Успех е да не се откажеш, когато си се провалил
Според американско проучване успяваш освен като пробваш отново и отново, а и като не се туткаш сред опитите
Щастието не е липса на проблеми, а умеене да се справяш с проблеми. Ако не успееш, пробвай отново. Ако и тогава не успееш, пробвай отново и отново, до момента в който не постигнеш задачата си.
Добре, няма ли предписание – какъв брой пъти би трябвало човек да се провали в опитите си да реализира нещо, преди да признае провалянето си и да се захване с друго?
Този въпрос мъчи доста съществени хора, изключително в бизнеса. Съвременното общество няма време за губене, то е захласнато от концепцията за триумф. Колкото по-рано човек пресметна шансове за победа или загуба, толкоз по-малко напразни старания ще постави.
Опит да отговори има ли формула прави ново изследване на екип от Института по мениджмънт „ Келог “ в Северозападния университет в Чикаго. Вероятно ще ти е любопитно да схванеш какво демонстрира то.
„ Всички хора рано или късно се сблъскват с неуспех. Всеки победител стартира като губещ “, споделя доцент Дашун Уанг, водещ създател на проучването.
Той и сътрудниците му са проучили опита на три категории хора: откриватели, предприемачи и терористи (да, вярно прочете). Целта била да систематизират чертите и навиците, присъщи за тези, които в последна сметка реализират триумф, и на другите, които се провалят.
Краткият отговор е, че съумяват хората, които употребяват не модела на шанса, а модела на ученето
Това обаче е известно и от маса предходни изследвания. В малко случаи работи шанс, в смисъл на инцидентно удобно стичане на събитията.
Как работи моделът на ученето е ясно. „ Когато човек е опитал задоволително доста пъти и си е взел поучения от неуспехите, той потегля по пътя към триумфа – обобщава Уанг. – Ако сте правили нещо, към този момент сте придобили някакъв опит и не ви се постанова да започнете от нулата. Имате визия какво е проработило и какво би трябвало да бъде променено, което е противоположна връзка сред предишното и сегашното ви Аз. “
Новото в американското проучване е, че в другите действия се откриват избран брой опити, които би трябвало да бъдат направени, преди да може да се предвижда възможен триумф или неуспех.
Другото забавно е, че съгласно резултатите от изследването и скоростта е от огромно значение, т.е. не трябва да се туткаш доста, преди да предприемаш идващ опит да успееш в това, което не ти се е получило. Даже нов неуспех, в случай че е пристигнал по-бързо, усилва шанса за триумф. В модела на ученето очевидно е значимо да не бъдат забравени изводите.
Представи ди, че имаш двама души, които са се провалили 10 пъти с една и съща задача. Единият се отхвърля, а другият продължава и реализира триумф при 11-ия опит. Причина при втория човек е освен упоритостта му да продължава. Според данните от проучването значение има и характерната динамичност в държанието на двамата – какъв брой бързо са предприемали новите опити. Успяващият на 11-ия път е тъкмо оня, който е направил 10-те опита по-бързо.
Уанг споделя още, че когато пробваш още веднъж, би трябвало да се фокусираш освен вър-
ху нещата, които е нужно да коригираш, а и да идентифицираш нещата, които работят добре и би трябвало да бъдат непокътнати.
„ Много от хората, които в последна сметка не реализират триумф, не се провалят поради неналичието на старания и отдаденост, а поради прекомерно мощната реакция след неуспеха и предприемането на прекалено много промени “, разяснява създателят на проучването.
