Според 85% от българите приемната грижа е важна за българското

Според 85% от българите приемната грижа е значима за българското общество. 42% декларират, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, в случай че самите те или техни близки не могат да поемат грижата.

Данни от национално представително изследване на организация „ Тренд “, извършено в интервала 12-18 май 2025 година измежду 1001 пълнолетни жители. Проучването е по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и е извършено в границите на плана „ МладитеНезависими: по какъв начин е допустимо “, финансиран от БФЖ и Европейски Съюз.

Общо 85% от интервюираните дефинират приемната грижа като значима за българското общество. Данните демонстрират ясно изразена социална поддръжка за концепцията, че децата, лишени от родителска грижа, би трябвало да порастват в фамилна, а не в институционална среда.

75% от хората декларират, че биха одобрили техен непосредствен или прочут да стане приемен родител, до момента в който едвам 10% не биха одобрили. Това демонстрира висока степен на социална последователност към концепцията за приемното родителство. Жените (81%) са по-склонни да одобрят сходна стъпка спрямо мъжете (70%).

Над три четвърти (76%) от българите показват мнение, че приемната грижа е по-добра опция на институционалната. Подкрепата е по-висока от междинната измежду дамите и притежаващите висше обучение.

Над две трети (67%) от хората считат, че приемната грижа дава на децата безвредна и подкрепяща среда. Едва 13% не са съгласни с това изказване. Най-младите и живеещите в столицата остават една концепция по-резервирани от междинното. Това се дължи и на по-ниска осведоменост с тематиката.

Като най-сериозни провокации пред приемната грижа в България се открояват: незадоволителната финансова поддръжка (25%), неналичието на информация (25%) и бюрократичните процедури (23%).

85% от българите декларират, че не биха имали срещу детето им да поддържа връзка с дете от приемно семейство. Едва 6% биха имали срещу. Тези данни демонстрират висока степен на социална приемливост и последователност към децата от приемна грижа, което е насърчителен знак за смяна в обществените настройки, оповестяват от Националната асоциация за приемна грижа.

42% декларират, че биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители, в случай че самите те или техни близки не могат да поемат грижата.

Необходима е целенасочена национална тактика, която да адресира трите най-съществени недостига на приемната грижа в българския подтекст – информацията, доверието и финансовата резистентност. Без тях поддръжката ще остане на равнище декларация, а не действително присъединяване. Приемната грижа не би трябвало да бъде оставена като „ решение в краен случай “, а да се утвърди като професионално приета, обществено подкрепена и институционално обезпечена обществена услуга от публичен интерес.