Според дарвинизма мутациите не могат да имат конкретна цел или

Според дарвинизма разновидностите не могат да имат съответна цел или проект. С други думи, те би трябвало да стават напълно инцидентно и тогава влиза в деяние естественият тим. Организмите, приспособени към околната среда, остават живи и се развиват, а тези, които не са приспособени, надлежно умират. По този метод инцидентните разновидности са в самата основа на теорията на, която познаваме още от учебно заведение. Въпреки това, едно скорошно изследване и оповестената предишния месец научна работа  частично сложиха тази доктрина под въпрос, тъй като по теоретичен път се потвърждава, че разновидностите не могат да бъдат изцяло инцидентни . Учените стигнаха до това умозаключение откакто изследваха тип крайпътен бурен, прочут като кресон (Arabidopsis thaliana). Оказа се, че това растение предотвратява измененията на значимите за него гени, само че в това време оставя другите елементи на своя геном отворени за промени.

 
Това напълно не значи, че проучването, оповестено в Nature, опровергава теорията за еволюцията. Случайността, съгласно учените, също играе забележителна роля. Въпреки това процесът на разновидност в действителност може да се окаже доста по-сложен, в сравнение с се считаше до момента.

Вероятността от възникването на инцидентни неточности е огромна. Освен това, съгласно днешната просвета, взето приблизително, тази нежна молекула в една клетка всекидневно се уврежда  от хиляда до един милион пъти. И още, неточности в ДНК молекулата могат да зародят и по време на процеса на прекопирване на генетичната информация, когато клетката се дели. Но за какво тогава не мутираме непрестанно?

 
За благополучие, в организмите има механизми, които противодействат на увреждането на тази извънредно значима молекула. Клетките имат комплицирани структури, които откриват тези неточности и ги поправят. По този метод в клетките непрестанно кипи работа за поддържането на в най-правилна форма.

От друга страна, в случай че тези механизми работеха съвършено, то разновидностите въобще нямаше да пораждат. Това значи, че еволюцията би била невъзможна. Но протеините, виновни за намирането и коригирането на грешките в ДНК, не са идеални в този развой. Поради това, от време на време поврежданията и грешките при копирането на генетичната информация остават и това води до възникването на разновидности.
Видовете мутации
Според актуалната просвета всички разновидности са разграничени на два съществени вида – соматични, които не се предават на потомството, и по този начин наречената зародишна линия. Както елементарно можем да се досетим, вторият вид разновидност се наследява. Така да вземем за пример, раковият израстък, който в действителност е голям брой от мутирали кафези, не се наследява. Но смяната в гените доста добре се вижда  в потомството и поколенията.

Това значи, че разновидностите на зародишната линия са движещата мощ на еволюцията, която дава опция на естественият асортимент да работи. Ако разновидността е сполучлива и оказва помощ на организма да оцелее, то тя остава и се предава от потомство на потомство.

Закономерностите в разновидностите на ДНК молекулата
За да схванат дали разновидностите пораждат в действителност инцидентно, създателите на тази научна работа са решили да проучат до каква степен отмерено разновидностите се срещат в кодиращите и некодиращите елементи на генетичния код в генома на кресона. Според учените това растение е идеално за проучване, така неговият съдържа към 120 милиона базови двойки, а не милиарди, както е да вземем за пример при хората. Това опростява секвенирането на растителната ДНК.

Учените са следили измененията в генома на растението в продължение на няколко години. През това време са отгледани стотици единици кресон от няколко генерации. В същото време те са секвенирали повече от хиляда и петстотин генома. В резултат от това са съумели да разпознават повече от един милион разновидности. Но направеният обстоен разбор сподели, че в частта на генома, която е виновна за най-важните гени, има доста по-малко разновидности, в сравнение с в другите некодиращи елементи на генома.

„Това значи, че и при другите организми генетичните разновидности не са изцяло случайни“ – съобщи водещият експерт в това научно проучване Грей Монро (Grey Monroe) от Калифорнийския университет.

Резултатите от тези научни проучвания демонстрират, че в организмите работи някакъв предпазен механизъм, който предотвратява евентуално рисковите промени в генома. Учените потвърдиха, че най-важните гени са минимум подложени на промени . И в действителност, измененията в гените, които са виновни за витално значимите процеси в организма, биха довели до тежки болести и даже гибел. Това наподобява напълно разумно, само че до момента тази концепция не бе представяна пред научното общество и може доста да промени теорията за еволюцията.
Системата за отбрана на най-важните гени от мутации
В хода на своите по-нататъшни проучвания създателите на тази научна работа съумяха да схванат по какъв метод работи механизмът за отбрана на ДНК от съдбовни промени. Оказа се, че най-важните гени изпращат характерни сигнали към протеините за възобновяване на ДНК молекулата. Това се реализира благодарение на хистони – т.е., протеините, от които ДНК образува хромозомите.

Най-важните зони на гените са ситуирани към вида хистони, които имат тъкмо избрани химични маркери. Учените прибавят, че точно тези маркери са въпросните сигнали, които обезпечават стабилността на ДНК в тези сектори.

Предстои потреблението на тези хрумвания в медицината. Ако се научим да пазиме избрани области на молекулата от разновидности, то ще стане допустимо да предотвратим възникването на ракови тумори. Предстоят проучвания върху животни