Етнолог: Символите на Бъдни вечер са дълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца
Според добруджанските обичаи коледните и новогодишни празници стартират още на Игнажден и не престават до Водици. Това сподели пред публицисти силистренският етнолог доктор Йордан Касабов, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му часовете до обяд на 24 декември в предишното били познати като Малка Коледа. Тогава коледували децата, а за благопожеланията им възрастните ги дарявали със сушенки и други лакомства.
След обяд започвала подготовката за Бъдни вечер, която била посрещана със специфична софра с нечетен брой прикадени ястия. Задължително на масата е имало пита, която се разчупва от най-възрастния член на фамилията.
„ Едно от частите се оставяло за Богородица, а друго за животните, тъй като и те са били част от фамилията. Останалата част се изяждала до троха. Смятало се, че в случай че остане от питата, годината ще бъде неприятна. По традиция всеки член на фамилията трябвало да счупи орех. Ако той бил цялостен и бял го очаквала добра година “, описа Касабов.
Бъдникът в огнището се поставял по този начин, че да гори дълго и да прави искри. Добруджанци вярвали, че това вещае урожайна година.
Вечерта на Бъдни вечер нашите предшественици са си лягали рано, оставяйки софрата неразтребена. Отивали са до леглата си обаче не прави, а постепенно и понаведени или лазешком, с цел да се превиват житата.
Рано на идната заран коледарите тръгвали от къща на къща. Задължително минавали през всеки дом. Според Касабов в Добруджа ритуалът е изключително любопитен.
„ Добруджанските коледари са неповторими, облечени са с национални носии, накичени с венци. Напяванията им са също са неповторими. На друго място не можем да чуем, че „ дядо Бог идва яхнал елен, а богинята майка – кошута, а на лица им греят звезди, небе и слънце “, споделя етнологът.
Коледуването е било опция за момите и ергените да покажат възприятията си.
„ Ако в фамилията има млада мома за задомяване, тя може да оповести на своя фаворит, коледар, че го харесва като му подари венец. А на другия ден момъкът изплаща тъкмо нейния кравай, с цел да покаже, че и той има усеща към нея “, описа етнологът.
Друг коледен обред, присъщ за Крайдунавска Добруджа, е обичаят Бразая. Това е маскиран мъж, който припомня причудливо, фантастично животно, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата. Подобно на коледарите Бразая също обикаля домовете, съпроводен от група мъже и гъдулар, назовава за здраве и гони злите духове.
Етнологът Йордан Касабов е безапелационен, че знаците са надълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца. Понякога те са очевидни от време на време – кодирани, само че постоянно са с „ апотропейна цел “. Обичаите на Бъдни вечер удостоверяват думите му. Всяка манджа или традиция е обвързвана с обред за здраве, за дългоденствие или изобилие.
По думите му часовете до обяд на 24 декември в предишното били познати като Малка Коледа. Тогава коледували децата, а за благопожеланията им възрастните ги дарявали със сушенки и други лакомства.
След обяд започвала подготовката за Бъдни вечер, която била посрещана със специфична софра с нечетен брой прикадени ястия. Задължително на масата е имало пита, която се разчупва от най-възрастния член на фамилията.
„ Едно от частите се оставяло за Богородица, а друго за животните, тъй като и те са били част от фамилията. Останалата част се изяждала до троха. Смятало се, че в случай че остане от питата, годината ще бъде неприятна. По традиция всеки член на фамилията трябвало да счупи орех. Ако той бил цялостен и бял го очаквала добра година “, описа Касабов.
Бъдникът в огнището се поставял по този начин, че да гори дълго и да прави искри. Добруджанци вярвали, че това вещае урожайна година.
Вечерта на Бъдни вечер нашите предшественици са си лягали рано, оставяйки софрата неразтребена. Отивали са до леглата си обаче не прави, а постепенно и понаведени или лазешком, с цел да се превиват житата.
Рано на идната заран коледарите тръгвали от къща на къща. Задължително минавали през всеки дом. Според Касабов в Добруджа ритуалът е изключително любопитен.
„ Добруджанските коледари са неповторими, облечени са с национални носии, накичени с венци. Напяванията им са също са неповторими. На друго място не можем да чуем, че „ дядо Бог идва яхнал елен, а богинята майка – кошута, а на лица им греят звезди, небе и слънце “, споделя етнологът.
Коледуването е било опция за момите и ергените да покажат възприятията си.
„ Ако в фамилията има млада мома за задомяване, тя може да оповести на своя фаворит, коледар, че го харесва като му подари венец. А на другия ден момъкът изплаща тъкмо нейния кравай, с цел да покаже, че и той има усеща към нея “, описа етнологът.
Друг коледен обред, присъщ за Крайдунавска Добруджа, е обичаят Бразая. Това е маскиран мъж, който припомня причудливо, фантастично животно, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата. Подобно на коледарите Бразая също обикаля домовете, съпроводен от група мъже и гъдулар, назовава за здраве и гони злите духове.
Етнологът Йордан Касабов е безапелационен, че знаците са надълбоко заложени в бита и културата на добруджанеца. Понякога те са очевидни от време на време – кодирани, само че постоянно са с „ апотропейна цел “. Обичаите на Бъдни вечер удостоверяват думите му. Всяка манджа или традиция е обвързвана с обред за здраве, за дългоденствие или изобилие.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ