Проф. Вучева: Бюджет 2018 засилва риска от обедняване и неравенство в обществото
Според отчета на МФ, който съпровожда тригодишната есенна бюджетна прогноза, препоръчаният план за Бюджет 2018 обезпечава финансова непоклатимост на страната и подсигурява спазването на изискващите се от европейските правила фискални параметри за недостиг и държавен дълг. Това проучва пред БГНЕС професор Христина Вучева. И продължава:
Тези изречения се повтарят в бюджетните акции от години, заради което и не се одобряват еднопосочно. По отношение на посочените два съществени критерия, открити в контракта от Маастрихт и доказани през 2011 година в спомагателното съглашение, подписано от множеството европейски страни /без Англия и Чехия / нашата страна е за образец.
Този наш триумф се удостоверява и в Бюджет 2018, като се планува недостиг от 1 % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Приходите съставляват 36.2 %, а разноските 37.2 % от Брутният вътрешен продукт. Подобни съотношения не се срещат в практиката на другите европейски страни. Там се централизира от 40 до 46 % като най-разпространено е съотношението към 42 %.
Много специалисти по бюджета от развитите западни страни одобряват, че при съответствие под 40 % мъчно се поддържа модерно равнище на обществени услуги. Освен ниския % на концентрация на Брутният вътрешен продукт, ние се отличаваме от множеството европейски страни по това, че приходите от косвени налози са преобладаващи. Това се възприема като утежняващо ситуацията на хората с ниски приходи и като самобитен подтик за усилване на неравенството и бедността.
Когато данъчната конструкция е такава, каквато е у нас, рискът от повишаване на броя на хората в беднотия е по-голям. У нас няма проучвания, които да потвърдят, или отхвърлят сходни изказвания. За страдание тези значими за всяко общество проблеми се идеологизират, като се смята, че това са тематики, които хора с ляво мислене употребяват за агитация.
Истината е, че през последните години тематиката за бедността занимава освен левите, а всички, които се интересуват от актуалните цивилизационни проблеми на развиването на света. Затова неравенството и бедността е част от изследователската активност на Международния валутен фонд и Световната банка, които надали могат да бъдат приобщени към левичарите, или популистите.
Данъчните доходи в Бюджет 2018 В плана за Държавен бюджет за 2018 се плануват 21040 млн. лева данъчни доходи. Това е с към 1800 млн. лева повече от плануваното за 2017 година Разчита се главно на събиране на повече доходи от Данък добавена стойност. Очакванията са за към един милиард и двеста милиона повече налог добавена стойност спрямо плануваното в 2017 година
Това е постижимо, първо, тъй като Брутният вътрешен продукт нараства номинално с към 5 милиарда лева, и се чака растеж на вътрешното ползване, второ, тъй като нашата данъчна администрация вкара през последните години ограничения, които доста покачват събираемостта на Данък добавена стойност. Данните за 2017 година удостоверяват тези оценки. Тези данни демонстрират също, че доста повече старания са нужни, с цел да се изпълнят плануваните доходи за акцизи.
Предвижда се растеж на приходите от двата директни налога – върху облагата и върху приходите на физически лица – с към 600 млн. лева Това повишаване може да се оцени като реалистично и постижимо. Основанията за това са предстоящият напредък на стопанската система с 3.9 %, както и плануваното повишаване на разноските за заплати с към 10 %.
Вероятно опозицията, а и освен тя, ще упорства за по-високи доходи, тъй като постоянно има съмнения, че такива се укриват, с цел да се обезпечи елементарно преизпълнение. Отсъствието на авансово оповестена данъчна политика, затруднява разискването на бюджетните доходи. Сега, в края на месец октомври даже и някой да се опита да слага данъчни въпроси, това ще се отхвърля елементарно заради неналичието на време.
От отчета към обновената тригодишна прогноза се схваща, че държавното управление няма желание да трансформира нищо от организацията на налозите. Както е известно в нея се включват, с изключение на типовете налози, техните ставки, само че и данъчните облекчения, тласъци и други отстъпки. Това е детайл от данъчната организация, който у нас минимум се разисква и постоянно обслужва само ползи на избрани групи-лобита.
Ние прилагаме плоско облагане на облагата и приходите с ниски данъчни ставки, което допуска неявяване на разнообразни форми на данъчни облекчения и отстъпки. Това изисква, съгласно откритите от теорията и практиката правила да се употребява необятна данъчна основа и практическа неспособност налозите да се демонстрират като инструмент за решение на съответни проблеми.
Поради забравяне на тази учебникарска истина, всяка година при разискване на бюджета се слага въпросът за данъчно стимулиране на меценатството на културата, както и за решение на други значими проблеми посредством данъчни отстъпки. Отправят се обвинявания по какъв начин налозите се употребяват в другите страни като инструмент за въздействие, а у нас този инструмент се подценява.
Причината е, че в другите страни ставките за директните налози са трикратно по-високи по отношение на нашите 10 % „ плоско” облагане. Посоченото би трябвало да подсети, че даже и когато се смята, че налозите не се трансформират по тип и размер, както е в нашия случай, заслужава да се проучва деликатно всичко, което визира данъчната основа за пресмятане, както на налога върху облагата, по този начин и на налога върху приходите на физически лица.
Въпросът за неравенството и за бедността е значим и става все по-остър изключително за страни като нашата, в която казусът се усложнява от състава и структурата на популацията и от демографския проблем. Това постанова ние да се опитаме да го решаваме с дейности, които имат относително сигурен резултат. Посоченото не изчерпва проблемите на данъчната политика. Както към този момент се означи, времето за тяхното съществено разискване, тъй че да се отразят в бюджет 2018, отмина.
Според ръководещите Бюджет 2018 удостоверява образованието като главен приоритет на ръководството. Това обаче не се вижда от числата в показания план. Данните към тригодишната бюджетна прогноза демонстрират, че най-голям условен дял в разноските по тъй наречените КФП се пада не на функционалността „ Образование” с неговите 3.6 %, а на функционалността „ Икономически действия и услуги” – 5.6% от Брутният вътрешен продукт на страната за 2018 година
От това сравнение, което вършим би трябвало да се в профил функционалността „ Социално обезпечаване подкрепяне и грижи”, защото в нея са включени разноските финансирани от осигурителните фондове, за които има обособени доходи, каквито са осигурителните вноски. Високият дял на разноски на страната за „ Икономически услуги “ е обичаен от доста години, само че в никакъв случай не се загатва, и не се преглежда аналитично. Не се изяснява съответно какво се включва в тези повече от 5923,8 млн. лева В отчета се загатва, както постоянно парите за БДЖ, за Български пощи, за някои други типове услуги, което изяснява към 500 млн. лева
Сигурно има пояснение и за останалите милиарди, само че е добре това да се споделя в интервала на разискване на бюджета като се разграничават парите, които са от налози и от помощи от Европейски Съюз.
Ако се опитаме да подредим разноските по функционалности съгласно техния дял по отношение на Брутният вътрешен продукт, каквато информация има в отчета, то ще установим че действителните цели са следните: На първо място, като споменахме, са разноските за „ Икономически действия и услуги “ – 5.6 %, на второ – „ Здравеопазване “ с 4.5 %, на трето с 4.2 % „ Отбрана и сигурност “ и едвам на четвърто с 3.6 % е „ Образованието “. За просвета разноските са под един % и те са включени във функционалността „ Общодържавни служби”.
Тези изречения се повтарят в бюджетните акции от години, заради което и не се одобряват еднопосочно. По отношение на посочените два съществени критерия, открити в контракта от Маастрихт и доказани през 2011 година в спомагателното съглашение, подписано от множеството европейски страни /без Англия и Чехия / нашата страна е за образец.
Този наш триумф се удостоверява и в Бюджет 2018, като се планува недостиг от 1 % по отношение на Брутният вътрешен продукт. Приходите съставляват 36.2 %, а разноските 37.2 % от Брутният вътрешен продукт. Подобни съотношения не се срещат в практиката на другите европейски страни. Там се централизира от 40 до 46 % като най-разпространено е съотношението към 42 %.
Много специалисти по бюджета от развитите западни страни одобряват, че при съответствие под 40 % мъчно се поддържа модерно равнище на обществени услуги. Освен ниския % на концентрация на Брутният вътрешен продукт, ние се отличаваме от множеството европейски страни по това, че приходите от косвени налози са преобладаващи. Това се възприема като утежняващо ситуацията на хората с ниски приходи и като самобитен подтик за усилване на неравенството и бедността.
Когато данъчната конструкция е такава, каквато е у нас, рискът от повишаване на броя на хората в беднотия е по-голям. У нас няма проучвания, които да потвърдят, или отхвърлят сходни изказвания. За страдание тези значими за всяко общество проблеми се идеологизират, като се смята, че това са тематики, които хора с ляво мислене употребяват за агитация.
Истината е, че през последните години тематиката за бедността занимава освен левите, а всички, които се интересуват от актуалните цивилизационни проблеми на развиването на света. Затова неравенството и бедността е част от изследователската активност на Международния валутен фонд и Световната банка, които надали могат да бъдат приобщени към левичарите, или популистите.
Данъчните доходи в Бюджет 2018 В плана за Държавен бюджет за 2018 се плануват 21040 млн. лева данъчни доходи. Това е с към 1800 млн. лева повече от плануваното за 2017 година Разчита се главно на събиране на повече доходи от Данък добавена стойност. Очакванията са за към един милиард и двеста милиона повече налог добавена стойност спрямо плануваното в 2017 година
Това е постижимо, първо, тъй като Брутният вътрешен продукт нараства номинално с към 5 милиарда лева, и се чака растеж на вътрешното ползване, второ, тъй като нашата данъчна администрация вкара през последните години ограничения, които доста покачват събираемостта на Данък добавена стойност. Данните за 2017 година удостоверяват тези оценки. Тези данни демонстрират също, че доста повече старания са нужни, с цел да се изпълнят плануваните доходи за акцизи.
Предвижда се растеж на приходите от двата директни налога – върху облагата и върху приходите на физически лица – с към 600 млн. лева Това повишаване може да се оцени като реалистично и постижимо. Основанията за това са предстоящият напредък на стопанската система с 3.9 %, както и плануваното повишаване на разноските за заплати с към 10 %.
Вероятно опозицията, а и освен тя, ще упорства за по-високи доходи, тъй като постоянно има съмнения, че такива се укриват, с цел да се обезпечи елементарно преизпълнение. Отсъствието на авансово оповестена данъчна политика, затруднява разискването на бюджетните доходи. Сега, в края на месец октомври даже и някой да се опита да слага данъчни въпроси, това ще се отхвърля елементарно заради неналичието на време.
От отчета към обновената тригодишна прогноза се схваща, че държавното управление няма желание да трансформира нищо от организацията на налозите. Както е известно в нея се включват, с изключение на типовете налози, техните ставки, само че и данъчните облекчения, тласъци и други отстъпки. Това е детайл от данъчната организация, който у нас минимум се разисква и постоянно обслужва само ползи на избрани групи-лобита.
Ние прилагаме плоско облагане на облагата и приходите с ниски данъчни ставки, което допуска неявяване на разнообразни форми на данъчни облекчения и отстъпки. Това изисква, съгласно откритите от теорията и практиката правила да се употребява необятна данъчна основа и практическа неспособност налозите да се демонстрират като инструмент за решение на съответни проблеми.
Поради забравяне на тази учебникарска истина, всяка година при разискване на бюджета се слага въпросът за данъчно стимулиране на меценатството на културата, както и за решение на други значими проблеми посредством данъчни отстъпки. Отправят се обвинявания по какъв начин налозите се употребяват в другите страни като инструмент за въздействие, а у нас този инструмент се подценява.
Причината е, че в другите страни ставките за директните налози са трикратно по-високи по отношение на нашите 10 % „ плоско” облагане. Посоченото би трябвало да подсети, че даже и когато се смята, че налозите не се трансформират по тип и размер, както е в нашия случай, заслужава да се проучва деликатно всичко, което визира данъчната основа за пресмятане, както на налога върху облагата, по този начин и на налога върху приходите на физически лица.
Въпросът за неравенството и за бедността е значим и става все по-остър изключително за страни като нашата, в която казусът се усложнява от състава и структурата на популацията и от демографския проблем. Това постанова ние да се опитаме да го решаваме с дейности, които имат относително сигурен резултат. Посоченото не изчерпва проблемите на данъчната политика. Както към този момент се означи, времето за тяхното съществено разискване, тъй че да се отразят в бюджет 2018, отмина.
Според ръководещите Бюджет 2018 удостоверява образованието като главен приоритет на ръководството. Това обаче не се вижда от числата в показания план. Данните към тригодишната бюджетна прогноза демонстрират, че най-голям условен дял в разноските по тъй наречените КФП се пада не на функционалността „ Образование” с неговите 3.6 %, а на функционалността „ Икономически действия и услуги” – 5.6% от Брутният вътрешен продукт на страната за 2018 година
От това сравнение, което вършим би трябвало да се в профил функционалността „ Социално обезпечаване подкрепяне и грижи”, защото в нея са включени разноските финансирани от осигурителните фондове, за които има обособени доходи, каквито са осигурителните вноски. Високият дял на разноски на страната за „ Икономически услуги “ е обичаен от доста години, само че в никакъв случай не се загатва, и не се преглежда аналитично. Не се изяснява съответно какво се включва в тези повече от 5923,8 млн. лева В отчета се загатва, както постоянно парите за БДЖ, за Български пощи, за някои други типове услуги, което изяснява към 500 млн. лева
Сигурно има пояснение и за останалите милиарди, само че е добре това да се споделя в интервала на разискване на бюджета като се разграничават парите, които са от налози и от помощи от Европейски Съюз.
Ако се опитаме да подредим разноските по функционалности съгласно техния дял по отношение на Брутният вътрешен продукт, каквато информация има в отчета, то ще установим че действителните цели са следните: На първо място, като споменахме, са разноските за „ Икономически действия и услуги “ – 5.6 %, на второ – „ Здравеопазване “ с 4.5 %, на трето с 4.2 % „ Отбрана и сигурност “ и едвам на четвърто с 3.6 % е „ Образованието “. За просвета разноските са под един % и те са включени във функционалността „ Общодържавни служби”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ