Българското посолство в Румъния отбеляза 3 март с традиционен прием
Според данните на Национален статистически институт от преброяването през 2021-а в България към румънската етническа група са се самоопределили 683 лица, като за област Русе те са 35
С химните на България и Румъния в осъществявания на оперните артисти Ана-Мария Спатарис и Емилиян Йоан Неделча беше открит обичайният банкет на българското посолство в Румъния по случай Националния ни празник 3 март.
Сред гостите на събитието, което се организира късно нощес в Дипломатическия клуб в Букурещ, беше и регионалният шеф на РусеАнатоли Станев. Той акцентира ролята на румънската страна по време българското възобновление. Припомняме, че по последни данни румънските жители с български генезис са към 6000. Според данните от преброяването през 2021-а в България към румънската етническа група са се самоопределили 683 лица, като за област Русе те са 35, предава Българска телеграфна агенция.
Станев беше на посещаване в Букурещ по покана на посланика ни в румънската столица Н. Пр. Радко Влайков. В рамките на приема регионалният шеф беседва с дипломата по отношение на нуждата от построяването на втори мост на река Дунав при Русе, който да поеме нарасналия се трафик. Станев сложи и въпроса за ускоряването на дейностите по възобновяване действието на фериботната линия сред Русе и Гюргево. Двамата разискаха и опциите за реализирането на взаимни културни планове. Областният шеф беседва и с ръководителя на Департамента за изключителни обстановки в Румъния доктор Раед Арафат. Темата бе обвързвана с предварителната защита на бедствията и синхронизирането на реакцията сред институциите от двете страни на реката при положение на бедствия.
„ Българският народ постоянно ще е благодарен за приноса на румънските войни за освобождението на Плевен и героизма им при борбата при Гривица “, с тези думи Н. Пр. Радко Влайков се обърна към присъстващите. Той показа, че когато е дошъл в Букурещ доскоро повече от година, с цел да поеме дипломатическия пост, е имал упоритостта, както и ясна директива от държавното управление на страната, да работи интензивно за транспортната, енергийната и човешка съгласуваност сред двете страни. „ Няколко дни по-късно, на 24 февруари 2022 година, бруталната експанзия на Русия против Украйна зададе нуждата от нова динамичност на българо-румънските връзки. Всички положителни планове преди този момент получиха стратегическо измерение – основното значение на Черноморския район и на тази част на Югоизточна Европа бързо подвигнаха равнището на връзките сред нашите две страни, както в границите на НАТО и Европейски Съюз, по този начин и в двустранен аспект “, акцентира дипломатът.
Той добави, че Румъния е затвърдила позицията си на втори по продан външнотърговски сътрудник на България, а страната ни е измежду първите външнотърговски сътрудници на Румъния. „ По неокончателни данни стокообменът за 2022 година е достигнал 7,5 милиарда евро “, осведоми Радко Влайков и добави: „ Всички тези резултати са разследване от един безспорен факт, че българи и румънци се преоткрихме през последните 20 години “.
Справка в Национален статистически институт сочи, че през 2021-а износът на България към Румъния възлиза на малко над 6,8 милиарда лв., до момента в който през 2020-а е бил към 4,9 милиарда лв.. Дипломатът изрази вяра в духа на европейско съдействие през тази година да бъде проведена обсъжданата обща среща на общините от двете страни на река Дунав, под егидата на държавните управления на България и на Румъния. В края на речта си посланикът благодари на представителите на българското национално малцинство в Румъния. „ Някои от вас са потомци на българи, преселили се, намерили протекция в Румъния преди съвсем 300 години. Изразявам голямо почитание, че през вековете сте съхранили българската си еднаквост, език, обичаи и ги предавате на идващите генерации “, добави Радко Влайков.
Обръщение към гостите направи и държавният секретар по европейските въпроси към Министерството на външните работи на Румъния Н. Пр. Даниела Гътман. В началото на словото си тя акцентира моменти от общото ни историческо минало и напомни по какъв начин в миналото българските революционери Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев са намерили леговище точно на румънска земя. Обратно в сегашното, Даниела Гътман разяснява нуждата двете страни да работят дружно в Черноморския район и за укрепването на източния фланг, както и да играят основна роля в решаването на енергийната рецесия с повече интерконекторни връзки и повече вложения. Гътчан изрази убеждението си, че в най-кратки периоди България и Румъния ще се причислят към Шенген.
Богатата културната стратегия включваше още танц на фона на български мелодии, изпълнен от Деян и Емили – осем пъти държавни първенци по спортни танци.
Сред гостите, почели събитието, бяха представители на администрацията на президента на Румъния, на Камарата на депутатите и Сената, на разнообразни министерства, армията, полицията, както и представители на локалната власт от Румъния и България, а също и българският народен представител в северната ни съседка Георги Наков. На събитието бяха още заместник-кметът по филантропични действия на Община Русе Енчо Енчев, Русенският митрополит Негово Високопреосвещенство Наум, представители на другите вероизповедания, както и изпълнителният шеф на Асоциация „ Еврорегион Данубиус “ Лили Ганчева.
С химните на България и Румъния в осъществявания на оперните артисти Ана-Мария Спатарис и Емилиян Йоан Неделча беше открит обичайният банкет на българското посолство в Румъния по случай Националния ни празник 3 март.
Сред гостите на събитието, което се организира късно нощес в Дипломатическия клуб в Букурещ, беше и регионалният шеф на РусеАнатоли Станев. Той акцентира ролята на румънската страна по време българското възобновление. Припомняме, че по последни данни румънските жители с български генезис са към 6000. Според данните от преброяването през 2021-а в България към румънската етническа група са се самоопределили 683 лица, като за област Русе те са 35, предава Българска телеграфна агенция.
Станев беше на посещаване в Букурещ по покана на посланика ни в румънската столица Н. Пр. Радко Влайков. В рамките на приема регионалният шеф беседва с дипломата по отношение на нуждата от построяването на втори мост на река Дунав при Русе, който да поеме нарасналия се трафик. Станев сложи и въпроса за ускоряването на дейностите по възобновяване действието на фериботната линия сред Русе и Гюргево. Двамата разискаха и опциите за реализирането на взаимни културни планове. Областният шеф беседва и с ръководителя на Департамента за изключителни обстановки в Румъния доктор Раед Арафат. Темата бе обвързвана с предварителната защита на бедствията и синхронизирането на реакцията сред институциите от двете страни на реката при положение на бедствия.
„ Българският народ постоянно ще е благодарен за приноса на румънските войни за освобождението на Плевен и героизма им при борбата при Гривица “, с тези думи Н. Пр. Радко Влайков се обърна към присъстващите. Той показа, че когато е дошъл в Букурещ доскоро повече от година, с цел да поеме дипломатическия пост, е имал упоритостта, както и ясна директива от държавното управление на страната, да работи интензивно за транспортната, енергийната и човешка съгласуваност сред двете страни. „ Няколко дни по-късно, на 24 февруари 2022 година, бруталната експанзия на Русия против Украйна зададе нуждата от нова динамичност на българо-румънските връзки. Всички положителни планове преди този момент получиха стратегическо измерение – основното значение на Черноморския район и на тази част на Югоизточна Европа бързо подвигнаха равнището на връзките сред нашите две страни, както в границите на НАТО и Европейски Съюз, по този начин и в двустранен аспект “, акцентира дипломатът.
Той добави, че Румъния е затвърдила позицията си на втори по продан външнотърговски сътрудник на България, а страната ни е измежду първите външнотърговски сътрудници на Румъния. „ По неокончателни данни стокообменът за 2022 година е достигнал 7,5 милиарда евро “, осведоми Радко Влайков и добави: „ Всички тези резултати са разследване от един безспорен факт, че българи и румънци се преоткрихме през последните 20 години “.
Справка в Национален статистически институт сочи, че през 2021-а износът на България към Румъния възлиза на малко над 6,8 милиарда лв., до момента в който през 2020-а е бил към 4,9 милиарда лв.. Дипломатът изрази вяра в духа на европейско съдействие през тази година да бъде проведена обсъжданата обща среща на общините от двете страни на река Дунав, под егидата на държавните управления на България и на Румъния. В края на речта си посланикът благодари на представителите на българското национално малцинство в Румъния. „ Някои от вас са потомци на българи, преселили се, намерили протекция в Румъния преди съвсем 300 години. Изразявам голямо почитание, че през вековете сте съхранили българската си еднаквост, език, обичаи и ги предавате на идващите генерации “, добави Радко Влайков.
Обръщение към гостите направи и държавният секретар по европейските въпроси към Министерството на външните работи на Румъния Н. Пр. Даниела Гътман. В началото на словото си тя акцентира моменти от общото ни историческо минало и напомни по какъв начин в миналото българските революционери Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев са намерили леговище точно на румънска земя. Обратно в сегашното, Даниела Гътман разяснява нуждата двете страни да работят дружно в Черноморския район и за укрепването на източния фланг, както и да играят основна роля в решаването на енергийната рецесия с повече интерконекторни връзки и повече вложения. Гътчан изрази убеждението си, че в най-кратки периоди България и Румъния ще се причислят към Шенген.
Богатата културната стратегия включваше още танц на фона на български мелодии, изпълнен от Деян и Емили – осем пъти държавни първенци по спортни танци.
Сред гостите, почели събитието, бяха представители на администрацията на президента на Румъния, на Камарата на депутатите и Сената, на разнообразни министерства, армията, полицията, както и представители на локалната власт от Румъния и България, а също и българският народен представител в северната ни съседка Георги Наков. На събитието бяха още заместник-кметът по филантропични действия на Община Русе Енчо Енчев, Русенският митрополит Негово Високопреосвещенство Наум, представители на другите вероизповедания, както и изпълнителният шеф на Асоциация „ Еврорегион Данубиус “ Лили Ганчева.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ