Трета неделя след Пасха – на светите жени - мироносици
Според богослужебния календар третата неделя е наречена на светите мироносици. Сред първите почитатели и непрекъснати слушатели на Иисус Христос има и няколко дами. Самият факт е невероятен, тъй като патриархалното еврейско общество през I в. не позволява дами да се учат на просветеност или да стават възпитаници на религиозни водачи. Тези дами се назовават "мироносици ", тъй като те на третия ден след кръстната гибел на Спасителя отиват на Неговия гроб, с цел да помажат с миро (благоуханно масло) Христовото тяло.
Светите евангелисти изброяват в цифрата на мироносиците няколко дами: Мария от Магдала (Магдалина), друга Мария – майка на Яков и Йосия, Саломия – майка на апостолите Яков и Йоан Заведееви. Освен тях, Църквата причислява към групата на мироносиците Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария – сестрите на Лазар, който е възкресен от Христос. Всички тези благочестиви дами, дружно с определените 12 апостоли, изповядват Иисус Христос за обещания от хилядолетия Месия и за Спасител на света.
Всички те, с изключение на Марта и Мария, съпровождат непрекъснато Христос в Неговите пътувания из Юдея и Галилея и слушат словата на Неговото божествено обучение. Когато Иисус поема трънливия път на страданията, те Го съпровождат на всички места и свидетелстват за Него. А когато Той умира на кръста, те дружно с Йосиф Ариматейски и Никодим вземат ефективно присъединяване в Неговото заравяне.
В дните след гибелта на Христос Неговите почитатели дами се оказват доста по-дейни и по-всеотдайни от почитателите Му мъже. Докато мъжете са парализирани от боязън и скрупули на съвестта, дамите още в петък и събота стартират да събират благоухания, с цел да помажат тялото на мъртвия Иисус по еврейския бит. Щом изтича пасхалната събота, през която евреите не работят нищо, светите дами още на разсъмване избързват да отидат на гроба Господен.
Тук има една знаменателна детайлност, която нормално се подценява от тълкователите. Гробницата на Иисус, която е предоставена от Йосиф Ариматейски, съставлява пещера, изсечена в канара. Входът й се затваря с голям кръговиден камък, който се търкаля по жлеб. Жените осъзнават авансово безсилието си да отвалят камъка и се питат една друга: “Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?” (Марк. 16:3). Въпреки това те потеглят за гроба със мощната религия, че Бог ще откри метод да отвори гробницата и да ги допусне до тялото на Разпнатия. На пръв взор безсмислено и безразсъдно, само че надълбоко съкровено, тяхното очакване припомня за това на разслабения в къпалнята Витезда, на който е отдадена идната неделя от православния календар (Йоан 5:1-15). В продължение на цели 38 години той не изгубва вярата си, че не хората, които от дълго време са го изоставили, а самият Бог ще му помогне да оздравее и стартира освежен живот.
Пред гроба мироносиците са посрещнати от светоносен ангел. Той им оповестява радостната новина за Христовото Възкресение и им подрежда да отидат незабавно при апостолите, с цел да им оповестят. След това на една от мироносиците – св. Мария Магдалина – се явява самичък Възкръсналият, като й предава същата заповед. По този метод дамите мироносици първи се удостояват да видят възкръсналия Спасител и първи стават проповедници на Неговото славно Възкресение от мъртвите. Христос ги удостоява с тази чест, с цел да отвърне на откровената обич, старание и лоялност, с които те Му служат както преди, по този начин и след Възкресението.
Много от раннохристиянските мъченици са дами. По-късно те играят огромна роля в монашеството и другите служения на Църквата. Срещат се раннохристиянски придвижвания като монтанизма, които са възглавявани от дами. Някои от тези служения, да вземем за пример чинът на дяконисите, би трябвало да бъдат възобновени през ХХІ век. Влезте в която и да е черква и ще се убедите, че дамите са доста повече от мъжете. Това се дължи на женските добродетели, които съответстват с тези на християнството – обич и лоялност, благотворителност и невзискателност. Тези добродетели по природа са присъщи повече на дамите, а не на мъжете. За страдание при комунистическия режим българката беше лишена от същинската си роля като брачна половинка и майка, беше огрубена и експлоатирана като придатък на държавната машина. Последните 18 години още повече утежниха това положение. Нашите дами би трябвало да върнат превъзходните си достолепия, с които Бог ги е сътворил и с които ги е запомнила историята. От тях зависи нашето оцеляване и бъдеще като християнска нация.
Светите евангелисти изброяват в цифрата на мироносиците няколко дами: Мария от Магдала (Магдалина), друга Мария – майка на Яков и Йосия, Саломия – майка на апостолите Яков и Йоан Заведееви. Освен тях, Църквата причислява към групата на мироносиците Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария – сестрите на Лазар, който е възкресен от Христос. Всички тези благочестиви дами, дружно с определените 12 апостоли, изповядват Иисус Христос за обещания от хилядолетия Месия и за Спасител на света.
Всички те, с изключение на Марта и Мария, съпровождат непрекъснато Христос в Неговите пътувания из Юдея и Галилея и слушат словата на Неговото божествено обучение. Когато Иисус поема трънливия път на страданията, те Го съпровождат на всички места и свидетелстват за Него. А когато Той умира на кръста, те дружно с Йосиф Ариматейски и Никодим вземат ефективно присъединяване в Неговото заравяне.
В дните след гибелта на Христос Неговите почитатели дами се оказват доста по-дейни и по-всеотдайни от почитателите Му мъже. Докато мъжете са парализирани от боязън и скрупули на съвестта, дамите още в петък и събота стартират да събират благоухания, с цел да помажат тялото на мъртвия Иисус по еврейския бит. Щом изтича пасхалната събота, през която евреите не работят нищо, светите дами още на разсъмване избързват да отидат на гроба Господен.
Тук има една знаменателна детайлност, която нормално се подценява от тълкователите. Гробницата на Иисус, която е предоставена от Йосиф Ариматейски, съставлява пещера, изсечена в канара. Входът й се затваря с голям кръговиден камък, който се търкаля по жлеб. Жените осъзнават авансово безсилието си да отвалят камъка и се питат една друга: “Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?” (Марк. 16:3). Въпреки това те потеглят за гроба със мощната религия, че Бог ще откри метод да отвори гробницата и да ги допусне до тялото на Разпнатия. На пръв взор безсмислено и безразсъдно, само че надълбоко съкровено, тяхното очакване припомня за това на разслабения в къпалнята Витезда, на който е отдадена идната неделя от православния календар (Йоан 5:1-15). В продължение на цели 38 години той не изгубва вярата си, че не хората, които от дълго време са го изоставили, а самият Бог ще му помогне да оздравее и стартира освежен живот.
Пред гроба мироносиците са посрещнати от светоносен ангел. Той им оповестява радостната новина за Христовото Възкресение и им подрежда да отидат незабавно при апостолите, с цел да им оповестят. След това на една от мироносиците – св. Мария Магдалина – се явява самичък Възкръсналият, като й предава същата заповед. По този метод дамите мироносици първи се удостояват да видят възкръсналия Спасител и първи стават проповедници на Неговото славно Възкресение от мъртвите. Христос ги удостоява с тази чест, с цел да отвърне на откровената обич, старание и лоялност, с които те Му служат както преди, по този начин и след Възкресението.
Много от раннохристиянските мъченици са дами. По-късно те играят огромна роля в монашеството и другите служения на Църквата. Срещат се раннохристиянски придвижвания като монтанизма, които са възглавявани от дами. Някои от тези служения, да вземем за пример чинът на дяконисите, би трябвало да бъдат възобновени през ХХІ век. Влезте в която и да е черква и ще се убедите, че дамите са доста повече от мъжете. Това се дължи на женските добродетели, които съответстват с тези на християнството – обич и лоялност, благотворителност и невзискателност. Тези добродетели по природа са присъщи повече на дамите, а не на мъжете. За страдание при комунистическия режим българката беше лишена от същинската си роля като брачна половинка и майка, беше огрубена и експлоатирана като придатък на държавната машина. Последните 18 години още повече утежниха това положение. Нашите дами би трябвало да върнат превъзходните си достолепия, с които Бог ги е сътворил и с които ги е запомнила историята. От тях зависи нашето оцеляване и бъдеще като християнска нация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ