Илиян Василев: Турция става перачница на руски газ, България е между чука и наковалнята
Според разбор на “Файненшъл таймс " Турция е почнала да работи като канал за военни артикули към Русия. През тази година внезапно е повишен експортът от нея на значима за военната машина на Кремъл продукция. В обявата се прецизира, че през първите 9 месеца реекспортът е в размер на 158 млн. $, което е тройно повече от същия интервал на предходната година. Тази информация ни препраща към амбициозния план на Владимир Путин за основаване на газов хъб в турския район Тракия, граничещ с Гърция и България. Според концепцията му, износът на повече съветско синьо гориво през газопровода “Турски поток ", минаващ под Черно море към Турция, трансформира страната в най-хубавия маршрут за пренасочване на доставките на газ към Европейския съюз, след изключването на “Северен поток " и на процедура, спасявайки по този начин “Газпром ". Известно време се смяташе, че въпросният план е пред неуспех, тъй като Турция и Русия не могат да се схванат кой да ръководи хъба. Обаче внезапното повишаване на реекспорта на продукцията с военно предопределение от Анкара към Москва подсказва, че сделките май към този момент са реализирани. Как обаче те ще се случат, откакто Турция е член на НАТО? Гост в аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “ е Илиян Василев, някогашен дипломат на България в Москва, в този момент енергиен специалист и политически анализатор.
Какви са геостратегическите игри към турския газов хъб?
Ами опасявам се, че те са малко по-големи и може би те дефинират в забележителна степен и гравитацията в политическия живот на България и на района. Тъй като тук става въпрос за доста огромни ползи, за доста огромни финансови потоци и за съвпадане на ползите на президента Путин и на президента Ердоган, в ролята му на медиатор и бенефициент по търговски покупко-продажби. И надлежно на хората, които разчитат на съветските енергийни източници да усилят позицията си в техните райони, примерно Вучич, и изключително Орбан, който разчита да трансформира Унгария в районен хъб и да има задоволителни количества съветски газ, който той да разпределя и надлежно да инкасира брокерски привилегии, да ги назовем доходи. Това не е нищо ново, това на времето го правеше Меркел през “Северен поток 1 и 2 ", в този момент Ердоган желае да влезе в тази роля, нещата се повтарят, казусът е, че има война. И в тази война Путин стартира да разчита извънредно доста на Турция като медиатор по доста покупко-продажби, освен като енергиен източник, както вие посочихте и тази публикация във “Файненшъл таймс ". Защото Турция се трансформира в основен фактор за заобикаляне на глобите, изключително за артикули, които имат директно отношение към военното произвеждане в самата Русия, и което зарежда войната.
Ситуацията провокира въпрос. Нарасналите размери на този тип търговия не свеждат ли до нула опитите на Съединени американски щати и Европа да блокират качествата на Москва да въоръжава армията си? Защото виждаме, че към този момент се разменят благоприятни условия за реекспорт на газ, против реекспорт на военна продукция?
Не мога да кажа, че ги обезсилва, само че доста понижава успеваемостта им. Не би трябвало да се не помни, че и в България има задоволително мощни среди, които печелят от ходатайство, от реекспорт на съветски артикули, най-малко до неотдавна беше по този начин. Самият факт, че има компании, които съперничат по доходи с “Лукойл ", без да са вносители и без да преработват и търгуват с нефт, значи, че единственият различен източник е реекспорт. Но, несъмнено, нашите мащаби са доста дребни, не е това, което става през Турция. И в този смисъл ние се намираме в доста тежка зона сред чука и наковалнята, защото натискът, който Путин оказва от икономическа и геополитическа позиция през Турция на България от една страна и въпреки това Орбан и Вучич, ние общо взето влизаме в много сложна роля. Тъй като сега през България минава повече газ съветски, в сравнение с през Украйна. И тази наклонност ще става още по-очевидна, в случай че и когато Украйна реши да реализира заканите си и да прекъсне преноса на съветски газ през Украйна при приключването на контракта за пренос до края на 2024 година И вие сами можете да си визиите, ние общо взето в България фокусираме вниманието върху приходите, които Русия получава от “Лукойл ", което е, несъмнено, по този начин, само че те са нищо спрямо приходите, които се получават с помощта на вноса, и към този момент на преноса на съветски газ през България. Нещо, което държавното управление и особено министърът на финансите Асен Василев се опита да поправи с енергийната такса. Казвам поправи, тъй като малко хора си дават сметка, че “Газекспорт " придвижва газ по привилегировани условия такива, каквито никой различен изпращач или търговец няма при използването на услугите на българската преносна система. И част от повода за повишението на тази енергийна такса, логиката ѝ беше да изравни изискванията на конкуренция. Защото в противоположен случай съветският газ ставаше доста по-конкурентоспособен от всеки различен газ, в това число при преноса на газ, услуга която употребява “Булгаргаз ". Нали “Булгаргаз ", в случай че би трябвало да употребява преносните услуги на “Булгартрансгаз ", на систематичния оператор, той би трябвало да заплати повече, в сравнение с “Газекспорт " заплаща на “Булгартрансгаз ". И виждате, в тази пробита конюнктура какъв брой е мъчно да се разбере логиката на енергийната такса, камо ли да поддържа каквато ѝ да е стъпка във връзка с енергийните ползи. И забележете, това в случай, че “Газекспорт " едностранно, по разпореждане на Путин ни спря доставките на газ. Но това не значи, че сега не влиза съветски газ, в противен случай, количествата съветски газ, които влизат в България, стават все по-големи. От начало беше за потребностите на “Лукойл ", на Нефтохим, само че тази компания, която беше и остава мажоритарно владеене на “Литаско ", стартира да вкарва доста по-големи количества. И по този начин, ние не консумираме газ по линия на “Булгаргаз ", само че някои други започнаха да заемат каузи му и да го изместват от пазара, точно с вноса на съветски газ. Не мога да схвана позицията и на президента, който по всякакъв начин фаворизира съветския газ, което общо взето към този момент не е никаква изненада, каква позиция ще заеме, човек може да го предвижда и без да го е чул. Но въпросът е, че в тези всички процеси има действително измерими стопански ползи и вреди, които ние претърпяваме. Ето, по тази причина ви споделих, че да, 1 милиарда евентуално са парите, които са отишли допълнително от “Лукойл ", само че сметнете 15 милиарда кубически метра пренесени през България, умножете по междинната цена за предходната година - сред от 650 до 1000 $ стигаше за хиляда кубически метра, ами това са над 10 милиарда $ всяка година. И естествено, че тези 10 милиарда $ основават към себе си гравитация, част от тези доходи се връщат, да купуват елита на България, на Сърбия, Вучич също, знае се, че той даде “Сърбиягаз ", мажоритарният притежател е “Газпром ". Да не приказваме за Орбан, който гради фундамента на своята антиевропейска политика точно върху привилегированите връзки и опцията да разпределя съветски енергийни източници. И това не е единствено газ, а и нефт също.
В края на този месец ноември, стана ясно, че Унгария подписва контракт за доставка на турски газ, като съглашението с “Боташ " ще бъде подписано до края на годината. Информацията е на самият министър на външните работи и външно-икономическите връзки на страната Петер Сиярто. Но на процедура това към този момент няма ли да заобикаля заплащането на увеличените директни такси от наша страна на съветския газ през България? Защото в действителност той става турски, като отиде в “Боташ " ?
Много обоснован въпрос, това в действителност не визира единствено природния газ, една и съща е схемата и при суровия петрол. Ето, в този момент ние тук се мъчим да намерим най-точната мяра на връзките с рафинерията в Бургас. Но редом с нашите терзания, “Лукойл " подписа контракт с рафинерията, която е владеене на “Сокар ", в Турция. И както се оплакваха, че нямат пари с цел да финансират покупка на неруски петрол, и че нямат достъп до западни финансови пазари, с цел да вземат заеми, отпуснаха 1,5 милиарда $ заем на турската рафинерия, с цел да купува нейния недопечен петрол вид “Уралс ", същия този, който вкарва в Бургас. И какво излиза, за какво споделям, че политиката на наказания има едно политическо ниво, само че има и икономическо ниво, което, в случай че не бъде решено, обезсмисля финансово рестриктивните мерки. Защо? Защото ние, да речем диверсифицираме и спрем достъпа на съветски недопечен петрол до рафинерията в Бургас, само че нищо не може да спре вносът на горива, създадени от съветски петрол в Турция, същият този, който ние сме забранили. При това по метод, който съществено да заплаши позициите на всеки, който преработва петрол в Бургас. И тогава става безсмислено, тъй като ние сами се наказваме за нещо, което е обща политика, само че единствено ние изпълняваме. Всъщност, и това не е нищо ново, по същия метод Русия заобикаляше глобите, като изнасяше недопечен петрол за Индия, за Египет, за Саудитска Арабия. И този петрол, по-късно като горива постъпваше в Европейския съюз. Това не са наказания. Да, те официално понижават размера на приходите в съветската хазна с частта, която остава като изгода за медиаторите, надлежно за тези, за които приказваме. Да, това е по този начин. Но тези наказания в това време убива мидстрйма, т.е. преработващите промишлености в Европейския съюз, тъй като ги лишава от пазарни доходи. Не е доста разумна тази политика. По същия метод става и с природния газ. Руският природният газ също влиза, както вие казахте за този контракт с Унгария, влиза в Турция и от там той става турски газов бленд. Нищо чудно в края на годината или по-скоро първоначално да забележим и котировки на някакъв турски газ, на газов хъб микс. Тази скица прикрива базисния факт, че Турция няма задоволително лични източници, с цел да стане чист експортен експортьор, а всичко зависи, и то се вижда, че влиза 90% от Русия и тя става перачница на съветски газ. И тогава цялата политика на ограничение през наказания на достъпа на Русия до европейските пазари, с цел да генерира от тях доходи, става малко двусмислена, или най-малко нелогична. Поради тази причина и Турция влиза във фокуса на внимание, ето заместник-финансовият министър на Съединени американски щати Брайън Нелсън е тази седмица в Турция, той дава отговор за глобите и се чака да има доста тежък диалог в турската столица. Изобщо в Европейския съюз и в Съединени американски щати най-сетне схванаха, че да, доста е значимо Украйна да получава военна помощ, всякаква помощ, с цел да може да устои на натиска на съветските сили. Но още по-важно е глобите да работят и внезапно да свият опцията на Русия да влага във войната си в Украйна. Поради тази причина ние ще забележим в околните седмици стягане на режима на наказания и това ще сложи редица наши политици в доста мъчно състояние, изключително тези, които са свързали имената си и дейностите си в близкото минало с актове, които явно са от изгода на господин Путин. Имам поради тук контракта на “Булгаргаз " с “Боташ ", привилегированите контракти на “Булгартрансгаз ", който отдава потенциалите си за транспорт на съветски газ. И когато би трябвало да се употребява страната ни за пренос на газ, полутечен природен газ през терминалите в Гърция на съперници на Газпром, внезапно потенциалите в българската газопреносна система се оказват заети или незадоволителни. Така се блокира опцията за експорт към Украйна и Молдова, за сметка на преноса на съветски газ към Сърбия и Унгария. Изобщо, има много-много въпроси, пред чиито отговор ще би трябвало да се надигнем и като държавно управление, и като общност, и като компании, и като политици, несъмнено.
Въпросният търговски трик, до който прибягва Унгария, няма ли да изкуши и Сърбия? И предстоящата в бюджета енергийна вноска въобще да не постъпи? И също така, няма ли по този метод да се декапитализира “Булгартрансгаз "?
По принцип цялата тематика декапитализация на “Булгартрансгаз " поради енергийната такса има някакви учредения, само че тя е хипер инфлирана. Защо? Защото това е все едно компания да се оплаква, че събира Данък добавена стойност, тъй като това е налог, който се събира от името на страната, той не е по силата на двустранните контракти с “Газекспорт ". Значи, в случай че тази такса беше наложена едностранно от “Булгартрансгаз " по отношение на корпоративния си клиент “Газекспорт ", това е една работа и там фактически българския метафоричен оператор поема удара. Но когато страната постанова тази такса, това е напълно друго. Сега, има доста правни въпроси, да не влизаме в тях. Но факт е, че логиката на турския газов хъб беше точно тази: съветският газ да се изпира, и то в големи размери, да се изпира в Турция. И не “Газекспорт " както в този момент да придвижва през “Турски поток " и по силата на тези контракти той да доставя газ на границата с Гърция, Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, където има такива контракти, а самите компании - примерно МVM от Унгария, тя да купи природния газ изпран в Турция и към този момент като европейска компания, която употребява правата си, да може да го транзитира до Унгария. И тази същата скица несъмнено ще се приложи и от Вучич, и вие сте права, по тази система към този момент доста мъчно могат да се събират каквито и да е такси. Но това значи, че Турция към този момент влиза в напълно друга роля. И към този момент е видно повишаване на напрежението сред Турция и Европейския съюз, тъй като това е директна форма на недодялан бойкот от страна на югоизточната ни съседка, на европейските и западни старания да наложат наказания, да лимитират опцията през износа на енергийни източници Русия да управлява района. И тук към този момент става въпрос за прекосяване на една алена линия, което мисля, че даже и самият президент Ердоган ще би трябвало да се поразмисли доста мощно дали да я премине.
За това желаех да ви попитам, дипломат Василев, каква би била реакцията на страните от НАТО? Защото Турция е член на НАТО. Хайде, договарянията за Европейския съюз ѝ се мотаят от дълги години, само че в НАТО тя е член от дълго време?
Така е, само че виждате, че Турция е необикновен член на НАТО. Ето, тя към момента задържа приемането на Швеция, апропо, Унгария – също. Тоест Западът може да реагира и по едно и също време, и ще го направи, най-вероятно по няколко метода. Първо, като втвърди тона по отношение на Турция. Досега тематиката наказания, съблюдаване и заобикаляне от страна на Турция някак си не беше на напред във времето или пък беше подчинена на някакви други по-големи съображения, от позиция ролята на Турция в системата на НАТО във връзка с сериозни въпроси в Близкия изток. Но най-много, Турция беше застигната от естествени бедствия, имаше земетръс, имаше избори и така нататък Тоест, някак си имаше други съображения. Но в този момент към този момент нещата са без заобикалки сложени, тъй като Турция към този момент даже не може да претендира нито да организира солидарна политика на НАТО по отношение на Русия във връзка с експанзията в Украйна. Но забележете, Турция даже дори не е неутрална, защото тези разкрития, които станаха за износа на продукция в публикацията на Файненшъл Таймс, която отива във военната промишленост на Русия през Турция, те към този момент разкриват ролята ѝ на директен сътрудник.
На съизвършител?
На съизвършител, т.е. на страна, която е взела. И другото, което Западът ще направи, ще усили натиска върху България, тъй като България става стратегически значима. Ние сме вратата на Европейския съюз, от нас зависи, кое и по какъв начин влиза. Ако решим да блокираме напъните на Турция, взаимните проекти на Турция и Путин няма да се осъществят. Но вие сами си представете, какво това значи във връзка с опциите на Русия и Турция взаимно да осъществят напън върху българските управляващи. И другата част е, несъмнено, ще се задействат всички планове за заобикаляне на самата Турция, в това число през сила. Имаше, в случай че си спомняте, един подобен план за газопроводи през Средиземно море – Ийст Мед.
Да, и през Гърция и Италия.
И терминалите в Гърция ще се задействат, надлежно отвесните коридори през Гърция също ще се задействат. Изобщо, има много разновидности за дейности. Аз, несъмнено, не съм отписал опцията Турция при Ердоган още веднъж да откри някакво по-практично поле за хармонизиране на бизнес ползите и с геополитическите и отговорности. Защото не би трябвало да се не помни, че има някакви граници, оттатък които Турция не може да осъществя антизападна политика.
Понеже казахте, че концепцията за газовия хъб на Путин в Турция има връзка и с контракта сред “Булгаргаз " и “Боташ ", по какъв начин ще се развие този контракт? Той може ли да се денонсира? Какви са външно-политическите благоприятни условия?
Той може да се блокира по два метода. И двата са неприятни за България, само че тук към този момент отговорността би трябвало непосредствено да легне на " Дондуков “ 2, на президента Радев, тъй като няма никакво подозрение кой стои в основата и каква е повода. Сега, човек нищо да не схваща от контракти, като видите, че клаузата за наказателна клауза е равна на изгодите за целия период на контракта за съответната страна, и вие незабавно разбирате, че този, който е сключил контракта, непременно е желал да го направи неосъществим за преустановяване.
Необратим?
Необратим и толкоз безценен, че да няма смисъл. Това е единият метод, в случай че желаеме, само че надлежно Турция и “Боташ " може да отнесат контракта в арбитраж и там по какъв начин ще се развият нещата, не съм сигурен, не желая да давам мнение, комплицирани са. Но да речем, че възможностите ни не предизвикат първороден възторг. Другият метод е: при следствието, което сега върви от Европейската комисия против този контракт, и което ще продължи, и там няма никакво подозрение какъв ще бъде изходът от това следствие, че този контракт нарушава базисни правила на европейската регулаторна и правна рамка. Така. Тук, обаче, още веднъж пострадал главно ще бъде България, тъй като ние сме членове на Европейския съюз. И глобата на Европейската комисия вероятно, на антитръстовата ѝ дирекция, още веднъж ще бъде против нас, т.е. ние и при двата разновидността на преустановяване на контракта губим. Но има вид, при който тоя контракт през съд да бъде преустановен, т.е. да бъде спрян въз основа на сходно решение на Европейската комисия.
Докъде ще доведат въпросните геостратегически игри към турско-руския газов хъб? Какъв ще бъде резултатът им от другите сюжети за края на войната в Украйна?
Какво да ви кажа? България ще живее във все по-рискова среда, само че и в среда цялостна с благоприятни условия. Като човек, който се занимава цялостен живот с проучване и разбори на световни процеси, интернационалните връзки, знам, че това дава неповторими благоприятни условия на България. И това е положителната страна. Лошата е, че тези неповторими благоприятни условия могат да се осъзнаят и осъществят единствено от просветени лица. За огромно страдание, нашият хайлайф не е нито взаимен, нито пък може да намира сечението на националния интерес.
Нито е отдаден?
Не, той не е образован, тъй като не желае даже да се занимава с разбора на рисковете и опциите, които средата му дава. Той избира да откри най-близката зона за комфорт, да подписа най-бързата оптимално преференциална договорка за себе си, за сметка на друга част от същия този хайлайф. И заради тази причина България, и това е паниката ми, че вместо да използваме тези изключителни благоприятни условия, тъй като България в никакъв случай, в никакъв случай до момента не е имала такова стратегическо значение, което тя може да монетизира. Говоря освен материално, само че и виртуално в изгоди други. Но ние сами си предаваме четата. Ето този контракт с “Боташ " на “Булгаргаз ", той е подобен характерен случай: поради няколко души за това, че ще вземат няколко милиона, ние предаваме ползите на България за доста милиарди, и да не приказваме за това, което е извънредно през политически авторитет и тежест. Това е, такава ни е ориста, сякаш.
Какви са геостратегическите игри към турския газов хъб?
Ами опасявам се, че те са малко по-големи и може би те дефинират в забележителна степен и гравитацията в политическия живот на България и на района. Тъй като тук става въпрос за доста огромни ползи, за доста огромни финансови потоци и за съвпадане на ползите на президента Путин и на президента Ердоган, в ролята му на медиатор и бенефициент по търговски покупко-продажби. И надлежно на хората, които разчитат на съветските енергийни източници да усилят позицията си в техните райони, примерно Вучич, и изключително Орбан, който разчита да трансформира Унгария в районен хъб и да има задоволителни количества съветски газ, който той да разпределя и надлежно да инкасира брокерски привилегии, да ги назовем доходи. Това не е нищо ново, това на времето го правеше Меркел през “Северен поток 1 и 2 ", в този момент Ердоган желае да влезе в тази роля, нещата се повтарят, казусът е, че има война. И в тази война Путин стартира да разчита извънредно доста на Турция като медиатор по доста покупко-продажби, освен като енергиен източник, както вие посочихте и тази публикация във “Файненшъл таймс ". Защото Турция се трансформира в основен фактор за заобикаляне на глобите, изключително за артикули, които имат директно отношение към военното произвеждане в самата Русия, и което зарежда войната.
Ситуацията провокира въпрос. Нарасналите размери на този тип търговия не свеждат ли до нула опитите на Съединени американски щати и Европа да блокират качествата на Москва да въоръжава армията си? Защото виждаме, че към този момент се разменят благоприятни условия за реекспорт на газ, против реекспорт на военна продукция?
Не мога да кажа, че ги обезсилва, само че доста понижава успеваемостта им. Не би трябвало да се не помни, че и в България има задоволително мощни среди, които печелят от ходатайство, от реекспорт на съветски артикули, най-малко до неотдавна беше по този начин. Самият факт, че има компании, които съперничат по доходи с “Лукойл ", без да са вносители и без да преработват и търгуват с нефт, значи, че единственият различен източник е реекспорт. Но, несъмнено, нашите мащаби са доста дребни, не е това, което става през Турция. И в този смисъл ние се намираме в доста тежка зона сред чука и наковалнята, защото натискът, който Путин оказва от икономическа и геополитическа позиция през Турция на България от една страна и въпреки това Орбан и Вучич, ние общо взето влизаме в много сложна роля. Тъй като сега през България минава повече газ съветски, в сравнение с през Украйна. И тази наклонност ще става още по-очевидна, в случай че и когато Украйна реши да реализира заканите си и да прекъсне преноса на съветски газ през Украйна при приключването на контракта за пренос до края на 2024 година И вие сами можете да си визиите, ние общо взето в България фокусираме вниманието върху приходите, които Русия получава от “Лукойл ", което е, несъмнено, по този начин, само че те са нищо спрямо приходите, които се получават с помощта на вноса, и към този момент на преноса на съветски газ през България. Нещо, което държавното управление и особено министърът на финансите Асен Василев се опита да поправи с енергийната такса. Казвам поправи, тъй като малко хора си дават сметка, че “Газекспорт " придвижва газ по привилегировани условия такива, каквито никой различен изпращач или търговец няма при използването на услугите на българската преносна система. И част от повода за повишението на тази енергийна такса, логиката ѝ беше да изравни изискванията на конкуренция. Защото в противоположен случай съветският газ ставаше доста по-конкурентоспособен от всеки различен газ, в това число при преноса на газ, услуга която употребява “Булгаргаз ". Нали “Булгаргаз ", в случай че би трябвало да употребява преносните услуги на “Булгартрансгаз ", на систематичния оператор, той би трябвало да заплати повече, в сравнение с “Газекспорт " заплаща на “Булгартрансгаз ". И виждате, в тази пробита конюнктура какъв брой е мъчно да се разбере логиката на енергийната такса, камо ли да поддържа каквато ѝ да е стъпка във връзка с енергийните ползи. И забележете, това в случай, че “Газекспорт " едностранно, по разпореждане на Путин ни спря доставките на газ. Но това не значи, че сега не влиза съветски газ, в противен случай, количествата съветски газ, които влизат в България, стават все по-големи. От начало беше за потребностите на “Лукойл ", на Нефтохим, само че тази компания, която беше и остава мажоритарно владеене на “Литаско ", стартира да вкарва доста по-големи количества. И по този начин, ние не консумираме газ по линия на “Булгаргаз ", само че някои други започнаха да заемат каузи му и да го изместват от пазара, точно с вноса на съветски газ. Не мога да схвана позицията и на президента, който по всякакъв начин фаворизира съветския газ, което общо взето към този момент не е никаква изненада, каква позиция ще заеме, човек може да го предвижда и без да го е чул. Но въпросът е, че в тези всички процеси има действително измерими стопански ползи и вреди, които ние претърпяваме. Ето, по тази причина ви споделих, че да, 1 милиарда евентуално са парите, които са отишли допълнително от “Лукойл ", само че сметнете 15 милиарда кубически метра пренесени през България, умножете по междинната цена за предходната година - сред от 650 до 1000 $ стигаше за хиляда кубически метра, ами това са над 10 милиарда $ всяка година. И естествено, че тези 10 милиарда $ основават към себе си гравитация, част от тези доходи се връщат, да купуват елита на България, на Сърбия, Вучич също, знае се, че той даде “Сърбиягаз ", мажоритарният притежател е “Газпром ". Да не приказваме за Орбан, който гради фундамента на своята антиевропейска политика точно върху привилегированите връзки и опцията да разпределя съветски енергийни източници. И това не е единствено газ, а и нефт също.
В края на този месец ноември, стана ясно, че Унгария подписва контракт за доставка на турски газ, като съглашението с “Боташ " ще бъде подписано до края на годината. Информацията е на самият министър на външните работи и външно-икономическите връзки на страната Петер Сиярто. Но на процедура това към този момент няма ли да заобикаля заплащането на увеличените директни такси от наша страна на съветския газ през България? Защото в действителност той става турски, като отиде в “Боташ " ?
Много обоснован въпрос, това в действителност не визира единствено природния газ, една и съща е схемата и при суровия петрол. Ето, в този момент ние тук се мъчим да намерим най-точната мяра на връзките с рафинерията в Бургас. Но редом с нашите терзания, “Лукойл " подписа контракт с рафинерията, която е владеене на “Сокар ", в Турция. И както се оплакваха, че нямат пари с цел да финансират покупка на неруски петрол, и че нямат достъп до западни финансови пазари, с цел да вземат заеми, отпуснаха 1,5 милиарда $ заем на турската рафинерия, с цел да купува нейния недопечен петрол вид “Уралс ", същия този, който вкарва в Бургас. И какво излиза, за какво споделям, че политиката на наказания има едно политическо ниво, само че има и икономическо ниво, което, в случай че не бъде решено, обезсмисля финансово рестриктивните мерки. Защо? Защото ние, да речем диверсифицираме и спрем достъпа на съветски недопечен петрол до рафинерията в Бургас, само че нищо не може да спре вносът на горива, създадени от съветски петрол в Турция, същият този, който ние сме забранили. При това по метод, който съществено да заплаши позициите на всеки, който преработва петрол в Бургас. И тогава става безсмислено, тъй като ние сами се наказваме за нещо, което е обща политика, само че единствено ние изпълняваме. Всъщност, и това не е нищо ново, по същия метод Русия заобикаляше глобите, като изнасяше недопечен петрол за Индия, за Египет, за Саудитска Арабия. И този петрол, по-късно като горива постъпваше в Европейския съюз. Това не са наказания. Да, те официално понижават размера на приходите в съветската хазна с частта, която остава като изгода за медиаторите, надлежно за тези, за които приказваме. Да, това е по този начин. Но тези наказания в това време убива мидстрйма, т.е. преработващите промишлености в Европейския съюз, тъй като ги лишава от пазарни доходи. Не е доста разумна тази политика. По същия метод става и с природния газ. Руският природният газ също влиза, както вие казахте за този контракт с Унгария, влиза в Турция и от там той става турски газов бленд. Нищо чудно в края на годината или по-скоро първоначално да забележим и котировки на някакъв турски газ, на газов хъб микс. Тази скица прикрива базисния факт, че Турция няма задоволително лични източници, с цел да стане чист експортен експортьор, а всичко зависи, и то се вижда, че влиза 90% от Русия и тя става перачница на съветски газ. И тогава цялата политика на ограничение през наказания на достъпа на Русия до европейските пазари, с цел да генерира от тях доходи, става малко двусмислена, или най-малко нелогична. Поради тази причина и Турция влиза във фокуса на внимание, ето заместник-финансовият министър на Съединени американски щати Брайън Нелсън е тази седмица в Турция, той дава отговор за глобите и се чака да има доста тежък диалог в турската столица. Изобщо в Европейския съюз и в Съединени американски щати най-сетне схванаха, че да, доста е значимо Украйна да получава военна помощ, всякаква помощ, с цел да може да устои на натиска на съветските сили. Но още по-важно е глобите да работят и внезапно да свият опцията на Русия да влага във войната си в Украйна. Поради тази причина ние ще забележим в околните седмици стягане на режима на наказания и това ще сложи редица наши политици в доста мъчно състояние, изключително тези, които са свързали имената си и дейностите си в близкото минало с актове, които явно са от изгода на господин Путин. Имам поради тук контракта на “Булгаргаз " с “Боташ ", привилегированите контракти на “Булгартрансгаз ", който отдава потенциалите си за транспорт на съветски газ. И когато би трябвало да се употребява страната ни за пренос на газ, полутечен природен газ през терминалите в Гърция на съперници на Газпром, внезапно потенциалите в българската газопреносна система се оказват заети или незадоволителни. Така се блокира опцията за експорт към Украйна и Молдова, за сметка на преноса на съветски газ към Сърбия и Унгария. Изобщо, има много-много въпроси, пред чиито отговор ще би трябвало да се надигнем и като държавно управление, и като общност, и като компании, и като политици, несъмнено.
Въпросният търговски трик, до който прибягва Унгария, няма ли да изкуши и Сърбия? И предстоящата в бюджета енергийна вноска въобще да не постъпи? И също така, няма ли по този метод да се декапитализира “Булгартрансгаз "?
По принцип цялата тематика декапитализация на “Булгартрансгаз " поради енергийната такса има някакви учредения, само че тя е хипер инфлирана. Защо? Защото това е все едно компания да се оплаква, че събира Данък добавена стойност, тъй като това е налог, който се събира от името на страната, той не е по силата на двустранните контракти с “Газекспорт ". Значи, в случай че тази такса беше наложена едностранно от “Булгартрансгаз " по отношение на корпоративния си клиент “Газекспорт ", това е една работа и там фактически българския метафоричен оператор поема удара. Но когато страната постанова тази такса, това е напълно друго. Сега, има доста правни въпроси, да не влизаме в тях. Но факт е, че логиката на турския газов хъб беше точно тази: съветският газ да се изпира, и то в големи размери, да се изпира в Турция. И не “Газекспорт " както в този момент да придвижва през “Турски поток " и по силата на тези контракти той да доставя газ на границата с Гърция, Северна Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, където има такива контракти, а самите компании - примерно МVM от Унгария, тя да купи природния газ изпран в Турция и към този момент като европейска компания, която употребява правата си, да може да го транзитира до Унгария. И тази същата скица несъмнено ще се приложи и от Вучич, и вие сте права, по тази система към този момент доста мъчно могат да се събират каквито и да е такси. Но това значи, че Турция към този момент влиза в напълно друга роля. И към този момент е видно повишаване на напрежението сред Турция и Европейския съюз, тъй като това е директна форма на недодялан бойкот от страна на югоизточната ни съседка, на европейските и западни старания да наложат наказания, да лимитират опцията през износа на енергийни източници Русия да управлява района. И тук към този момент става въпрос за прекосяване на една алена линия, което мисля, че даже и самият президент Ердоган ще би трябвало да се поразмисли доста мощно дали да я премине.
За това желаех да ви попитам, дипломат Василев, каква би била реакцията на страните от НАТО? Защото Турция е член на НАТО. Хайде, договарянията за Европейския съюз ѝ се мотаят от дълги години, само че в НАТО тя е член от дълго време?
Така е, само че виждате, че Турция е необикновен член на НАТО. Ето, тя към момента задържа приемането на Швеция, апропо, Унгария – също. Тоест Западът може да реагира и по едно и също време, и ще го направи, най-вероятно по няколко метода. Първо, като втвърди тона по отношение на Турция. Досега тематиката наказания, съблюдаване и заобикаляне от страна на Турция някак си не беше на напред във времето или пък беше подчинена на някакви други по-големи съображения, от позиция ролята на Турция в системата на НАТО във връзка с сериозни въпроси в Близкия изток. Но най-много, Турция беше застигната от естествени бедствия, имаше земетръс, имаше избори и така нататък Тоест, някак си имаше други съображения. Но в този момент към този момент нещата са без заобикалки сложени, тъй като Турция към този момент даже не може да претендира нито да организира солидарна политика на НАТО по отношение на Русия във връзка с експанзията в Украйна. Но забележете, Турция даже дори не е неутрална, защото тези разкрития, които станаха за износа на продукция в публикацията на Файненшъл Таймс, която отива във военната промишленост на Русия през Турция, те към този момент разкриват ролята ѝ на директен сътрудник.
На съизвършител?
На съизвършител, т.е. на страна, която е взела. И другото, което Западът ще направи, ще усили натиска върху България, тъй като България става стратегически значима. Ние сме вратата на Европейския съюз, от нас зависи, кое и по какъв начин влиза. Ако решим да блокираме напъните на Турция, взаимните проекти на Турция и Путин няма да се осъществят. Но вие сами си представете, какво това значи във връзка с опциите на Русия и Турция взаимно да осъществят напън върху българските управляващи. И другата част е, несъмнено, ще се задействат всички планове за заобикаляне на самата Турция, в това число през сила. Имаше, в случай че си спомняте, един подобен план за газопроводи през Средиземно море – Ийст Мед.
Да, и през Гърция и Италия.
И терминалите в Гърция ще се задействат, надлежно отвесните коридори през Гърция също ще се задействат. Изобщо, има много разновидности за дейности. Аз, несъмнено, не съм отписал опцията Турция при Ердоган още веднъж да откри някакво по-практично поле за хармонизиране на бизнес ползите и с геополитическите и отговорности. Защото не би трябвало да се не помни, че има някакви граници, оттатък които Турция не може да осъществя антизападна политика.
Понеже казахте, че концепцията за газовия хъб на Путин в Турция има връзка и с контракта сред “Булгаргаз " и “Боташ ", по какъв начин ще се развие този контракт? Той може ли да се денонсира? Какви са външно-политическите благоприятни условия?
Той може да се блокира по два метода. И двата са неприятни за България, само че тук към този момент отговорността би трябвало непосредствено да легне на " Дондуков “ 2, на президента Радев, тъй като няма никакво подозрение кой стои в основата и каква е повода. Сега, човек нищо да не схваща от контракти, като видите, че клаузата за наказателна клауза е равна на изгодите за целия период на контракта за съответната страна, и вие незабавно разбирате, че този, който е сключил контракта, непременно е желал да го направи неосъществим за преустановяване.
Необратим?
Необратим и толкоз безценен, че да няма смисъл. Това е единият метод, в случай че желаеме, само че надлежно Турция и “Боташ " може да отнесат контракта в арбитраж и там по какъв начин ще се развият нещата, не съм сигурен, не желая да давам мнение, комплицирани са. Но да речем, че възможностите ни не предизвикат първороден възторг. Другият метод е: при следствието, което сега върви от Европейската комисия против този контракт, и което ще продължи, и там няма никакво подозрение какъв ще бъде изходът от това следствие, че този контракт нарушава базисни правила на европейската регулаторна и правна рамка. Така. Тук, обаче, още веднъж пострадал главно ще бъде България, тъй като ние сме членове на Европейския съюз. И глобата на Европейската комисия вероятно, на антитръстовата ѝ дирекция, още веднъж ще бъде против нас, т.е. ние и при двата разновидността на преустановяване на контракта губим. Но има вид, при който тоя контракт през съд да бъде преустановен, т.е. да бъде спрян въз основа на сходно решение на Европейската комисия.
Докъде ще доведат въпросните геостратегически игри към турско-руския газов хъб? Какъв ще бъде резултатът им от другите сюжети за края на войната в Украйна?
Какво да ви кажа? България ще живее във все по-рискова среда, само че и в среда цялостна с благоприятни условия. Като човек, който се занимава цялостен живот с проучване и разбори на световни процеси, интернационалните връзки, знам, че това дава неповторими благоприятни условия на България. И това е положителната страна. Лошата е, че тези неповторими благоприятни условия могат да се осъзнаят и осъществят единствено от просветени лица. За огромно страдание, нашият хайлайф не е нито взаимен, нито пък може да намира сечението на националния интерес.
Нито е отдаден?
Не, той не е образован, тъй като не желае даже да се занимава с разбора на рисковете и опциите, които средата му дава. Той избира да откри най-близката зона за комфорт, да подписа най-бързата оптимално преференциална договорка за себе си, за сметка на друга част от същия този хайлайф. И заради тази причина България, и това е паниката ми, че вместо да използваме тези изключителни благоприятни условия, тъй като България в никакъв случай, в никакъв случай до момента не е имала такова стратегическо значение, което тя може да монетизира. Говоря освен материално, само че и виртуално в изгоди други. Но ние сами си предаваме четата. Ето този контракт с “Боташ " на “Булгаргаз ", той е подобен характерен случай: поради няколко души за това, че ще вземат няколко милиона, ние предаваме ползите на България за доста милиарди, и да не приказваме за това, което е извънредно през политически авторитет и тежест. Това е, такава ни е ориста, сякаш.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ