаняху сподели демонстративния си „ междинен пръст “ на Вашингтон, в американското списание “Форин Афеърс ” се появи публикация на Бърнс, която апропо твърди, че ключът към сигурността на Израел и района са връзките с Иран. Трудно е да се даде по-прозрачен намек за Тел Авив.
Трябва да се означи, че в Иран, явно, също обърнаха внимание на тази публикация. “Катаиб Хизбулла ”, една от най-активните проирански групировки, организирали офанзиви против американски бази, съобщи, че си взима краткотрайна пауза.
Сега думата остава на Вашингтон, който, от една страна, е задължен да покаже в самите Съединени американски щати, че убийците на американски бойци няма да останат ненаказани, а въпреки това, да не предизвика война, която може да стане отвратително задължение.
Превод: В. Сергеев
Постоянният представител на Техеран в Организация на обединените нации Амир Саид Иравани публично отхвърли това известие - съгласно тях не е имало контакти сред двете страни след офанзивата против американската база. Вярно, по-късно той добави, че офанзива против Иран няма да остане ненаказана. И това очевидно не е опровергаване, след което Белият дом може да си отдъхне умерено.
Как Вашингтон се озова на необикновено тънката линия, която го разделя от следващия спор? Формалната причина беше нахлуване против американска база в Близкия изток, което докара до гибелта на трима американски бойци. Подобни офанзиви се трансфораха в всекидневно събитие в района - през последните месеци имаше над 100 сходни случая с повече от 100 ранени американци. Въпреки това до предходната неделя нямаше жертви.
Но защото се проливаше кръв, доста политици във Вашингтон желаеха възмездие, вариращо от ответни удари до пълномащабно навлизане. И в Белия дом се поколебаха, принуждавайки прессекретаря Карин Жан-Пиер да поеме удара. Тя съумя да изтръгне нещо в духа на „ съболезнования на фамилиите на тези, които се бориха за нашата администрация “, което предизвика нов скандал.
Тогава различен извънреден занаятчия на думите, самият Джоузеф Байдън, трябваше да се оправдава. И президентът на Съединени американски щати много транспарантно загатна на всички „ ястреби “, че стремежите им са напразни. „ Не мисля, че се нуждаем от широкомащабна война в Близкия изток. Това не е това, към което се стремя. “ Но той даде обещание да се разплати с нападателите.
Причините за сдържаността са разбираеми. Първо, към момента има въпроси по отношение на това коя американска база е била атакувана: Вашингтон упорства, че става дума за “Тауър 22 ”, ситуирана в Йордания, а самата Йордания твърди, че офанзивата е блъснала тази, която се намира доста близо - само че към този момент на сирийска територия - базата в Ал Танф. И тук, несъмнено, има фундаментална разлика: в Йордания американските уреди се намират в границите на двустранен контракт, затова от позиция на интернационалното право Съединени американски щати имат цялостното право да се пазят. Американците са в Сирия по лична волност, тъй че е проблематично да се показват офанзиви от която и да е страна (Техеран твърди, че не е забъркан в случилото се) като експанзия.
И това е единствено върхът на айсберга. Вашингтон се опасява да признае, че не е подготвен за война с Иран. През последните 80 години Съединени американски щати не са имали директен боен съперник от такова равнище: 90-милионна страна, която за 45 години, прекарани под наказания, съумя да развие лично оръжейно произвеждане в най-напредналите области ( да вземем за пример дронове и хиперзвукови системи), култивира развита мрежа от подчинени групировки в целия район и мощна войска - това в действителност е съперник, от който би трябвало да се страхувате. Нито Афганистан, нито Ирак имаха подобен капацитет, само че даже и в тези страни нещата не се развиха толкоз розово за Съединени американски щати, колкото планираше Белият дом.
Общата обстановка в Близкия изток прибавя спомагателни проблеми на американците: в допълнение към съвсем ежедневните офанзиви против военни цели, комерсиалните кораби и военните кораби в Червено море са под опасност - този път от йеменските хуси. “Ансар Аллах ”, макар продължаващия обстрел на Йемен, продължава да упорства за преустановяване на войната в Ивицата Газа. Показателно е, че Съединени американски щати, които обстрелват същия този Йемен, също упорстват за преустановяване на войната в Ивицата Газа и се пробват да окажат напън върху израелския министър председател Нетаняху. А той от своя страна продължава да декларира, че интервенция „ Железни мечове “ ще се организира до победа.
Тук е значимо да се означи, че Нетаняху направи сходна изразителност съвсем незабавно откакто шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс организира диалози в Париж с представители на Израел, Египет и Катар, след които медиите започнаха да оповестяват за опцията за помирение сред Тел Авив и ХАМАС.
И безусловно незабавно откакто Нетаняху сподели демонстративния си „ междинен пръст “ на Вашингтон, в американското списание “Форин Афеърс ” се появи публикация на Бърнс, която апропо твърди, че ключът към сигурността на Израел и района са връзките с Иран. Трудно е да се даде по-прозрачен намек за Тел Авив.
Трябва да се означи, че в Иран, явно, също обърнаха внимание на тази публикация. “Катаиб Хизбулла ”, една от най-активните проирански групировки, организирали офанзиви против американски бази, съобщи, че си взима краткотрайна пауза.
Сега думата остава на Вашингтон, който, от една страна, е задължен да покаже в самите Съединени американски щати, че убийците на американски бойци няма да останат ненаказани, а въпреки това, да не предизвика война, която може да стане отвратително задължение.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ