Едва 23% от българите смятат да се ваксинират, 35 на сто се колебаят
Според данни на " Екзакта " 23,2 на 100 от българите показват, че биха се ваксинирали против COVID-19, 41,1 на 100 декларират, че не биха го създали, а 35,7 на 100 се двоумят и, с цел да решат дали да се имунизират, се нуждаят от повече информация за успеваемостта на имунизациите и за страничните им дейности. Това демонстрира национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп ", извършено в интервала 5 - 12 декември 2020 година, като на квотен принцип (по пол, възраст и вид обитаемо място) са подбрани и интервюирани " лице в лице " 1025 пълнолетни българи в 70 обитаеми места на страната.
По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
79,6 на 100 от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4 на 100 са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37 % от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9 на 100 от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1 % показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите - 69,5 на 100, настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на COVID-19 у нас, а 30,5 на 100 не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
3/4 от българите не се интересуват от политиката у нас
В декемврийското си национално представително проучване " Екзакта " записва забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5 на сто) над интересуващите се (25,5 процента).
17,6 на 100 от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34 % дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9 на 100 декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7 на 100 от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8 % са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
Най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията
От началото на митингите (през юни т.г.) социолозите записват спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1 на 100 към 69,1 %, при съда това съответствие е 16,3 на 100 към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20 на 100 към 57,2 на 100.
Правителството губи 6 % утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10 на 100 отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4 на сто).
Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 на 100, а неодобрението - 37,6 на 100. За последната година той губи 10 % утвърждение и прибавя 12 на 100 отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16 на 100 отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 на 100, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 на 100 от гласоподавателите на партията.
Премиерът Бойко Борисов губи 8 % утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 на 100 от българите, а неодобряващите го са 60,7 на 100. Борисов е одобряван от 95 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 на 100, а неодобрението му е 57,7 %.
Корнелия Нинова като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 на 100, следвана от Даниела Дариткова с 22 % утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4 на 100 спада неодобрението към нея след преизбирането й за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от " Екзакта ".
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57 на 100, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 на 100 против 16 на сто).
ГЕРБ, Българска социалистическа партия и " ИТН " са сигурни участници в идващия парламент
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, " ИТН " и Движение за права и свободи, съгласно данните на " Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2 % (18,6 на 100 и 16,5 процента).
Според " Екзакта " " ИТН " са трети с 9 %. На 5,4 на 100 възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи.
Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 на 100 електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на " Изправи се. БГ ", който през декември възлиза на 2,4 на 100. Формацията на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. " Републиканци за България " на Цветан Цветанов получава 2,4 на 100 електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от " Екзакта ".
Втори късмет за Скопие единствено при решение на противоречивите въпроси
Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 на 100 от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 на 100 биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 на 100 биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
По-често са склонни да се имунизират мъже, хора на възраст сред 40 и 60 години и поданици на столицата. Най-често показват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.
79,6 на 100 от българите утвърждават въведените от държавното управление ограничения за ограничение на разпространяването на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4 на 100 са срещу тях. Против ограниченията са най-често младежи на възраст под 30 години (37 % от тях), нискообразовани и небогати респонденти. Най-много съперници на ограниченията има измежду живеещите в градовете-областни центрове и измежду жителите на дребните градове на страната.
94,9 на 100 от участвалите в актуалното проучване настояват, че съблюдават въведените от държавното управление ограничения, а 5,1 % показват, че не ги съблюдават. По-често ограниченията не се съблюдават от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от небогати, от роми и от поданици на дребните градове и на селата.
По-голямата част от респондентите - 69,5 на 100, настояват, че имат вяра на формалната информация за разпространяването на COVID-19 у нас, а 30,5 на 100 не имат вяра (като по-често не имат вяра представители на тези групи и прослойки, които не съблюдават мерките).
3/4 от българите не се интересуват от политиката у нас
В декемврийското си национално представително проучване " Екзакта " записва забележителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5 на сто) над интересуващите се (25,5 процента).
17,6 на 100 от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и поданици на селата. 34 % дефинират интереса си към политиката като слаб, освен това отдавна насам. Други 22,9 на 100 декларират, че в последно време са изгубили интерес към политиката у нас, като по-често това настояват дами, хора на възраст сред 40 и 60 година, респонденти със стандарт над междинния, само че и извънредно небогати българи, както и поданици на селата.
Едва 7,7 на 100 от интервюираните показват, че в последно време пораства ползата им към политиката. Това са най-вече образовани хора и десни гласоподаватели. 17,8 % са българите, които настояват, че по принцип доста се интересуват от политика и резервират и все още този си интерес.
Най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията
От началото на митингите (през юни т.г.) социолозите записват спад в утвърждението на множеството държавни институции и растеж на отрицателните оценки за тях. Това важи най-много за Народното събрание, съда, прокуратурата и държавното управление.
В края на 2020 година най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях утвърждението е по-висок дял от неодобрението), а минимум одобрявани са съдът, прокуратурата и Народното събрание. Парламентът е институцията с най-високо отрицание през 2020 година Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на Народното събрание през декември е 19,1 на 100 към 69,1 %, при съда това съответствие е 16,3 на 100 към 61,4 %, а по отношение на прокуратурата е 20 на 100 към 57,2 на 100.
Правителството губи 6 % утвърждение от началото на митингите и прибавя близо 10 на 100 отрицание за същия интервал. Неодобрението към работата на кабинета през декември е доста по-висок дял от утвърждението (61,3 % към 28,4 на сто).
Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 на 100, а неодобрението - 37,6 на 100. За последната година той губи 10 % утвърждение и прибавя 12 на 100 отрицание.
От началото на митингите се трансформират по-видимо и публичните настройки към ръководещите. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева прибавя 16 на 100 отрицание за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 на 100, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е поддръжката за нея в ГЕРБ - утвърждават я 77 на 100 от гласоподавателите на партията.
Премиерът Бойко Борисов губи 8 % утвърждение от началото на митингите. През декември той е одобряван от 31,6 на 100 от българите, а неодобряващите го са 60,7 на 100. Борисов е одобряван от 95 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 на 100, а неодобрението му е 57,7 %.
Корнелия Нинова като ръководител на парламентарна група е с утвърждение от 23,4 на 100, следвана от Даниела Дариткова с 22 % утвърждение. Нинова леко покачва утвърждението си в края на годината, като с 3-4 на 100 спада неодобрението към нея след преизбирането й за водач на Българска социалистическа партия. Понастоящем я утвърждават 88 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия, показват от " Екзакта ".
С приближаването на постоянните парламентарни избори нараства публичната убеденост, че ГЕРБ ще изкара цялостния си управнически мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да приключи до дъно мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57 на 100, а през декември е към този момент 64 %. Допускащите опцията за предварителни парламентарни избори са намалели двойно през декември спрямо юни (8 на 100 против 16 на сто).
ГЕРБ, Българска социалистическа партия и " ИТН " са сигурни участници в идващия парламент
Отговорите на открит електорален въпрос в актуалното проучване демонстрират, че сигурни участници в идващ парламент са ГЕРБ, Българска социалистическа партия, " ИТН " и Движение за права и свободи, съгласно данните на " Екзакта ". Разликата сред електоралната поддръжка за ГЕРБ и Българска социалистическа партия е от порядъка на 2 % (18,6 на 100 и 16,5 процента).
Според " Екзакта " " ИТН " са трети с 9 %. На 5,4 на 100 възлиза електоралната тежест на Движение за права и свободи.
Шансове за идващ парламент имат Демократична България с 3,9 на 100 електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на Демократична България и Оперативна програма би могъл да работи за тях в идващите месеци, разясняват социолозите.
Лек растеж бележи електоратът на " Изправи се. БГ ", който през декември възлиза на 2,4 на 100. Формацията на М.Манолова е посочвана като независима партия отвън коментираните съдружни формати с нейно присъединяване. " Републиканци за България " на Цветан Цветанов получава 2,4 на 100 електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат капацитет, който следва да забележим дали ще усвоят в идващите месеци, означават от " Екзакта ".
Втори късмет за Скопие единствено при решение на противоречивите въпроси
Социолозите са тествали и настройките към позицията на България във връзка с Република Северна Македония. Според 46 на 100 от българите не би трябвало да даваме втори късмет на РСМ да стартира договаряния с Европейски Съюз, до момента в който не бъдат дефинитивно позволени противоречивите въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 на 100 биха дали втори късмет на Македония до края на годината, в случай че РСМ показва положително отношение и заявява подготвеност да взема решение противоречивите въпроси, а втората е по-твърда - 39 на 100 биха дали втори късмет на РСМ по-нататък във времето само в случай че има съответни доказателства, че се вземат решение противоречивите въпроси сред двете страни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ