63.3% от мъжете и жените у нас предпочитат да имат две деца
Според 63.3% от мъжете и дамите у нас идеалът за семейство включва две деца, а на второ място е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%).
Това сочат две извадкови проучвания на Национален статистически институт включени в програмата на Преброяване 2021. Проучването " Раждаемост и репродуктивно държание " има за цел да подкрепи създаването на подобаваща демографска и обществена политика посредством изясняване на репродуктивните идеали и проблеми на лицата в репродуктивна възраст. В проучването са обхванати всички дами на възраст 15 - 49 години и всички мъже сред 15 и 59 години, които живеят в 7 386 инцидентно определени жилища. Анкетирани са 4 368 лица.
Семейство с едно дете избират 7.9% от респондентите, а 9.4% от лицата не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2% от хората.
В положителна посока е смяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните 20 години.
Делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца се усилва от 11.8% през 2001 година на 17.1% през 2021 година Намалява делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете - от 19.8% до 7.9%; Лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца, понижават все повече- от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Източник:
Данни за репродуктивния блян по пол
Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Идеалът за едно дете в семейство дефинират 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. По-често дамите считат, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Данни за репродуктивния блян по възраст
Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст сред 15 и 29 години, за 62.9% от хората на 30 - 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
Данни за репродуктивния блян по степен на обучение
Различията в репродуктивните идеали според от степента на обучение са по-силно изразени, като измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната. 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, които избират многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора " Четири и повече деца ", който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Данни за репродуктивния блян по етническа група
Две деца избират 64.3% от самоопределилите се като българи, представителите на турския етнос - 61.7%, и по-малка част от ромите- 52%. Българите, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете са 8%, турците- 8.3% и представителите на други етноси- 8.1%. Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите - 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Репродуктивните настройки също по този начин са оценени чрез въпроса " Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? ". Резултатите демонстрират, че настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Едно дете желаят 12% от лицата, а четири и повече деца -2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от интервюираните, а 1% са безапелационни, че не желаят да имат деца.
4.3% по-малко хора в репродуктивна възраст желаят две деца през 2021 година по отношение на 2011 година, като делът на лицата, които не могат да дадат съответен отговор се усилва.
Източник:
Данни за репродуктивните настройки по пол
Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно - надлежно 12.2% и 11.7%. Три деца избират 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят към момента (8.6%), до момента в който за дамите този дял е 7%.
Данни за репродуктивните настройки по възраст
Желаещите да имат две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 - 44 години и 64.3% измежду лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 - 29 години по-нисък е и делът на тези с настройки за едно дете (10.6%), като с повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 - 44 години и 13.5% измежду най-възрастните. Младите, които желаят да имат три деца са 12.7%, до момента в който за интервюираните на възраст 30 - 44 години този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Данни за репродуктивните настройки по степен на обучение
Две деца избират всички оценени групи. Сред високообразованите лица делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), а лицата с начално или по-ниско обучение, които желаят или са желаели да имат две деца са 42.5%.
Предимно нискообразованите респонденти избират да имат четири или повече деца, до момента в който лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца са 18.4%.
Данни за репродуктивните настройки по етническа група
Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.
Българите, които желаят едно дете са 12.7%, а ромите- 4.6. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14% - четири и повече деца.
Репродуктивните идеали и планове на хората постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите.
Източник:
Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове - 12%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).
Основните изводи са следните:
изключително висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%); значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%); идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст; три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Проучването сочи, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности - на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование - на 11%.
Проучването сочи, че също значими са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Затова и е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Това сочат две извадкови проучвания на Национален статистически институт включени в програмата на Преброяване 2021. Проучването " Раждаемост и репродуктивно държание " има за цел да подкрепи създаването на подобаваща демографска и обществена политика посредством изясняване на репродуктивните идеали и проблеми на лицата в репродуктивна възраст. В проучването са обхванати всички дами на възраст 15 - 49 години и всички мъже сред 15 и 59 години, които живеят в 7 386 инцидентно определени жилища. Анкетирани са 4 368 лица.
Семейство с едно дете избират 7.9% от респондентите, а 9.4% от лицата не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2% от хората.
В положителна посока е смяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните 20 години.
Делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца се усилва от 11.8% през 2001 година на 17.1% през 2021 година Намалява делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете - от 19.8% до 7.9%; Лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца, понижават все повече- от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Източник:
Данни за репродуктивния блян по пол
Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Идеалът за едно дете в семейство дефинират 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. По-често дамите считат, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Данни за репродуктивния блян по възраст
Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст сред 15 и 29 години, за 62.9% от хората на 30 - 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
Данни за репродуктивния блян по степен на обучение
Различията в репродуктивните идеали според от степента на обучение са по-силно изразени, като измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната. 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, които избират многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора " Четири и повече деца ", който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Данни за репродуктивния блян по етническа група
Две деца избират 64.3% от самоопределилите се като българи, представителите на турския етнос - 61.7%, и по-малка част от ромите- 52%. Българите, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете са 8%, турците- 8.3% и представителите на други етноси- 8.1%. Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите - 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Репродуктивните настройки също по този начин са оценени чрез въпроса " Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си? ". Резултатите демонстрират, че настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Едно дете желаят 12% от лицата, а четири и повече деца -2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от интервюираните, а 1% са безапелационни, че не желаят да имат деца.
4.3% по-малко хора в репродуктивна възраст желаят две деца през 2021 година по отношение на 2011 година, като делът на лицата, които не могат да дадат съответен отговор се усилва.
Източник:
Данни за репродуктивните настройки по пол
Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно - надлежно 12.2% и 11.7%. Три деца избират 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят към момента (8.6%), до момента в който за дамите този дял е 7%.
Данни за репродуктивните настройки по възраст
Желаещите да имат две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 - 44 години и 64.3% измежду лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 - 29 години по-нисък е и делът на тези с настройки за едно дете (10.6%), като с повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 - 44 години и 13.5% измежду най-възрастните. Младите, които желаят да имат три деца са 12.7%, до момента в който за интервюираните на възраст 30 - 44 години този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Данни за репродуктивните настройки по степен на обучение
Две деца избират всички оценени групи. Сред високообразованите лица делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), а лицата с начално или по-ниско обучение, които желаят или са желаели да имат две деца са 42.5%.
Предимно нискообразованите респонденти избират да имат четири или повече деца, до момента в който лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца са 18.4%.
Данни за репродуктивните настройки по етническа група
Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.
Българите, които желаят едно дете са 12.7%, а ромите- 4.6. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14% - четири и повече деца.
Репродуктивните идеали и планове на хората постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите.
Източник:
Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 - 49 години и мъжете на възраст 15 - 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове - 12%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).
Основните изводи са следните:
изключително висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%); значително по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%); идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст; три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%.
Проучването сочи, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности - на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от лицата.
В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12%). Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование - на 11%.
Проучването сочи, че също значими са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Затова и е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ