Пентагонът: Китай разположил над 100 междуконтинентални ракети
Според отчет на Пентагона, представен от Ройтерс, Китай евентуално е разположил над 100 междуконтинентални балистични ракети в последните си три силоза и не демонстрира подготвеност за договаряния по надзор на въоръженията, предава News.bg.
Документът показва, че ракетите DF-31 с твърдо гориво са ситуирани покрай границата с Монголия - последните от серия силози. Преди това Пентагонът е уведомил за съществуването на силозите, само че без детайлности за броя на заредените ракети.
Миналия месец някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че работи по проект за денуклеаризация с Китай и Русия, само че отчетът на Пентагона демонстрира липса на интерес от страна на Пекин. „ Продължаваме да не виждаме какъвто и да е интерес от страна на Китай за предприемане на ограничения или по-широки полемики за надзор на въоръженията “, се показва в документа.
Китайското посолство във Вашингтон разгласи, че страната поддържа отбранителна нуклеарна тактика, минимални нуклеарни сили за национална сигурност и съблюдава мораториума върху нуклеарните опити.
Докладът не прецизира съответните цели на новоразположените ракети, само че отбелязва, че запасът от нуклеарни бойни глави на Китай през 2024 година е към 600, с муден ритъм на произвеждане по отношение на предишни години. Очаква се до 2030 година Китай да разполага с над 1000 бойни глави.
Освен това документът предизвестява, че Китай приготвя военни разновидности за завладяване на Тайван, в това число удари на 1500–2000 морски благи, които биха могли да лимитират наличието на Съединени американски щати в района.
Докладът излиза по-малко от два месеца преди приключването на контракта New START от 2010 година, последното съглашение сред Съединени американски щати и Русия за надзор на стратегическите нуклеарни оръжия. Много специалисти предизвестяват, че приключването на контракта може да форсира конкуренцията в нуклеарното въоръжаване сред Съединени американски щати, Русия и Китай.
Документът също разисква ограниченията на китайския президент Си Дзинпин против корупцията в Народноосвободителната войска (НОАК), като отбелязва, че чистките може да обиден краткосрочната нуклеарна подготвеност, само че основават основа за дълготрайни усъвършенствания.
По-късно представителят на Китайското външно министерство Лин Джиен прикани Съединени американски щати да изпълнят отговорностите си за нуклеарното разоръжаване и акцентира, че Китай не взе участие в конкуренция в нуклеарното въоръжаване.
