Според данните от Наблюдението на работната сила, за третото тримесечие

Според данните от Наблюдението на работната мощ, за третото тримесечие на тази година броят на заетите  остава по-нисък по отношение на равнищата, следени една година по-рано. Това четем в месечният преглед на българската стопанска система, изготвян от Министерството на финансите.  Продължаващото разпространяване на COVID-19 в цяла Европа, и в частност в България, продължава да бъде спънка за възобновяване на една част от икономическите браншове и изключително тези, които имат обичайно мощен сезон през летните месеци, най-много хотелиерство и ресторантьорство. Коефициентът на претовареност на популацията от 15 до 64 година бе 69.5%, като бе малко по-нисък от този за третото тримесечие на 2020 година (69.6%).

Коефициентът на безработица понижа до 4.6%, което е предстоящо за този интервал на годината, само че икономическата интензивност на популацията (72.9%) остава по-ниска по отношение на цената на индикатора една година по-рано (73.2%).
Средната работна заплата в страната
се увеличи номинално с 10.7% на годишна база през третото тримесечие, при 14.1% през второто. Реалният  растеж, дефлиран с хармонизираните показатели на потребителските цени /ХИПЦ/, също се забави до 7.6 на 100. Текущото развиване се  обуславяше от приходите в публичния  сектор, с годишен напредък от 12.4%, до момента в който заплатите в частния бранш се покачиха с по-нисък ритъм (10.2%). По-съществено закъснение бе регистрирано в хотелиерство и ресторантьорство; държавно управление; здравеопазване;
просвета, спорт и развлечения; и преработваща индустрия. Текущата динамичност на приходите и пазара на труда беше съчетана с утежняване на настройките на потребителите, като упованията на семействата в края на годината за безработицата през идващите дванадесет месеца се утежниха.