Според детския психолог Михаил Михайлов, пандемията е довела не само

Според детския психолог Михаил Михайлов, пандемията е довела освен до загуба на мотивация за учене измежду децата, само че и до нов феномен – възпитаници, които отхвърлят да се върнат присъствено на учебно заведение. Експертът разяснява за Българска телеграфна агенция, че обстановката към пандемията с COVID-19 не е предизвикала повече душевен недоволства измежду децата и младежите, само че е породила нов вид проблеми в тези възрасти.

Учениците в предюношеска и юношеска възраст са идвали в психическите кабинети най-вече по два мотива, свързани с пандемичната конюнктура – загуба на мотивация и отвод да се върнат в учебно заведение, сподели Михайлов.

Първият проблем, който е обвързван със загубата на мотивация, е засегнал даже възпитаници, които постоянно са имали позитивно отношение към учебното заведение и към ученето, уточни психологът. По думите на Михайлов, това се дължи на събитието, че учебната среда не е единствено място за асимилиране на познания, само че и пространство, в което значително се развива обществения живот на децата – там те построяват връзка със своите връстници, с формалните престижи, каквито са учителите, с институциите, каквото е учебното заведение.

Там се построяват другарства, любовни връзки, построява се идентичността, самооценката и така нататък " Когато се изгуби тази среда, няма къде да се осъществят всички тези потребности и влечения, които осъществяваме в обществения си живот ", уточни Михаил Михайлов. Според него, резултат от този изгубен обществен живот е точно понижената мотивация за учене.

Друг фактор, който въздейства на мотивацията, са самите учители. Ако те изгубят своята мотивация или предпочитание за работа, това се усеща доста ясно от учениците и им въздейства, счита още специалистът.

Причините за втория по-сериозен проблем, който е обвързван с отхвърли на младежа да се завърне в учебно заведение, е мъчно да се обобщят, тъй като постоянно тези, които отхвърлят да вървят на учебно заведение, отхвърлят да вървят и на психолог и надлежно този проблем не е проучен задоволително, сподели Михаил Михайлов. Той посочи, че това, което вършат психолозите, е да разграничат през цялото време дали става въпрос за " психиатричен проблем " (т.е. дали има психологична болеcт), или не. Ако не става въпрос за психологична болест, най-често аргументите са две, сподели Михайлов.

Едната е, че образованието (не желанието за учене) във възпитателния развой не е със стойност на обвързване за всички, а е въпрос на предпочитание и комфорт. Обикновено младежите живеят най-вече в диадичен свят, в който господства връзката им с родителите, най-често с майката, разяснява Михайлов. Според него, тази връзка господства в степен, че в случай че детето желае да манипулира, да промени действителността, то манипулира родителя си. В такива връзки условията на действителността и на социума са на второ място, счита специалистът.

При по-малките възпитаници проблемите са разнообразни, сподели Михайлов и добави, че при първокласниците са свързани с акомодацията в учебно заведение. Някои от тях са имали проблем, тъй като акомодацията се е прекъсвала от затваряне, а след това е започвала отначало след анулацията на локдауна.

По думите на психолога, повода за тази компликация при преместването на действителността е, че до 11-12 година децата нямат изцяло развито нереално мислене, изясни Михайлов.