Любомир Дацов: Тръмп търси криза, защото иска да преструктурира икономиката в САЩ
Според данни на Евростат за март на месечна база инфлацията в еврозоната доближи 0,6%, а годишната инфлация се е забавила до 2,2% през същия месец. Най-голям принос за нея имат услугите, при които цените са поскъпнали с 3,4%, а цените на храните, алкохолът и тютюневите произведения са се повишили с 9,9%. Тези данни каква картина рисуват? Наш посетител е Любомир Дацов – някогашен зам.-министър на финансите и сегашен член на Фискалния съвет. Добър ден, господин Дацов.
Здравейте.
В каква еврозона ще влезе в България?
Вие сама отчетохте данните. Де факто, в случай че би трябвало да ги приказваме на стопански език, това значи, че нещата се са успокоили в Европейския съюз. Де факто 2% е инфлация не е инфлация, защото това е доста близко, в действителност 2% е така наречен цел, която Европейската централна банка (ЕЦБ) би трябвало да поддържа. Инфлация, която е в рамките сред 1,5-2% на годишна база, всеки един икономист я смята за естествена. А слагането на акцента върху инфлацията в еврозоната е по-скоро журналистически метод, в сравнение с стопански сега може би тъй като изключително на Балканите стана съвременно да се спекулира в тази област и да се играе с чувството за инфлация. Иначе, сега Европа по един или различен метод релативно добре се стабилизира. Дори в случай че погледнем, в действителност инфлацията не обрисува икономическата картина, доста по-важни са в действителност другите индикатори: преди всичко растежа на Брутният вътрешен продукт, оттук насетне равнището на вложенията дотолкоз, доколкото то приказва за една бъдеща икономическа интензивност, а отново тези индикатори регистрират предишното. Така че картината в Европа е доста цветна. Например за 2024 година, защото няма още данни за първо тримесечие, страни, които имат напредък към 4%, а би трябвало да кажем, че за Европа всичко, което е над 2% стопански напредък, е извънредно високо. Това значи, че има страни, в които стопанската система работи доста добре. Едновременно не престават проблемите в главните няколко страни, каквито са преди всичко Германия и малко по-малко Нидерландия, дотолкоз Нидерландия нещата очевидно там минават от позиция на възобновяване на икономическа интензивност и пребалансиране. Германия към момента 2024 година беше доста неприятна година за нея, само че и там първите данни, които идват за първо тримесечие оценъчни, дават, че стопанската система се стабилизира малко по-малко и преодолява шока, който беше от миналата година. Така че доста цветна картина в Европа и Европейския съюз като цяло. Но като цяло, въпреки и несигурно, имаме икономическа стабилизация.
Очаква се обаче Европейският съюз да бъде обиден от митата, които би трябвало да влязат в действие по-късно тази седмица, в това число 25% такса върху вносните коли. За предходната година Общността регистрира близо 90 милиарда евро остатък при търговията с коли. Съединени американски щати и Англия обаче са водещите дестинации за експорт от Европейския съюз. Какво отражение ще имат митата на Тръмп?
Някъде четох, че почти ударът върху стопанската система би бил еднакъв на към 4 милиарда по-специално за трите водещи първокласни марки, които главно се изнасят към Съединени американски щати. Защото в случай че погледнем, това са главно немски коли, които се изнасят за Америка. Както се споделя, френските коли несъмнено не са такава огромна част. Но това по-скоро е доста двустранен развой. Всъщност аз не бих отдавал чак такова огромно значение на митата на Тръмп. Ако се случва нещо, това, което се случва, е, че той в действителност ударя личните си консуматори. Много от допусканията е, че като вдигнеш цените на европейските артикули, потребителите ще се пренасочат към други. Само че даже в Съединени американски щати покупката на европейски артикули е въпрос на ценз. Т.е. на място в обществото. Ако някой си е купувал " Мерцедес “ преди, той отново ще си купи " Мерцедес “ даже с тези нараснали мита, защото е въпрос на място в обществото. Там елементарните служащи не си купуват европейски артикули, нито пият европейско вино, нито отново купуват европейски облекла. Така че по-скоро това, което прави Тръмп – да, ще има резултат върху европейската стопанска система, само че казусът в автомобилостроенето е по-скоро преориентация на потребителите в самата Европа да вземем за пример към доста артикули, които идват от Китай, по-специално в автоиндустрията, електрическите коли, в сравнение с това, което ще се случи със Съединени американски щати. Т.е. аз не бих влагал толкоз доста смут в гласа, когато приказвам за митата, които постанова администрацията на Тръмп.
Освен това, цялата тази политика, която прави Тръмп, тя неизбежно ще докара първо до удар на американската стопанска система. Аз бих се тормозил по-скоро от резултата, който би се получил в случай че Америка влезе в една рецесия, до каква степен администрацията на Тръмп ще може да ръководи тази рецесия. Между другото, съгласно мен Тръмп търси тази рецесия, тъй като той желае да преструктурира стопанската система в Съединени американски щати, да обърне посоката, в която тя се движи и по едно и също време да я форсира. Това единствено по себе си с цел да се случи, или му би трябвало доста дълъг времеви интервал, или му би трябвало рецесия. И това, което в действителност се вижда, е по-скоро политическо говорене в региона с митата и напълно други акценти, с които се взема решение вътрешнополитически задания. Големият въпрос е: в случай че Тръмп продължи и провокира рецесия в Съединени американски щати, тя по какъв метод би се трансферирала върху останалата част на света.
И по какъв начин, по какъв метод? Какво ще е отражението й?
Има незнайни. Каквото и да приказваме сега, това би било една нечиста сделка. Например, в случай че Тръмп направи краткосрочна рецесия, т.е. не повече, най-много 8 месеца-1 година, това би могло въобще да не се усети по някакъв способи в Европа, само че би дало в дълготраен проект сравнителни преимущества на американската стопанска система пред европейците. Но това е при допускане, че европейците продължат в този, хайде да го кажа в кавички – " задремал “ метод на ръководство на стопанската система, което на мен не ми се има вяра, тъй като динамичността, която внася американската политика, както виждаме, доста или малко изважда от дрямката европейците и те взимат избрани ограничения. Дълго време в Европа понижаване на бюрокрацията беше нещо неприемливо, беше като мираж. В края на краищата всички видяхме, че сега ограниченията, които се взимат и на национално равнище, от ден на ден и повече политици, които ръководят другите страни, осъзнават, че без конкурентоспособност, без понижаване на административните тежести, нещата няма по какъв начин да продължат. Макар че административната тежест надали е най-големият проблем, който би трябвало да се взема решение от гледна конкурентоспособност на стопанските системи в Европа.
Г-н Дацов, а по какъв начин идното повишаване на европейските военни разноски ще повлияе на инфлацията, на икономическия напредък, най-много на икономическия напредък? Много се залага на тези разноски.
Аз бих казвал: хайде да изчакаме. Сега, да вършим разлика сред говорене и действителни дейности. Няколко от най-важните страни, първо, сега няма единодушие изцяло, нали, българската преса и новинарския поток показва нещата все едно, че има единно решение, единна посока. Това въобще не е по този начин.
Да, по този начин е, не е по този начин.
Много е пъстра картина от позиция какво е положението на бюджетите. Има разлика в равнището на военните разноски към този момент, които някои страни вършат, т.е. има попиване на тези равнища. Трябва да кажем, че множеството приказват за покачване с 1,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на равнищата 2022-2023. Ако погледнем данните ще забележим, че там Европа е към 1,3-1,4. Т.е. ние приказваме да се отиде 2,5-2,8 приблизително равнище на превъоръжаване, което в действителност не е чак толкоз огромно и може да бъде всмукано във военните бюджети. Освен това, Европа може да употребява това нещо за буфер в икономическо отношение стига да знае по какъв начин да го направи. Т.е. единствено по себе си в случай че се вършат тези военни разноски през стопанската система, мъдро се вършат нещата и бъдат подкрепени с политически дейности, които да създадат Европа по-единна и по-силна, т.е. основаването на единна европейска войска, залагането на европейски системи за превъоръжаване и така нататък, може да се получи много по-различна история за Европа и за всички нас, и Европа да излезе много по-силна от тази обстановка. Така че каквото и да приказваме, отново ще спекулираме, само че нито единна Европа... Аз нямам доверие, че нещата са... Да, естествено, в случай че всичко това бъде въз основата на дълг, това би било отрицателно, тъй като ще би трябвало да се купуват държавни скъпи бумаги, да има поддръжка от ЕЦБ. Малко историята наподобява на това, което се случи с Коронавирус рецесията и следствията, което понасяме през последните две години като по-висока инфлация в цяла Европа. Но съгласно мен няма да е тъкмо подобен сюжетът.
Повечето страни без това са на върха на дълга си. Нали разбирате, че въпреки всичко някой би трябвало да купува този дълг. И когато има прекомерно доста дълг на масата, както всички сега се ориентират, то цената на този дълг ще бъде към този момент много висока и солена. И това в народен проект пък ще накара държавните управления по-скоро да отидат в друга посока да вземат решение тези проблеми. Ние въпреки всичко приказваме за нещо, което ще се развива в средносрочен проект, въпреки че ние преглеждаме нещата все едно, че в този момент сега ще се случат и от на следващия ден всичко това нещо става. По-скоро дано да го преглеждаме като развой на акомодация и на стопанските системи, и на решенията. А да забележим какво прави… Аз мисля, че доста по-важно е това, което Марио Драги постави на масата – европейската икономическа непоклатимост, конкурентоспособност. Решим ли този проблем, несъмнено ще решим и нещата в областта на защитата и сигурността.
Г-н Дацов, на изслушвана пред народните представители във връзка на бюджета за тази година вие препоръчахте държавното управление да бъде доста по-амбициозно, стесняване на разходната част на бюджета и в намаляването на недостига. Това по какъв начин може да стане?
Ние по тази причина имаме държавно управление. Всъщност ние установяваме чисто макроикономически несъответствия и от позиция на това, че доста хора несъмнено не си показват бюджета като нещо живо, само че той също има правила на действие. И тогава, когато не спазваш тези салда и правила, които са заложени в бюджета, ще би трябвало да вземеш някакво решение. Ние установяваме, че в случай че желаеме да имаме резистентен бюджет, или ще би трябвало да бъдат понижени разноските, или би трябвало да бъдат вдигнати налозите. Другото нещо е, че не може… България 2024 година направи съвсем 3% стопански напредък. Тази година обстановката, в случай че нещо не се промени доста, ще бъде на същото равнище, без значение дали малко от горната страна или изпод. Няма по какъв начин при 3% напредък да бъде недостиг от 3%. Това ориентира, че се харчи доста повече. За да бъде недостига към 3%, би трябвало да имаме спад почти от 1-2 или 3% проект на стопанската система. Балансираното положение на бюджета е почти при 1% напредък да имаме недостиг най-много до -1, само че по-скоро да бъде към уравновесена позиция от нулата. Т.е. ние отчитаме, че има нарушавания и отклонения от всички тези стойности, които се ориентир за положителното здраве на бюджета и даваме рекомендация на политиците, че би трябвало да създадат нещо в тази посока. Какво тъкмо да се направи е въпрос на политически избор. Те за това вървят на избори, с цел да бъдат техните стратегии " ендорснати “, както се споделя, заверени от вота на хората. Хората някои път гласоподават по-скоро " харесвам-не одобрявам “ някой, и то даже чисто физически.
Но доста малко хората четат тези стратегии, които поставят на масата политическите партии. Но това се е проблем на хората, откакто не внимават какво вършат и какво избират, тъй като в действителност те авторизират политиците с техните стратегии да правят едни или други дейности. Например когато в тези стратегии няма нещо, което политиците вършат, ние всичките би трябвало да имаме искания, че това е неприемливо, които го създадат. Например имам предвид дигането на налозите, тъй като в България няма нито една политическа партия, която е за повдигане на налозите, само че в доста връзки дейностите, чисто политическите решенията, които се поставят на масата, водят до това.
Неизбежно ли е повдигането на налозите, извинете?
Ама в случай че продължаваме в тази посока и не създадем нещо в разходната част, или ще вършим едни доста високи дефицити, т.е. ще трупаме се повече и повече дълг, и имайте поради, че в случай че нещата не са развити позитивно, може да стане по този начин, че да не може да продаваме този дълг. Например, в случай че единствено една организация понижи кредитния рейтинг на България, би трябвало да ви кажа, че може да се получи една вълна. Между другото имаме в историята такива случаи. Румънците отнесоха нагледно казано много огромни плесници, когато при доста по-ниско равнище на дълга, в сравнение с сега беше български, не можаха да намерят пари на пазара да си финансират разноските, просто тъй като пазарът не им повярва и не искаше да купува техния дълг, оценявайки ги, че са безотговорни. Същото може да се получи и в България. В момента да вземем за пример пазарът се крепи от това, че хоризонтът на влизането на България в еврозоната дава сигурност за развиване на стопанската система и дава една много огромна непоклатимост. Но даже това нещо в един миг, в случай че тази политика продължава да е дълготрайна, би трансформирало тази оценка. Т.е. в случай че ние продължаваме след 2-3 години, нещата няма да бъдат такива. Още повече, че ние в границите на няколко години, в случай че вършим такива задължения, нищо чудно да стигнем до един равнища, който в никакъв случай не сме мисли, да вземем за пример 40-50% в един небосвод от 10 години, даже по-малко.
Ще се наложи ли актуализация на бюджета след приемането на конвергентния отчет през юни?
Не виждам никакви аргументи това да стане, най-малко сега. Не знам за какво ми задавате този въпрос. Няма никакви сигнали все още това да се случи, пък и тя, актуализацията, надали ще бъде в посока на понижаване на разноските. Така че нито е належащо, нито се постанова такова нещо. Така че в случай че някъде някой нещо приказва, това бих споделил, че е откровена политическа нечиста сделка, нищо повече.
Има ли нещо, което да ни попречи за пъти за еврозоната? Наскоро гръмна този скандал с европрокурора Теодора Георгиева.
Аз не бих споделил, че това нещо би пречило. Някой в случай че желае да го спряга, да го спряга това нещо. Но има две неща: първо, ние сме си написали домашното на ръба, нагледно казано, някой да го разчете какво сме написали. Имаме проблем с " краснописа “ в кавички или без. Т.е. всичките ни индикатори са много гранични. Политиката, която се води в България, също е гранична от позиция на това, че не подсигурява и не дава учредения за ясно изразени политики, които са антиинфлационни или новаторски, тъй че да подтикват развиването на страната и растежа през идващите години. Това няма по какъв начин да не се регистрира. Другото нещо е, че в случай че погледнем около еврозоната ние забравяме едно от значимите условия: ние сме в черният лист за пране на пари. Едно от нещата, които ще въздейства върху взимането на решението, в действителност мисля че тук в границите на идващите няколко седмици ще има среща, на която ще се реши дали оставаме в този лист или ще бъдем извадени. Голям проблем е в случай че останем в този лист. Иначе единствено по себе си, че някой прокурор против него нещо се преглежда, това не е добър сигнал, само че не е да не се случва във всички страни. Най-малко в случай че погледнем, Люпен беше наказана оня ден за заграбване на избрани средства от Европа, въпреки и доста условно, само че по този начин или другояче такива неща се случват по целия свят. В края на краищата човек не може да управлява безусловно всичко и да накараш всеки един да се държи както е обикновено.
Здравейте.
В каква еврозона ще влезе в България?
Вие сама отчетохте данните. Де факто, в случай че би трябвало да ги приказваме на стопански език, това значи, че нещата се са успокоили в Европейския съюз. Де факто 2% е инфлация не е инфлация, защото това е доста близко, в действителност 2% е така наречен цел, която Европейската централна банка (ЕЦБ) би трябвало да поддържа. Инфлация, която е в рамките сред 1,5-2% на годишна база, всеки един икономист я смята за естествена. А слагането на акцента върху инфлацията в еврозоната е по-скоро журналистически метод, в сравнение с стопански сега може би тъй като изключително на Балканите стана съвременно да се спекулира в тази област и да се играе с чувството за инфлация. Иначе, сега Европа по един или различен метод релативно добре се стабилизира. Дори в случай че погледнем, в действителност инфлацията не обрисува икономическата картина, доста по-важни са в действителност другите индикатори: преди всичко растежа на Брутният вътрешен продукт, оттук насетне равнището на вложенията дотолкоз, доколкото то приказва за една бъдеща икономическа интензивност, а отново тези индикатори регистрират предишното. Така че картината в Европа е доста цветна. Например за 2024 година, защото няма още данни за първо тримесечие, страни, които имат напредък към 4%, а би трябвало да кажем, че за Европа всичко, което е над 2% стопански напредък, е извънредно високо. Това значи, че има страни, в които стопанската система работи доста добре. Едновременно не престават проблемите в главните няколко страни, каквито са преди всичко Германия и малко по-малко Нидерландия, дотолкоз Нидерландия нещата очевидно там минават от позиция на възобновяване на икономическа интензивност и пребалансиране. Германия към момента 2024 година беше доста неприятна година за нея, само че и там първите данни, които идват за първо тримесечие оценъчни, дават, че стопанската система се стабилизира малко по-малко и преодолява шока, който беше от миналата година. Така че доста цветна картина в Европа и Европейския съюз като цяло. Но като цяло, въпреки и несигурно, имаме икономическа стабилизация.
Очаква се обаче Европейският съюз да бъде обиден от митата, които би трябвало да влязат в действие по-късно тази седмица, в това число 25% такса върху вносните коли. За предходната година Общността регистрира близо 90 милиарда евро остатък при търговията с коли. Съединени американски щати и Англия обаче са водещите дестинации за експорт от Европейския съюз. Какво отражение ще имат митата на Тръмп?
Някъде четох, че почти ударът върху стопанската система би бил еднакъв на към 4 милиарда по-специално за трите водещи първокласни марки, които главно се изнасят към Съединени американски щати. Защото в случай че погледнем, това са главно немски коли, които се изнасят за Америка. Както се споделя, френските коли несъмнено не са такава огромна част. Но това по-скоро е доста двустранен развой. Всъщност аз не бих отдавал чак такова огромно значение на митата на Тръмп. Ако се случва нещо, това, което се случва, е, че той в действителност ударя личните си консуматори. Много от допусканията е, че като вдигнеш цените на европейските артикули, потребителите ще се пренасочат към други. Само че даже в Съединени американски щати покупката на европейски артикули е въпрос на ценз. Т.е. на място в обществото. Ако някой си е купувал " Мерцедес “ преди, той отново ще си купи " Мерцедес “ даже с тези нараснали мита, защото е въпрос на място в обществото. Там елементарните служащи не си купуват европейски артикули, нито пият европейско вино, нито отново купуват европейски облекла. Така че по-скоро това, което прави Тръмп – да, ще има резултат върху европейската стопанска система, само че казусът в автомобилостроенето е по-скоро преориентация на потребителите в самата Европа да вземем за пример към доста артикули, които идват от Китай, по-специално в автоиндустрията, електрическите коли, в сравнение с това, което ще се случи със Съединени американски щати. Т.е. аз не бих влагал толкоз доста смут в гласа, когато приказвам за митата, които постанова администрацията на Тръмп.
Освен това, цялата тази политика, която прави Тръмп, тя неизбежно ще докара първо до удар на американската стопанска система. Аз бих се тормозил по-скоро от резултата, който би се получил в случай че Америка влезе в една рецесия, до каква степен администрацията на Тръмп ще може да ръководи тази рецесия. Между другото, съгласно мен Тръмп търси тази рецесия, тъй като той желае да преструктурира стопанската система в Съединени американски щати, да обърне посоката, в която тя се движи и по едно и също време да я форсира. Това единствено по себе си с цел да се случи, или му би трябвало доста дълъг времеви интервал, или му би трябвало рецесия. И това, което в действителност се вижда, е по-скоро политическо говорене в региона с митата и напълно други акценти, с които се взема решение вътрешнополитически задания. Големият въпрос е: в случай че Тръмп продължи и провокира рецесия в Съединени американски щати, тя по какъв метод би се трансферирала върху останалата част на света.
И по какъв начин, по какъв метод? Какво ще е отражението й?
Има незнайни. Каквото и да приказваме сега, това би било една нечиста сделка. Например, в случай че Тръмп направи краткосрочна рецесия, т.е. не повече, най-много 8 месеца-1 година, това би могло въобще да не се усети по някакъв способи в Европа, само че би дало в дълготраен проект сравнителни преимущества на американската стопанска система пред европейците. Но това е при допускане, че европейците продължат в този, хайде да го кажа в кавички – " задремал “ метод на ръководство на стопанската система, което на мен не ми се има вяра, тъй като динамичността, която внася американската политика, както виждаме, доста или малко изважда от дрямката европейците и те взимат избрани ограничения. Дълго време в Европа понижаване на бюрокрацията беше нещо неприемливо, беше като мираж. В края на краищата всички видяхме, че сега ограниченията, които се взимат и на национално равнище, от ден на ден и повече политици, които ръководят другите страни, осъзнават, че без конкурентоспособност, без понижаване на административните тежести, нещата няма по какъв начин да продължат. Макар че административната тежест надали е най-големият проблем, който би трябвало да се взема решение от гледна конкурентоспособност на стопанските системи в Европа.
Г-н Дацов, а по какъв начин идното повишаване на европейските военни разноски ще повлияе на инфлацията, на икономическия напредък, най-много на икономическия напредък? Много се залага на тези разноски.
Аз бих казвал: хайде да изчакаме. Сега, да вършим разлика сред говорене и действителни дейности. Няколко от най-важните страни, първо, сега няма единодушие изцяло, нали, българската преса и новинарския поток показва нещата все едно, че има единно решение, единна посока. Това въобще не е по този начин.
Да, по този начин е, не е по този начин.
Много е пъстра картина от позиция какво е положението на бюджетите. Има разлика в равнището на военните разноски към този момент, които някои страни вършат, т.е. има попиване на тези равнища. Трябва да кажем, че множеството приказват за покачване с 1,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на равнищата 2022-2023. Ако погледнем данните ще забележим, че там Европа е към 1,3-1,4. Т.е. ние приказваме да се отиде 2,5-2,8 приблизително равнище на превъоръжаване, което в действителност не е чак толкоз огромно и може да бъде всмукано във военните бюджети. Освен това, Европа може да употребява това нещо за буфер в икономическо отношение стига да знае по какъв начин да го направи. Т.е. единствено по себе си в случай че се вършат тези военни разноски през стопанската система, мъдро се вършат нещата и бъдат подкрепени с политически дейности, които да създадат Европа по-единна и по-силна, т.е. основаването на единна европейска войска, залагането на европейски системи за превъоръжаване и така нататък, може да се получи много по-различна история за Европа и за всички нас, и Европа да излезе много по-силна от тази обстановка. Така че каквото и да приказваме, отново ще спекулираме, само че нито единна Европа... Аз нямам доверие, че нещата са... Да, естествено, в случай че всичко това бъде въз основата на дълг, това би било отрицателно, тъй като ще би трябвало да се купуват държавни скъпи бумаги, да има поддръжка от ЕЦБ. Малко историята наподобява на това, което се случи с Коронавирус рецесията и следствията, което понасяме през последните две години като по-висока инфлация в цяла Европа. Но съгласно мен няма да е тъкмо подобен сюжетът.
Повечето страни без това са на върха на дълга си. Нали разбирате, че въпреки всичко някой би трябвало да купува този дълг. И когато има прекомерно доста дълг на масата, както всички сега се ориентират, то цената на този дълг ще бъде към този момент много висока и солена. И това в народен проект пък ще накара държавните управления по-скоро да отидат в друга посока да вземат решение тези проблеми. Ние въпреки всичко приказваме за нещо, което ще се развива в средносрочен проект, въпреки че ние преглеждаме нещата все едно, че в този момент сега ще се случат и от на следващия ден всичко това нещо става. По-скоро дано да го преглеждаме като развой на акомодация и на стопанските системи, и на решенията. А да забележим какво прави… Аз мисля, че доста по-важно е това, което Марио Драги постави на масата – европейската икономическа непоклатимост, конкурентоспособност. Решим ли този проблем, несъмнено ще решим и нещата в областта на защитата и сигурността.
Г-н Дацов, на изслушвана пред народните представители във връзка на бюджета за тази година вие препоръчахте държавното управление да бъде доста по-амбициозно, стесняване на разходната част на бюджета и в намаляването на недостига. Това по какъв начин може да стане?
Ние по тази причина имаме държавно управление. Всъщност ние установяваме чисто макроикономически несъответствия и от позиция на това, че доста хора несъмнено не си показват бюджета като нещо живо, само че той също има правила на действие. И тогава, когато не спазваш тези салда и правила, които са заложени в бюджета, ще би трябвало да вземеш някакво решение. Ние установяваме, че в случай че желаеме да имаме резистентен бюджет, или ще би трябвало да бъдат понижени разноските, или би трябвало да бъдат вдигнати налозите. Другото нещо е, че не може… България 2024 година направи съвсем 3% стопански напредък. Тази година обстановката, в случай че нещо не се промени доста, ще бъде на същото равнище, без значение дали малко от горната страна или изпод. Няма по какъв начин при 3% напредък да бъде недостиг от 3%. Това ориентира, че се харчи доста повече. За да бъде недостига към 3%, би трябвало да имаме спад почти от 1-2 или 3% проект на стопанската система. Балансираното положение на бюджета е почти при 1% напредък да имаме недостиг най-много до -1, само че по-скоро да бъде към уравновесена позиция от нулата. Т.е. ние отчитаме, че има нарушавания и отклонения от всички тези стойности, които се ориентир за положителното здраве на бюджета и даваме рекомендация на политиците, че би трябвало да създадат нещо в тази посока. Какво тъкмо да се направи е въпрос на политически избор. Те за това вървят на избори, с цел да бъдат техните стратегии " ендорснати “, както се споделя, заверени от вота на хората. Хората някои път гласоподават по-скоро " харесвам-не одобрявам “ някой, и то даже чисто физически.
Но доста малко хората четат тези стратегии, които поставят на масата политическите партии. Но това се е проблем на хората, откакто не внимават какво вършат и какво избират, тъй като в действителност те авторизират политиците с техните стратегии да правят едни или други дейности. Например когато в тези стратегии няма нещо, което политиците вършат, ние всичките би трябвало да имаме искания, че това е неприемливо, които го създадат. Например имам предвид дигането на налозите, тъй като в България няма нито една политическа партия, която е за повдигане на налозите, само че в доста връзки дейностите, чисто политическите решенията, които се поставят на масата, водят до това.
Неизбежно ли е повдигането на налозите, извинете?
Ама в случай че продължаваме в тази посока и не създадем нещо в разходната част, или ще вършим едни доста високи дефицити, т.е. ще трупаме се повече и повече дълг, и имайте поради, че в случай че нещата не са развити позитивно, може да стане по този начин, че да не може да продаваме този дълг. Например, в случай че единствено една организация понижи кредитния рейтинг на България, би трябвало да ви кажа, че може да се получи една вълна. Между другото имаме в историята такива случаи. Румънците отнесоха нагледно казано много огромни плесници, когато при доста по-ниско равнище на дълга, в сравнение с сега беше български, не можаха да намерят пари на пазара да си финансират разноските, просто тъй като пазарът не им повярва и не искаше да купува техния дълг, оценявайки ги, че са безотговорни. Същото може да се получи и в България. В момента да вземем за пример пазарът се крепи от това, че хоризонтът на влизането на България в еврозоната дава сигурност за развиване на стопанската система и дава една много огромна непоклатимост. Но даже това нещо в един миг, в случай че тази политика продължава да е дълготрайна, би трансформирало тази оценка. Т.е. в случай че ние продължаваме след 2-3 години, нещата няма да бъдат такива. Още повече, че ние в границите на няколко години, в случай че вършим такива задължения, нищо чудно да стигнем до един равнища, който в никакъв случай не сме мисли, да вземем за пример 40-50% в един небосвод от 10 години, даже по-малко.
Ще се наложи ли актуализация на бюджета след приемането на конвергентния отчет през юни?
Не виждам никакви аргументи това да стане, най-малко сега. Не знам за какво ми задавате този въпрос. Няма никакви сигнали все още това да се случи, пък и тя, актуализацията, надали ще бъде в посока на понижаване на разноските. Така че нито е належащо, нито се постанова такова нещо. Така че в случай че някъде някой нещо приказва, това бих споделил, че е откровена политическа нечиста сделка, нищо повече.
Има ли нещо, което да ни попречи за пъти за еврозоната? Наскоро гръмна този скандал с европрокурора Теодора Георгиева.
Аз не бих споделил, че това нещо би пречило. Някой в случай че желае да го спряга, да го спряга това нещо. Но има две неща: първо, ние сме си написали домашното на ръба, нагледно казано, някой да го разчете какво сме написали. Имаме проблем с " краснописа “ в кавички или без. Т.е. всичките ни индикатори са много гранични. Политиката, която се води в България, също е гранична от позиция на това, че не подсигурява и не дава учредения за ясно изразени политики, които са антиинфлационни или новаторски, тъй че да подтикват развиването на страната и растежа през идващите години. Това няма по какъв начин да не се регистрира. Другото нещо е, че в случай че погледнем около еврозоната ние забравяме едно от значимите условия: ние сме в черният лист за пране на пари. Едно от нещата, които ще въздейства върху взимането на решението, в действителност мисля че тук в границите на идващите няколко седмици ще има среща, на която ще се реши дали оставаме в този лист или ще бъдем извадени. Голям проблем е в случай че останем в този лист. Иначе единствено по себе си, че някой прокурор против него нещо се преглежда, това не е добър сигнал, само че не е да не се случва във всички страни. Най-малко в случай че погледнем, Люпен беше наказана оня ден за заграбване на избрани средства от Европа, въпреки и доста условно, само че по този начин или другояче такива неща се случват по целия свят. В края на краищата човек не може да управлява безусловно всичко и да накараш всеки един да се държи както е обикновено.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ