AI индустрията трябва да замени човешкия труд, за да излезе на печалба
Според един от основателите на изкуствения разсъдък, AI промишлеността няма по какъв начин да бъде печеливша, в случай че не замести човешкия труд.
" Вярвам, че с цел да се изкарват пари, ще би трябвало да се размени човешкият труд. " С тези думи един от основоположниците на изкуствения разсъдък, носителят на Нобелова премия Джефри Хинтън, прочут още като " кръстникът на AI ", предизвести, че икономическото бъдеще на технологията може да се окаже мрачно за хората.
Ако някой към момента си показва, че крайната цел на изкуствения разсъдък е изцяло автоматизирано общество, в което всички живеят в естетика, Хинтън поучава да помислим още веднъж.
Според него огромните компании залагат точно на масова замяна на човешкия труд посредством AI — тъй като точно там се крият бъдещите облаги.
" Мисля, че огромните корпорации разчитат на това AI да докара до всеобщо заменяне на работните места, тъй като там ще бъдат огромните пари ", разяснява Хинтън в изявление за Bloomberg.
Хинтън сочи, че макар неналичието на действителна възвръщаемост, средствата, които се влагат в бранша, са колосални. Обикновено сходна липса на облага би обезкуражила вложителите — в предишното това е водело до по този начин наречените " зими на AI ", когато финансирането на проучвания в тази област внезапно понижава.
Според Fortune, единствено OpenAI към този момент е ангажирала над 1 трилион $ в инфраструктурни покупко-продажби, само че все пак е отчела загуби от към 11,5 милиарда $ през последните три месеца.
На въпроса на Bloomberg дали е допустимо тези вложения в миналото да се изплатят, без това да унищожи пазара на труда, Хинтън е безапелационен:
" Не имам вяра, че могат. За да се изкарват пари, ще би трябвало да се размени човешкият труд. "
Както откривателят на технологии и създател Джатан Садовски разяснява AI " дава обещание да реши проблемите на едрия капитал, като отключи експоненциален напредък, отстрани разноските за труд, обезсмисли уменията, усъвършенства успеваемостта и реализира редица други резултати ". Това обаче ще е в ущърб на служащите, които зависят точно от " разноските за труд ".
В основата на целия възторг към AI стои вярата, че технологията ще вкара нов стадий на публично развиване, в който работниците може да станат непотребни.
Но даже и това да се случи, последствията не са предопределени, отбелязва Хинтън.
" Това не е като нуклеарните оръжия, които са потребни единствено за опустошение ", споделя той. " Изкуственият разсъдък може да донесе големи изгоди — повишение на продуктивността в доста браншове, което по принцип би трябвало да е нещо положително. "
Кой ще се възползва от това " голямо положително ", зависи напълно " от метода, по който организираме обществото ", прибавя Хинтън.
" Вярвам, че с цел да се изкарват пари, ще би трябвало да се размени човешкият труд. " С тези думи един от основоположниците на изкуствения разсъдък, носителят на Нобелова премия Джефри Хинтън, прочут още като " кръстникът на AI ", предизвести, че икономическото бъдеще на технологията може да се окаже мрачно за хората.
Ако някой към момента си показва, че крайната цел на изкуствения разсъдък е изцяло автоматизирано общество, в което всички живеят в естетика, Хинтън поучава да помислим още веднъж.
Според него огромните компании залагат точно на масова замяна на човешкия труд посредством AI — тъй като точно там се крият бъдещите облаги.
" Мисля, че огромните корпорации разчитат на това AI да докара до всеобщо заменяне на работните места, тъй като там ще бъдат огромните пари ", разяснява Хинтън в изявление за Bloomberg.
Хинтън сочи, че макар неналичието на действителна възвръщаемост, средствата, които се влагат в бранша, са колосални. Обикновено сходна липса на облага би обезкуражила вложителите — в предишното това е водело до по този начин наречените " зими на AI ", когато финансирането на проучвания в тази област внезапно понижава.
Според Fortune, единствено OpenAI към този момент е ангажирала над 1 трилион $ в инфраструктурни покупко-продажби, само че все пак е отчела загуби от към 11,5 милиарда $ през последните три месеца.
На въпроса на Bloomberg дали е допустимо тези вложения в миналото да се изплатят, без това да унищожи пазара на труда, Хинтън е безапелационен:
" Не имам вяра, че могат. За да се изкарват пари, ще би трябвало да се размени човешкият труд. "
Както откривателят на технологии и създател Джатан Садовски разяснява AI " дава обещание да реши проблемите на едрия капитал, като отключи експоненциален напредък, отстрани разноските за труд, обезсмисли уменията, усъвършенства успеваемостта и реализира редица други резултати ". Това обаче ще е в ущърб на служащите, които зависят точно от " разноските за труд ".
В основата на целия възторг към AI стои вярата, че технологията ще вкара нов стадий на публично развиване, в който работниците може да станат непотребни.
Но даже и това да се случи, последствията не са предопределени, отбелязва Хинтън.
" Това не е като нуклеарните оръжия, които са потребни единствено за опустошение ", споделя той. " Изкуственият разсъдък може да донесе големи изгоди — повишение на продуктивността в доста браншове, което по принцип би трябвало да е нещо положително. "
Кой ще се възползва от това " голямо положително ", зависи напълно " от метода, по който организираме обществото ", прибавя Хинтън.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ