Лабиринтът в Кносос – колко истина има в мита?
Според древногръцките легенди царят на Атина – Егей бил заставен да отдава респект на царя на Крит – Минос. Всяка година данъкът включвал седем младежи и седем млади девици. В земята, под двореца на цар Минос в град Кносос, се намирал голям лабиринт, издигнат особено за него от изкусния проектант Дедал. В лабиринта Минос държал Минотавър – ужасяващо създание, което било на половина мъж и на половина бик. Четиринадесетте младежи трябвало да бъдат пуснати в лабиринта, където се изгубвали безнадеждно и в последна сметка били изяждани от Минотавъра.
Според легендите синът на цар Егей – Тезей, решил да се включи като доброволец и да се пожертва, с цел да опита да убие Минотавъра. И съумява. Тезей убива Минотавъра и съумява да откри пътя назад, с помощта на връвта, която оставил след себе си, с цел да успее да се ориентира на връщане.
Невероятно забавна легенда, само че каква част от нея дава отговор на действителността? Древните римски писатели настояват, че лабиринтът представлявал няколко пещери, за които знаели, че са ситуирани в южната част на Крит – в Гортина.
Но пещерите в Гортина наподобява не дават отговор на легендите. Други писатели предполагали, че сходна група пещери, през днешния ден изгубени, намиращи се до Кносос, в действителност служели за лабиринт, само че актуалните археолози стигат до друго умозаключение. Те несъмнено не са разкрили доказателства за съществуването на създание, сходно на Минотавъра, само че откриват нещо, което наподобява на лабиринт. Но той не бил подземен и не бил в пещера. Лабиринтът бил самият замък на царя.
Дървен модел на двореца в Кносос
Минойската цивилизация е мистериозна. Не знаем от къде са пристигнали, само че се счита, че идват в Крит през към 7000 г.пр.н.е. Съществуват доказателства, че гърците се страхували от минойците, само че те не били враждебен народ, а градовете им нямали съвсем никакви укрепления. Малко се знае за минойската цивилизация, нейната вяра и форма на ръководство. Историците даже не могат да схванат по какъв начин самите минойци са наричали себе си. Тяхното наименование произлиза от легендите за цар Минос и е основано от археолозите, които имали потребност от име, с което да опишат откритията си в Кносос.
Ако минойците имали власт, тя най-вероятно произлизала с помощта на търговията им, а не поради военните им умения. Те разменяли артикули с народите от съвсем цялото източно Средиземноморие. Богатствата от търговията финансирали построяването на редица дворци на о.Крит, най-големият измежду които е този в Кносос. Археолозите не са изцяло сигурни кой тъкмо е живял в този замък, само че са разкрили, че в него са се осъществявали разнородни религиозни обреди. Това ги кара да допускат, че основният жител на постройката е бил „ цар-свещеник “, който изпълнявал и двете функционалности. Някои учени считат, че дворецът е бил храм, трети гледат на него като център за реализиране на търговия.
Сребърна монета от Кносос
Независимо от това какво е било предназначението му, самият замък бил голям. Той имал стотици стаи, ситуирани на разнообразни равнища, групирани към централен двор. Освен това, дворецът разполагал със складови пространства, бани, частни жилищни пространства, публични пространства, работилници и тронна зала. В някои от складовете са открити стотици големи буркани за предпазване на зехтин. Според археолозите в тях можело да се съхранява 250 литра зехтин – удостоверение за благосъстоянието на минойците.
Макар да няма археологически доказателства за съществуването на лабиринт, самият замък за елементарния клиент би изглеждал отблъскващ лабиринт от коридори, стълбища и стаи. Вероятно точно тук е мястото, от което се заражда легендата за лабиринт. За разлика от гърците, минойците не считали симетрията за значима част от архитектурата. Залите и коридорите наподобява били изграждани на инцидентен принцип, въпреки да имали практична цел.
Ако митът за лабиринта произлиза от двореца, от къде идва мита за Минотавъра? Минойците били очаровани от биковете. Мистериозното им изкуство постоянно изобразява човешки фигури, които държат рога на бик или скачат над него. Археолозите не са сигурни дали сходни неща фактически са се правили и в случай че да – дали са били със спортна или религиозна цел. Защо бикове? На о.Крит постоянно има трусове. Вероятно съгласно минойците непредвидимите придвижвания на Земята са били свързани по някакъв метод с темперамента на биковете.
Археолозите считат, че краят на минойската цивилизация настъпил някъде през 1450 г.пр.н.е. На към 100 километра от тях избухнал вулкан на о.Санторини. Това предизвиква оформянето на големи талази, които най-вероятно са унищожили огромна част от постройките на минойците и са потопили корабите им. Това поставя завършек на опцията на народа да реализира търговия и те бързо губят властта си измежду източното Средиземноморие.
