Най-старата действаща джамия у нас се намира във Варненско. Коя е тя?
Според една от излъчените през времето митове, тя е издигната върху мястото на остаряла черква и затова минарето й падало неколкократно
Най-старата настояща джамия в страната се намира в град Суворово във Варненска област. Въпреки че няма точна датировка на постройката, обстоятелствата приказват, че тя е на към 470-500 години, сподели пред секретарят на Община Суворово Светлана Енева. Смята се, че е строена по план на великия проектант Синан, въпреки че няма доказателства за това, добави тя.
С джамията са свързани няколко митове, излъчени във времето. Според едната тя е издигната върху мястото на остаряла черква и затова минарето й падало неколкократно. Това спряло да се случва, когато сред двата полумесеца на върха му бил вписан флорален претекст - трилистна детелина, който припомня кръст. Възможно е слагането на " кръста " да е по самодейност на донор, който е бил грък или византиец. В джамията постоянно се извършват служби. Наскоро от настоятелството са направени частични поправки и постройката е в положително положение, сподели секретарят на Общината.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Според друга легенда, построяването на джамията в Суворово е дело на османски везир, който минал през района отивайки на война. Местните хора му се примолили да се погрижи да им докарат вода в селото и той заречен, че в случай че завоюва борбата, ще им построи чешма, джамия и хан. По-късно в действителност извършил обещаното. Направената от везира чешма била с хамам и молитвена част, разказа Енева. Тя не е непокътната, само че в Суворово и региона има няколко доста остарели чешми, една от които е от XVII век. Бозлушката е служела за намаз и е разполагала с молитвена част с покрив, подложен върху каменни колони, която във времето е била разрушена. Намира се по пътя за Ветрино. Голяма чешма е имало и в центъра на Козлуджа (старото име на Суворово), само че през 60-те години на ХХ век, при благоустрояването, е отстранена. За нея има сведения от пътепис, че е била с 13 корита и в нея е можело да се напоят 40 коня. Тази чешма може да се види на остаряла снимка, изложена в Народно читалище " Пробуда " в Суворово.
В разказите на пътешественици от Полша или Дубровник, Козлуджа е разказано като огромно турско село, център на околия. През него е минавал пътят от Влашко през Добрич, Провадия и Айтоския проход към Цариград, описа още Светлана Енева. Предполага се, че остарялото име Козлуджа идва от турската дума " коз " (лешник) поради съществуването на доста насаждения от орехи и лешници в региона.
По думите й водените войни сред Русия и Османската империя са разпилели локалното население и са " довели " преселници тракийци от Ямболско, Елховско, Лозенградско, Одринско. Според записани данни, по-рано в района е имало съртовци и гагаузи (съртовците обитават Провадия и Шумен). Доказателство за тяхното наличие е богатство, открито в суворовска къща, датирано от XVIII век, съдържащо украшения - пафти, обеци и пръстени от бронз. В него има и два стефана (венеца) които са присъщи за региона на Провадия и за съртовското облекло, разясни Енева. Преселниците тракийци обитават главно Суворово, където има и огромна турска общественост. В село Чернево живее особена група, наречена кариоти, т.е. гърчеещи се българи, които още веднъж идват от Тракия. Дръндар е напълно с турско население, а всички останали села се населяват най-вече от така наречен ваяци.
Град Суворово наброява към пет хиляди души и в него по думите на секретаря на Общината не се следи обезлюдяване, в противен случай, поради близостта до Варна в последните години се заселват млади фамилии както в града, по този начин и в близките села. В общинския център има две междинни учебни заведения, детска градина, лекарски кабинети, аптеки. Основният занаят е земеделието - зърнопроизводство и лозарство.
Снимка: Българска телеграфна агенция
В града има и огромен православен храм на име " Свето Възнесение Господне ". Той е строен от 1928 до 1934 година Тогава се работи и по читалищната постройка, само че поради икономическата рецесия всичко е ставало мъчно, сподели Светлана Енева. Строи се с пари на локалното население и лихва от петстотин декара общински земи, дадени за култивиране. Сградата е с архитектура във византийски жанр. Суворовци в никакъв случай не са желали да бъде изписвана и по тази причина няма фрески, само че в църквата се съхраняват доста остарели икони, уточни тя. По празници служи отец Алексей от Варна, само че има човек, който отваря храма всекидневно. Преди няколко години постройката е била ремонтирана.
Най-старата настояща джамия в страната се намира в град Суворово във Варненска област. Въпреки че няма точна датировка на постройката, обстоятелствата приказват, че тя е на към 470-500 години, сподели пред секретарят на Община Суворово Светлана Енева. Смята се, че е строена по план на великия проектант Синан, въпреки че няма доказателства за това, добави тя.
С джамията са свързани няколко митове, излъчени във времето. Според едната тя е издигната върху мястото на остаряла черква и затова минарето й падало неколкократно. Това спряло да се случва, когато сред двата полумесеца на върха му бил вписан флорален претекст - трилистна детелина, който припомня кръст. Възможно е слагането на " кръста " да е по самодейност на донор, който е бил грък или византиец. В джамията постоянно се извършват служби. Наскоро от настоятелството са направени частични поправки и постройката е в положително положение, сподели секретарят на Общината.
Снимка: Българска телеграфна агенция Според друга легенда, построяването на джамията в Суворово е дело на османски везир, който минал през района отивайки на война. Местните хора му се примолили да се погрижи да им докарат вода в селото и той заречен, че в случай че завоюва борбата, ще им построи чешма, джамия и хан. По-късно в действителност извършил обещаното. Направената от везира чешма била с хамам и молитвена част, разказа Енева. Тя не е непокътната, само че в Суворово и региона има няколко доста остарели чешми, една от които е от XVII век. Бозлушката е служела за намаз и е разполагала с молитвена част с покрив, подложен върху каменни колони, която във времето е била разрушена. Намира се по пътя за Ветрино. Голяма чешма е имало и в центъра на Козлуджа (старото име на Суворово), само че през 60-те години на ХХ век, при благоустрояването, е отстранена. За нея има сведения от пътепис, че е била с 13 корита и в нея е можело да се напоят 40 коня. Тази чешма може да се види на остаряла снимка, изложена в Народно читалище " Пробуда " в Суворово.
В разказите на пътешественици от Полша или Дубровник, Козлуджа е разказано като огромно турско село, център на околия. През него е минавал пътят от Влашко през Добрич, Провадия и Айтоския проход към Цариград, описа още Светлана Енева. Предполага се, че остарялото име Козлуджа идва от турската дума " коз " (лешник) поради съществуването на доста насаждения от орехи и лешници в региона.
По думите й водените войни сред Русия и Османската империя са разпилели локалното население и са " довели " преселници тракийци от Ямболско, Елховско, Лозенградско, Одринско. Според записани данни, по-рано в района е имало съртовци и гагаузи (съртовците обитават Провадия и Шумен). Доказателство за тяхното наличие е богатство, открито в суворовска къща, датирано от XVIII век, съдържащо украшения - пафти, обеци и пръстени от бронз. В него има и два стефана (венеца) които са присъщи за региона на Провадия и за съртовското облекло, разясни Енева. Преселниците тракийци обитават главно Суворово, където има и огромна турска общественост. В село Чернево живее особена група, наречена кариоти, т.е. гърчеещи се българи, които още веднъж идват от Тракия. Дръндар е напълно с турско население, а всички останали села се населяват най-вече от така наречен ваяци.
Град Суворово наброява към пет хиляди души и в него по думите на секретаря на Общината не се следи обезлюдяване, в противен случай, поради близостта до Варна в последните години се заселват млади фамилии както в града, по този начин и в близките села. В общинския център има две междинни учебни заведения, детска градина, лекарски кабинети, аптеки. Основният занаят е земеделието - зърнопроизводство и лозарство.
Снимка: Българска телеграфна агенция В града има и огромен православен храм на име " Свето Възнесение Господне ". Той е строен от 1928 до 1934 година Тогава се работи и по читалищната постройка, само че поради икономическата рецесия всичко е ставало мъчно, сподели Светлана Енева. Строи се с пари на локалното население и лихва от петстотин декара общински земи, дадени за култивиране. Сградата е с архитектура във византийски жанр. Суворовци в никакъв случай не са желали да бъде изписвана и по тази причина няма фрески, само че в църквата се съхраняват доста остарели икони, уточни тя. По празници служи отец Алексей от Варна, само че има човек, който отваря храма всекидневно. Преди няколко години постройката е била ремонтирана.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ