Според един от водещите автори на новото изследване - д-р

Според един от водещите създатели на новото проучване - доктор Марте Отен от университета в Амстердам, даже в най-краткия вероятен период паметта ни „ може да не е изцяло надеждна “. Това е изявено по-силно, когато имаме мощни упования за това какъв би трябвало да бъде светът и когато паметта ни стартира малко да избледнява. И започваме да попълняме паметта за събитието - минало или скорошно, въз основа на нашите упования, написа The Guardian.
В по-ранни свои изследвания Отен и екипът му провели опит, при който на участниците в него било показано обърнато или огледално писмо. В преобладаващата част от случаите хората настояват, че виждат буквите в вярната ориентировка. Учените изясняват това с обстоятелството, че участниците не желаят да признаят, че нещо не е наред с тези текстове и паметта им услужливо демонстрира това, което те чакат да видят на листа.

При новия опит учените усложнил дилемите. На участниците били показани кръгове от 6 или 8 букви. Някои от тях били огледално обърнати. След няколко секунди на участниците били показани други кръгове от букви и били помолени да не помнят за първите показани. Изследователите помолили хората да се опитат да посочат къде са били местата на обърнатите букви. Имало и въпрос до каква степен са сигурни в отговорите си. Резултатите сочат, че измежду 23-те участници, които са били най-уверени в отговорите си, най-честата неточност била, че не помнят къде тъкмо са били обърнатите букви, макар че са сигурни в отговорите си. 
Нашите убеждения, пристрастия и уверености в едно или друго ни пречат да забележим действителността и детайлите в нея каквито са в действителност, виждаме това, което желаеме да забележим, изясняват учените.