До 2030 г. работа ще имат хората с умения, не просто с дипломи
Според отчета „ Future of Jobs Report 2025 “ представен от NOVa, на Световния стопански конгрес до 2030 година ще бъдат основани към 170 милиона нови работни места. Те ще се появят в резултат на софтуерния прогрес, развиването на зелената стопанска система и демографските промени В същото време към 92 милиона работни позиции се чака да изчезнат или да бъдат трансформирани поради автоматизацията и навлизането на изкуствения разсъдък. В последна сметка прогнозата е за чист растеж от почти 78 милиона работни места в световен мащаб.
Докладът на форума акцентира, че най-бързо растящите умения през идващите години ще бъдат свързани с изкуствения разсъдък и разбора на огромни масиви от данни. Наред с тях нараства смисъла на киберсигурността, софтуерната просветеност и умеенето за работа с цифрови системи. Паралелно с това се открояват изобретателното мислене, способността за акомодация, устойчивостта в условия на смяна, както и водачеството и общественото въздействие.
Световният стопански конгрес предвижда и растеж в търсенето на експерти по огромни данни, AI и финтех технологии, софтуерни разработчици, специалисти по сигурност на данните, както и специалности, свързани с устойчивото развиване и зелената стопанска система. Тези трендове се удостоверяват и от други интернационалните проучвания, които сочат, че софтуерните и „ зелените “ специалности ще бъдат измежду най-динамично разрастващите се до края на десетилетието.
Подобни заключения прави и McKinsey Global Institute в разбора „ A New Future of Work: The Race to Deploy AI and Raise Skills “. Според него търсенето на STEM специалности – просвета, технологии, инженерство и математика – ще продължи да пораства, както и потребността от фрагменти в опазването на здравето. В същото време ще понижава смисъла на рутинните административни и офис позиции, които могат елементарно да бъдат автоматизирани.
McKinsey акцентира, че наред с техническите познания все по-ценни ще стават обществените и прочувствените умения. Критичното мислене, връзката, творчеството и способността за работа с хора са по-трудни за автоматизация и ще останат търсени даже в стопанска система, мощно доминирана от изкуствен интелект. Академични проучвания допълват тази картина, като демонстрират, че AI не просто заменя избрани задания, а усилва търсенето на умения, които допълват технологиите – цифрова просветеност, работа в екип и резистентност на промени.
Все по-ясно се обрисува и наклонността към така наречен „ наемане на база умения “. Работодателите все по-често търсят съответни компетентности, а не официални дипломи, изключително в сферите на изкуствения разсъдък, разбора на данни и устойчивото развиване. Това значи, че образованието и преквалификацията ще играят основна роля през идващите години.
Когато се обобщят всички тези източници, се вижда, че специалностите на бъдещето ще бъдат мощно повлияни от технологиите, най-много от AI, данните и цифровите платформи. Наред с това обаче ще има устойчиво търсене на функции, които съчетават техническа просветеност с човешки умения – така наречен хибридни специалности. Такива са да вземем за пример AI бизнес анализатори, експерти по нравственос на изкуствения разсъдък или дизайнери, които комбинират креативност с механически познания.
Здравеопазването и обществените услуги също ще останат измежду секторите с резистентен растеж. Стареенето на популацията ще усилва потребността от медицински експерти, обществени служащи, психолози и личен състав за грижа за възрастни и деца. Успоредно с това ще продължи да има търсене на служащи в логистиката, строителството, земеделието и хранителната промишленост – специалности, които постоянно се подценяват, само че са сериозни за действието на стопанската система.
Енергийният преход и климатичните политики ще подтикват развиването на зелени специалности. Очаква се засилено търсене на екологични инженери, експерти по възобновима сила и специалисти по стабилно развиване и ESG политики.
Паралелно с това обичайни специалности като учители, мениджъри и експерти по човешки запаси ще запазят смисъла си, само че ще изискват ново наличие – цифрови умения, работа с данни и ръководство на смяната.
В същото време анализите са безапелационни, че някои специалности ще продължат да губят значение. Сред тях са рутинните административни и офис функции, базовите интервенции с данни и част от общоприетите счетоводни и бюрократични действия, които могат елементарно да бъдат автоматизирани.
Общото умозаключение на интернационалните отчети е ясно: до 2030 година най-устойчиво търсене ще имат специалностите, които комбинират технологии и човешки умения. Умението да се учи, да се приспособява и да се работи с нови принадлежности ще бъде решаващо за триумфа на пазара на труда.
Докладът на форума акцентира, че най-бързо растящите умения през идващите години ще бъдат свързани с изкуствения разсъдък и разбора на огромни масиви от данни. Наред с тях нараства смисъла на киберсигурността, софтуерната просветеност и умеенето за работа с цифрови системи. Паралелно с това се открояват изобретателното мислене, способността за акомодация, устойчивостта в условия на смяна, както и водачеството и общественото въздействие.
Световният стопански конгрес предвижда и растеж в търсенето на експерти по огромни данни, AI и финтех технологии, софтуерни разработчици, специалисти по сигурност на данните, както и специалности, свързани с устойчивото развиване и зелената стопанска система. Тези трендове се удостоверяват и от други интернационалните проучвания, които сочат, че софтуерните и „ зелените “ специалности ще бъдат измежду най-динамично разрастващите се до края на десетилетието.
Подобни заключения прави и McKinsey Global Institute в разбора „ A New Future of Work: The Race to Deploy AI and Raise Skills “. Според него търсенето на STEM специалности – просвета, технологии, инженерство и математика – ще продължи да пораства, както и потребността от фрагменти в опазването на здравето. В същото време ще понижава смисъла на рутинните административни и офис позиции, които могат елементарно да бъдат автоматизирани.
McKinsey акцентира, че наред с техническите познания все по-ценни ще стават обществените и прочувствените умения. Критичното мислене, връзката, творчеството и способността за работа с хора са по-трудни за автоматизация и ще останат търсени даже в стопанска система, мощно доминирана от изкуствен интелект. Академични проучвания допълват тази картина, като демонстрират, че AI не просто заменя избрани задания, а усилва търсенето на умения, които допълват технологиите – цифрова просветеност, работа в екип и резистентност на промени.
Все по-ясно се обрисува и наклонността към така наречен „ наемане на база умения “. Работодателите все по-често търсят съответни компетентности, а не официални дипломи, изключително в сферите на изкуствения разсъдък, разбора на данни и устойчивото развиване. Това значи, че образованието и преквалификацията ще играят основна роля през идващите години.
Когато се обобщят всички тези източници, се вижда, че специалностите на бъдещето ще бъдат мощно повлияни от технологиите, най-много от AI, данните и цифровите платформи. Наред с това обаче ще има устойчиво търсене на функции, които съчетават техническа просветеност с човешки умения – така наречен хибридни специалности. Такива са да вземем за пример AI бизнес анализатори, експерти по нравственос на изкуствения разсъдък или дизайнери, които комбинират креативност с механически познания.
Здравеопазването и обществените услуги също ще останат измежду секторите с резистентен растеж. Стареенето на популацията ще усилва потребността от медицински експерти, обществени служащи, психолози и личен състав за грижа за възрастни и деца. Успоредно с това ще продължи да има търсене на служащи в логистиката, строителството, земеделието и хранителната промишленост – специалности, които постоянно се подценяват, само че са сериозни за действието на стопанската система.
Енергийният преход и климатичните политики ще подтикват развиването на зелени специалности. Очаква се засилено търсене на екологични инженери, експерти по възобновима сила и специалисти по стабилно развиване и ESG политики.
Паралелно с това обичайни специалности като учители, мениджъри и експерти по човешки запаси ще запазят смисъла си, само че ще изискват ново наличие – цифрови умения, работа с данни и ръководство на смяната.
В същото време анализите са безапелационни, че някои специалности ще продължат да губят значение. Сред тях са рутинните административни и офис функции, базовите интервенции с данни и част от общоприетите счетоводни и бюрократични действия, които могат елементарно да бъдат автоматизирани.
Общото умозаключение на интернационалните отчети е ясно: до 2030 година най-устойчиво търсене ще имат специалностите, които комбинират технологии и човешки умения. Умението да се учи, да се приспособява и да се работи с нови принадлежности ще бъде решаващо за триумфа на пазара на труда.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ