Най-древните японци от епохата „Дзьомон“
Според данни от 1994 година, най-древното парче керамика в Япония е датирано към 11 000 година прочие Хр. Тогава стартира епохата „ Дзьомон “, която траяла до 300 година прочие Хр.
Смята се, че в средата на тази ера популацията на японските острови наброявало към 260 000 души, а в края – 76 000. Пез интервала „ Дзьомон “ японското стопанство се основавало на лов на риба, лов, събиране на растения. Тогава за пръв път били опитомени диви прасета.
По време на лов античните японци нормално употребявали лъкове. Открити са към 30 такива оръжия, непокътнати най-много в блатисти местности, където характерният състав на тинята не им разрешава да гният. Направени са най-често от тисова дървесина и поктрити с мрачен лак. Върховете на стрелите се правели от корав камък – обсидиан. Копия се употребявали по-рядко – най-често на остров Хокайдо. В западните региони съвсем не са намирани. При лов употребявали кучета и вълчи ями.
Обикновено ловували елени, диви прасета, птици. За лов на риба употребявали харпуни и риболовни мрежи. В антични сметища са намирави остатъци от мрежи, тежести, куки. Повечето от инструментите са направени от кости на елени.
Събирането на горски плодове и растения имало огромно значение за прехраната. Най-често това били твърди плодове – орехи, кестени, жълъди. Събирали ги през есента в кошници, изплетени от лиани. Жълъдите са били употребявани за подготвяне на брашно, като ги смилали с огромни камъни, а след това месели самун. Някои артикули се съхранявали през зимата в ями с дълбочина към метър.
Най-вероятно тогава жителите на примитивните селища са се занимавали с обикновено селскостопанско произвеждане. Това се потвърждава със следи от земеделска земя, открити в селищните зони.
През цялата ера „ Дзьомон “ популацията на японския архипелаг живеело в землянки. Жилището се изкопавало в земята, подът и стените не се облицовали. Покривът се поддържал от дървени греди – той се правел от растителност и скотски кожи. В средата на всяка землянка имало каменно, керамично или пръстено огнище. Пръстеното огнище се правело, като изкопавали неголяма дупка, в която поставяли съчки и ги запалвали. За керамично огнище вкопавали в земята долната част на гърне. Каменно огнище правели, като ограждали кръг върху земята с камъни и трошляк.
В междинния интервал на епохата „ Дзьомон “ почнали да строят по-сложни землянки за няколко фамилии, в които към този момент имало и повече огнища. Средната повърхност на жилището била от 20 до 30 кв. м. Най-често на такава повърхност живеело семейство, състоящо се най-малко петима души. Това сочат некрополи, открити покрай такива землянки. В Северна Япония била разкопана землянка, състояща се от 4 свързани, само че относително независими пространства, всяко със свое огнище. Тя има форма на елипса с дължина 17 и междинен радиус 8 м. Друга, със същата форма, е дълга 31 м, а ширината й – 8.8 м. Предполага се, че е била склад или нещо като социална работилница.
Няколко жилища образували населено място. В началото на епохата „ Дзьомон “ това били 2-3 землянки. Постепенно броят на жилищата в едно населено място ставал от ден на ден – това демонстрира, че хората почнали да водят все по-уседнал живот. Разстоянията сред жилищата са относително идентични. Но най-интересните структури са не землянки – а наколни постройки. Основата на такива структури има друга форма – шестоъгълник, правоъгълник, елипса.Те нямали стени и огнище. Широчината им е от 5 до 15 метра. Никой историк не се осмелява да издигне догадка защо са служели.
Какви са били религиозните вярвания на японците в епохата „ Дзьомон “? Данни за това дава подредбата в гробовете. Ако участват движимости за интериор, значи хората вярвали, че след гибелта душата на индивида продължава да живее. В подобен случай дружно с умрелия поставяли предмети, които да му служат в задгробния живот. Археолозите намират в гробове произведения от рога на елен, украсени с разнообразни орнаменти, както и гривни, направени от морски раковини. Обикновено изделията от еленови рога се намират в гробове на мъже, а гривните – на дами. Това сочи началото на публично, полово и възрастово разделяне в обществото.
В по-късните времена се появила традиция да се вадят или изпиляват някои зъби. Премахването на някои резци показвало, че индивидът към този момент минава от младежки години в зрелост. Имало бит четирите горни предни зъби да се изпиляват във формата на дву- или тризъбци.
Има и различен монумент, обвързван с религията от този интервал – това са женските керамични статуетки „ догу “. Наричат ги още „ дзьомоновските венери “. Те са цилиндрични, плоски, релефни с крайници, с лице във формата на триъгълник, с кръгли очи. Почти всички изобразяват най-вероятно бременна жена с подут стомах. Освен това, античните японци правели маски от керамика, само че защо са ги употребявали – това до ден-днешен остава мистерия.
