Учени откриха най-старата жертва на акула
Според едно изследване на Международния център за набези на акули, през предходната година са потърпевши едвам 129 души. От тях към 57 са случаите на непровокирани офанзиви, до момента в който при останалите 39 ще открием, че става въпрос за глупави хора, които са опитвали да раздразнят хищниците. Не разбираме каква е била концепцията за провокация, само че някои хора в действителност пробват своя шанс малко повече, в сравнение с би трябвало.
И до момента в който сме на тематика за акули, дано разбираем, че съществува и специфична уплаха – селакофобия, която на практика кара редица хора да се опасяват от акули, въпреки и постоянно да заобикалят водата, да си почиват на местоположения, където няма акули и все пак това – не престават да се тормозят от тях. В отбрана на самите страдащи би трябвало да признаем, че акулата в действителност не е най-приятният воден жител, който може да се срещне.
Тук е моментът, в който предлагаме на хората с развита селакофобия да затворят този материал. Причината е, че откакто учени от Оксфорд са решили да изследват насилието в праисторическата Япония, попадат на скелет от преди 3000 години. Останките на тялото са открити от към началото на XIX век и след подробно проучване, откриват, че има налични към 800 пострадвания по костите.
Дълго време е било под въпрос, какво тъкмо се е случило с нещастника, до момента в който не стигат до заключението, че неговата гибел е настъпила след среща с акула. Скелетът е открит покрай Тсукумо покрай археологическите разкопки в Сето. Тялото е заровено в гробница, както всички останали в района. Археолозите не можели да повярват какво се е случило, до момента в който не почнали по-сериозно проучване. Раните сигурно са били съдбовни, само че остава мистерия по какъв начин самият човек е бил заровен.
Единственото логическо умозаключение е, че най-вероятно течението е изхвърлило останките му на брега. Допускането, че е бил намушкан към 800 поредни пъти, освен това с хирургическа акуратност е прекомерно пресилено, даже бясно, както признават британците. Добрата вест е, че костите били добре непокътнати и след въглероден разбор излиза наяве, че горкият човек не е бил атакуван от една акула, а от най-малко 10 хищника.
Изследователите от Оксфорд дълго подозирали други хищници – в праисторията ще открием, че хищниците не са зачитали персоналното пространството на хората. Дори и тогава нападението от акули се считало за безспорна необичайност, само че въпреки всичко се случва. В общите архиви на археолозите има единствено няколко документирани случая, което ни навежда на мисълта, че в предишното акулите не са имали чак толкоз проблеми.
Един филм на Стивън Спилбърг e задоволителен, с цел да се сътвори една доста сериозна уплаха. Предишната жертва на акула е документирана към 1000 година прочие Хр. в Пуерто Рико. Случаят там влиза в някои несъгласия, тъй като още не е несъмнено дали нападението не е от тигър или бяла акула. При японският праисторически човек няма място за подозрение – бил е атакуван и безмилостно глозган от морските хищници. Анализът демонстрира, че при нападението е бил жив, само че след изхвърлянето на плажа е останал без лява ръка. Учените подозират, че е съумял да я скъса, до момента в който акулата го е теглила към дълбините. След това е починал във водата и течението го е изхвърлило на брега.
Допуска се, че най-вероятно жителите на дребния остров в Японската верига, са били риболовци и може би са ловували акули, до момента в който шансът на този злощастник е изневерил. Възможно е да бил във водата при самото нахлуване или да е паднал от локвата. Има и трети вид, в който е уловил ядосана акула и тя по-късно е взела преимуществото. От направеният разбор, учените от Оксфорд ще премислят концепцията и метода, по който хората в предишното са ловували и оцелявали.
Светът сигурно не може да се счита за доста безвредно място. Интересното е, че още тогава са знаели какво притегля акулите – кръвта. Историята сред индивида и акулата е доста остаряла, само че едвам с развиването на киното и литературата, когато стартира да се приказва за морски чудовища като Моби Дик, хората ускоряват малко повече страховете си, като за акулите има даже уплаха.
