Всичко е свързано: Ливан е на крачка от национален фалит
Според отчет на Световната банка Ливан е в една от най-тежките стопански рецесии в света за последните 150 години. Проблемите, почнали през 2019 година, се задълбочиха в резултат на пандемията и детонацията на пристанището в Бейрут предишното лято.
Текущите стопански проблеми се съпровождат от обществена неустойчивост, защото националната фрагментация продължава да изтезава страната.
Икономическата обстановка е съпроводена и от битка за власт сред президента и министър-председателя на страната. След детонацията в Бейрут целият кабинет на Ливан подаде оставка. През десетте месеца по-късно трагично събитие новоназначеният министър председател Саад Харири и президентът Мишел Аун не съумяха да работят дружно и да назначат нови членове на кабинета.
Бензинът и дотациите
Снимка: iStock
В доста връзки Ливан разчита на импорт, по тази причина и доста артикули са субсидирани - измежду които брашното, медикаментите и бензинът. Субсидиите костват на държавното управление шест милиарда $ годишно. Около половината до момента се даваха за дотации за горива. Именно те поддържат бензина в Ливан на налични цени, само че държавното управление, което е затруднено с парите си, към този момент не може да заплаща за тях и би трябвало да резервира финансовите си запаси.
По бензиностанциите се извиват километрични опашки, на които хората чакат с часове, с цел да си купят дребното количество гориво, което им е позволено едновременно.
Снимка: iStock
Без гориво електроцентралите не могат да работят, което води до все по-чести прекъсвания на електроснабдяването.
Почти три десетилетия ливанските семейства се помиряват с ежедневните спирания на електрозахранването, които в Бейрут не престават по три часа, макар че в други региони нормално са по-дълги. Тези, които могат да си го разрешат, заплащат на частни снабдители на генератори за в допълнение зареждане.
В продължение на повече от десетилетие ливанските управляващи дават обещание огромни структурни промени, които да обезпечат непрестанно електричество и да спрат разхищението на обществените финанси, само че най-малко за момента, такива липсват.
Образование в колапс
Снимка: iStock
Поради непрекъснатото спиране на електрозахранването и Wi-Fi връзките, онлайн образованието е същинско предизвикателство. Освен това финансовата рецесия принуждава доста родители да местят децата си от частни в държавни учебни заведения.
Университетите също са наранени – от ден на ден студенти се завръщат от чужбина, тъй като родителите им не могат да си разрешат разноските за образование там, а тези, които към момента могат да си разрешат таксите, срещат различен проблем – банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и към момента не е ясно дали това ще бъде позволено в близко бъдеще. Наблюдава се и противоположният развой - от ден на ден квалифицирани фрагменти напущат страната, тъй като не могат да си намерят работа и съответни приходи. В момента четирима от всеки 10 души в Ливан са без работа, доста предприятия са затворени, а доста хора нямат достъп до банковите си сметки.
Текущите стопански проблеми се съпровождат от обществена неустойчивост, защото националната фрагментация продължава да изтезава страната.
Икономическата обстановка е съпроводена и от битка за власт сред президента и министър-председателя на страната. След детонацията в Бейрут целият кабинет на Ливан подаде оставка. През десетте месеца по-късно трагично събитие новоназначеният министър председател Саад Харири и президентът Мишел Аун не съумяха да работят дружно и да назначат нови членове на кабинета.
Бензинът и дотациите
Снимка: iStock
В доста връзки Ливан разчита на импорт, по тази причина и доста артикули са субсидирани - измежду които брашното, медикаментите и бензинът. Субсидиите костват на държавното управление шест милиарда $ годишно. Около половината до момента се даваха за дотации за горива. Именно те поддържат бензина в Ливан на налични цени, само че държавното управление, което е затруднено с парите си, към този момент не може да заплаща за тях и би трябвало да резервира финансовите си запаси.
По бензиностанциите се извиват километрични опашки, на които хората чакат с часове, с цел да си купят дребното количество гориво, което им е позволено едновременно.
Снимка: iStock
Без гориво електроцентралите не могат да работят, което води до все по-чести прекъсвания на електроснабдяването.
Почти три десетилетия ливанските семейства се помиряват с ежедневните спирания на електрозахранването, които в Бейрут не престават по три часа, макар че в други региони нормално са по-дълги. Тези, които могат да си го разрешат, заплащат на частни снабдители на генератори за в допълнение зареждане.
В продължение на повече от десетилетие ливанските управляващи дават обещание огромни структурни промени, които да обезпечат непрестанно електричество и да спрат разхищението на обществените финанси, само че най-малко за момента, такива липсват.
Образование в колапс
Снимка: iStock
Поради непрекъснатото спиране на електрозахранването и Wi-Fi връзките, онлайн образованието е същинско предизвикателство. Освен това финансовата рецесия принуждава доста родители да местят децата си от частни в държавни учебни заведения.
Университетите също са наранени – от ден на ден студенти се завръщат от чужбина, тъй като родителите им не могат да си разрешат разноските за образование там, а тези, които към момента могат да си разрешат таксите, срещат различен проблем – банките нямат право да превеждат суми в долари в чужбина и към момента не е ясно дали това ще бъде позволено в близко бъдеще. Наблюдава се и противоположният развой - от ден на ден квалифицирани фрагменти напущат страната, тъй като не могат да си намерят работа и съответни приходи. В момента четирима от всеки 10 души в Ливан са без работа, доста предприятия са затворени, а доста хора нямат достъп до банковите си сметки.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ