Получава ли Русия пари за Аляска?
Според една известна доктрина на конспирацията златото, което Съединени американски щати заплащат на Русия за Аляска, е потънало в Балтийско море, без да стигне до Санкт Петербург.
Единствената истина в тази история е, че Русия въобще не е получила никакво злато.
Според легендата след завършването на договорката за продажбата на съветските територии на Аляска в Съединени американски щати, Русия получава 7 милиона $. От тях, 1,5 милиона отиват в банката (в Лондон), където да бъдат конвертирани, а останалите 5,5 милиона сякаш са пратени под формата на злато от Лондон за Санкт Петербург. В началото на юли 1868 година златото е натоварено на кораба „ Оркней “. На 16 юли 1868 година „ Оркней “ потъва, преди да стигне до Санкт Петербург. За да не заплати обезщетение за скъпия липсващ товар, застрахователната компания бързо афишира банкрут. Ето за какво Русия не получава никакви пари – съгласно легендата.
На първо място, макар че през 1868 година в действителност съществува транспортен съд на име „ Оркней “, в онази година той пътува за Южна Америка, схваща американската писателка Бони Лошбау. След 1868 година корабът продължава да плава, упоменат е в регистъра от 1871 година и така нататък Ето за какво, цялата тази история най-вероятно е небивалица.
Истина е обаче, че Русия по този начин и не получава това огромно количество злато. Нещо повече, това би било разумно извънредно мъчно и рисково. През 1867 година 7,2 милиона $ са над 11 милиона рубли (за съпоставяне, по това време годишният бюджет на министерството на военноморските работи на Русия е към 15 милиона рубли). Така че, вместо да транспортира златото от САЩ или от друго място, Русия взема решение да изхарчи парите в чужбина – тя има обезверена потребност от американски машини за новите си железници.
Подписването на Договора за Аляска, (отляво надясно): Робърт С. Чу (главен чиновник), Уилям Х. Сюард (държавен секретар), Уилям Хънтър (2-ри пом.-държавен секретар), господин Бодиско, съветският дипломат барон Едуард де Щокъл, Чарлз Съмнър (сенатор) и Фредрик У. Сюард (пом.-държавен секретар)
Изследователят Александър Петров намира документ от втората половина на 1868 година. Той потвърждава, че фактически по-голямата част от парите, платени за Аляска, са изхарчени за железниците. „ Дължимата сума от 11 362 481 рубли и 94 копейки, която Съединени американски щати дължат за съветските владения, преотстъпени им в Северна Америка, бе получена. От нея, 10 972 238 рубли и 4 копейки бяха изхарчени в чужбина за покупката на части за железниците: Курск-Киев, Рязан-Козлов, Москва-Рязан и така нататък Останалите 390 243 рубли и 90 копейки бяха получени в брой “.
Така че, в последна сметка Руската империя получава пари в брой, само че 390 000 рубли е сума, която елементарно може да се придвижи в куфар, без да се употребяват специфични кораби – с изключение, несъмнено, на корабите, докарали по-късно жп машините в Русия.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Единствената истина в тази история е, че Русия въобще не е получила никакво злато.
Според легендата след завършването на договорката за продажбата на съветските територии на Аляска в Съединени американски щати, Русия получава 7 милиона $. От тях, 1,5 милиона отиват в банката (в Лондон), където да бъдат конвертирани, а останалите 5,5 милиона сякаш са пратени под формата на злато от Лондон за Санкт Петербург. В началото на юли 1868 година златото е натоварено на кораба „ Оркней “. На 16 юли 1868 година „ Оркней “ потъва, преди да стигне до Санкт Петербург. За да не заплати обезщетение за скъпия липсващ товар, застрахователната компания бързо афишира банкрут. Ето за какво Русия не получава никакви пари – съгласно легендата.
На първо място, макар че през 1868 година в действителност съществува транспортен съд на име „ Оркней “, в онази година той пътува за Южна Америка, схваща американската писателка Бони Лошбау. След 1868 година корабът продължава да плава, упоменат е в регистъра от 1871 година и така нататък Ето за какво, цялата тази история най-вероятно е небивалица.
Истина е обаче, че Русия по този начин и не получава това огромно количество злато. Нещо повече, това би било разумно извънредно мъчно и рисково. През 1867 година 7,2 милиона $ са над 11 милиона рубли (за съпоставяне, по това време годишният бюджет на министерството на военноморските работи на Русия е към 15 милиона рубли). Така че, вместо да транспортира златото от САЩ или от друго място, Русия взема решение да изхарчи парите в чужбина – тя има обезверена потребност от американски машини за новите си железници.
Подписването на Договора за Аляска, (отляво надясно): Робърт С. Чу (главен чиновник), Уилям Х. Сюард (държавен секретар), Уилям Хънтър (2-ри пом.-държавен секретар), господин Бодиско, съветският дипломат барон Едуард де Щокъл, Чарлз Съмнър (сенатор) и Фредрик У. Сюард (пом.-държавен секретар)
Изследователят Александър Петров намира документ от втората половина на 1868 година. Той потвърждава, че фактически по-голямата част от парите, платени за Аляска, са изхарчени за железниците. „ Дължимата сума от 11 362 481 рубли и 94 копейки, която Съединени американски щати дължат за съветските владения, преотстъпени им в Северна Америка, бе получена. От нея, 10 972 238 рубли и 4 копейки бяха изхарчени в чужбина за покупката на части за железниците: Курск-Киев, Рязан-Козлов, Москва-Рязан и така нататък Останалите 390 243 рубли и 90 копейки бяха получени в брой “.
Така че, в последна сметка Руската империя получава пари в брой, само че 390 000 рубли е сума, която елементарно може да се придвижи в куфар, без да се употребяват специфични кораби – с изключение, несъмнено, на корабите, докарали по-късно жп машините в Русия.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ