Фатализъм и просия – проклятие за всяка държава.
Според Българския разяснителен речник, 1963 година „ предразсъдък ” е: „ В визиите на суеверните: религия, че всичко в света авансово е несъмнено от ориста, от бога ”. Според изкуствения разсъдък, 2026 година е: „ вярата, че всички събития в живота са авансово избрани от ориста или висша мощ и че човек е безпомощен да ги промени. ”
Според същия речник „ милостиня ” е: „ Събраното с просене; лепта, благодеяние. ” Според ИИ е: „ деяние, при което се желаят пари, храна или материални богатства от други хора, нормално заради последна беднотия или като метод на живот. ”
Как наподобява една страна в очите на непряк справедлив наблюдаващ, когато чува и/или чете непрекъснатите пояснения на политици, ръководещи същата тази страна, че: това може, това не може, това е позволено, това не е позволено, това е неразрешено, това е наложително и други сходни, тъй като по този начин споделят, или подреждат външни за тази страна субекти, чиито отзиви, решения, рекомендации и други „ би трябвало ” да бъдат признати като непреодолима мощ. За да бъде по-лесно преглътнат този предразсъдък от жителите на страната, на тях им се оповестява, че същите тези външни субекти в подмяна ще им дават избрани материални и нематериални богатства, тъй като са небогати, т.е ще им дадат милостина, благодеяние. Ето я и просията.
Какви са следствията за страната, която е приела нейното битие да се основава на тези два метода? Могат ли политиците да сформират лично виждане за дълготрайното развиване на страната, или да си добър политик се свежда до това да се хвалиш какъв брой тъкмо и раболепно си извършил поръчаното от тези външни субекти, какъв брой от тях са ти стиснали ръката, потупали са те по рамото и са театралничили с теб за фотография? При такова държание националният интерес се приравнява на външния интерес, т.е. националният интерес липсва. Съзнателно или подсъзнателно същите тези политици усещат своята непълноценност и прекомерно евентуално се снабдяват със съответните комлекси. Като компенсация за предаността им към външните субекти и лекарство за комплексите им, на тях им се обезпечава политическа поддръжка във вътрешните за страната политически битки и най-много мечтаното право да разпределят вътре в страната получените извън богатства, което те драговолно, само че не и безкористно вършат. Тези външни богатства, обаче, се дават единствено против осъществяване на условия, наложени от същите външни субекти, т.е. диктат несъответен с вътрешния интерес. Както е споделил народът, даже да звучи малко нелитературно: „ слушкаш – папкаш ”.
Този елементарен метод да се представиш за добър политик и в същото време да не излезеш безпаричен от политиката прави вътрешната политическа битка яростна и напразна. Причината за това е, че властта е апетитна, а политическия спор е ненужен, тъй като няма национални цели. Политическият спор в една страна има смисъл единствено, в случай че задачите са общоприети, само че другите партии оферират разнообразни средства за постигането им. Спорът се свежда до средствата и се позволява от гласоподавателите. Народът постоянно е по-мъдър от обособените си съставни единици и сякаш работи умишлено, оновано на постоянно подсъзнателното чувство на съставните му единици. Не е учудващо тогава, че изборната интензивност е ниска. Народът усеща, че няма за какво да гласоподава. Целите са сменени със средства, разногласието е ненужен и по тази причина бива подминаван с равнодушие, с заплаха да прерасне в пренебрежение.
Сигурността на страната ни е цел. Благополучието на жителите ни е цел. Участието във боен блок – един, или различен – е средство. Участието ни в стопански съюз(стига той да не се трансформира във военен) е средство. Целите са непрекъснати, средствата и резултатие от тях подлежат на настояща оценка, вседствие на която те подлежат на смяна или подмяна. Тук е належащо да чуем гласа на политиците, а в случай че се постанова от сериозността на въпроса – гласа на народа, посредством референдум. Не би трябвало да разрешаваме сигурността ни да бъде застрашена. Не би трябвало да разрешаваме благополучието ни да бъде възпрепятствано.
Фатализмът и просията не могат да бъдат естествени за никоя страна. Те са нейното проклинание.
Предстоят избори! Не гласоподавателите – политиците е време да се разсънят!
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/bulgarski/fatalizam-i-prosiya-proklyatie-za-vsyaka-darzhava.190859 " }, " headline ": " Фатализъм и милостиня – проклинание за вс
Според същия речник „ милостиня ” е: „ Събраното с просене; лепта, благодеяние. ” Според ИИ е: „ деяние, при което се желаят пари, храна или материални богатства от други хора, нормално заради последна беднотия или като метод на живот. ”
Как наподобява една страна в очите на непряк справедлив наблюдаващ, когато чува и/или чете непрекъснатите пояснения на политици, ръководещи същата тази страна, че: това може, това не може, това е позволено, това не е позволено, това е неразрешено, това е наложително и други сходни, тъй като по този начин споделят, или подреждат външни за тази страна субекти, чиито отзиви, решения, рекомендации и други „ би трябвало ” да бъдат признати като непреодолима мощ. За да бъде по-лесно преглътнат този предразсъдък от жителите на страната, на тях им се оповестява, че същите тези външни субекти в подмяна ще им дават избрани материални и нематериални богатства, тъй като са небогати, т.е ще им дадат милостина, благодеяние. Ето я и просията.
Какви са следствията за страната, която е приела нейното битие да се основава на тези два метода? Могат ли политиците да сформират лично виждане за дълготрайното развиване на страната, или да си добър политик се свежда до това да се хвалиш какъв брой тъкмо и раболепно си извършил поръчаното от тези външни субекти, какъв брой от тях са ти стиснали ръката, потупали са те по рамото и са театралничили с теб за фотография? При такова държание националният интерес се приравнява на външния интерес, т.е. националният интерес липсва. Съзнателно или подсъзнателно същите тези политици усещат своята непълноценност и прекомерно евентуално се снабдяват със съответните комлекси. Като компенсация за предаността им към външните субекти и лекарство за комплексите им, на тях им се обезпечава политическа поддръжка във вътрешните за страната политически битки и най-много мечтаното право да разпределят вътре в страната получените извън богатства, което те драговолно, само че не и безкористно вършат. Тези външни богатства, обаче, се дават единствено против осъществяване на условия, наложени от същите външни субекти, т.е. диктат несъответен с вътрешния интерес. Както е споделил народът, даже да звучи малко нелитературно: „ слушкаш – папкаш ”.
Този елементарен метод да се представиш за добър политик и в същото време да не излезеш безпаричен от политиката прави вътрешната политическа битка яростна и напразна. Причината за това е, че властта е апетитна, а политическия спор е ненужен, тъй като няма национални цели. Политическият спор в една страна има смисъл единствено, в случай че задачите са общоприети, само че другите партии оферират разнообразни средства за постигането им. Спорът се свежда до средствата и се позволява от гласоподавателите. Народът постоянно е по-мъдър от обособените си съставни единици и сякаш работи умишлено, оновано на постоянно подсъзнателното чувство на съставните му единици. Не е учудващо тогава, че изборната интензивност е ниска. Народът усеща, че няма за какво да гласоподава. Целите са сменени със средства, разногласието е ненужен и по тази причина бива подминаван с равнодушие, с заплаха да прерасне в пренебрежение.
Сигурността на страната ни е цел. Благополучието на жителите ни е цел. Участието във боен блок – един, или различен – е средство. Участието ни в стопански съюз(стига той да не се трансформира във военен) е средство. Целите са непрекъснати, средствата и резултатие от тях подлежат на настояща оценка, вседствие на която те подлежат на смяна или подмяна. Тук е належащо да чуем гласа на политиците, а в случай че се постанова от сериозността на въпроса – гласа на народа, посредством референдум. Не би трябвало да разрешаваме сигурността ни да бъде застрашена. Не би трябвало да разрешаваме благополучието ни да бъде възпрепятствано.
Фатализмът и просията не могат да бъдат естествени за никоя страна. Те са нейното проклинание.
Предстоят избори! Не гласоподавателите – политиците е време да се разсънят!
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/bulgarski/fatalizam-i-prosiya-proklyatie-za-vsyaka-darzhava.190859 " }, " headline ": " Фатализъм и милостиня – проклинание за вс
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ