66% от българите искат държавата да се простира според чергата си в харчовете
Според 57% от българите най-значително нарастване на средствата в Бюджет 2025 би трябвало да е за опазване на здравето. Това демонстрира изследване на организация " Алфа Рисърч ", извършено в интервала 20-28 февруари измежду 1000 пълнолетни жители
Посочва се, че опазването на здравето е приоритет за безусловно всички обществени, демографски и електорални групи, като само при хората над 65г. е изместено от желанието за растеж на пенсиите.
На второ място, с съвсем еднакъв дял - надлежно 35% и 37% - са сложени построяването и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на придвижването по пътищата) и пенсиите. Въпреки околните проценти в поддръжката, зад двата целта стоят разнообразни обществени групи. За вложения в инфраструктура упорстват живеещите във всички видове обитаеми места, с изключение на в селата, където има най-вече възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които упорстват за техния растеж.
" Алфа Рисърч " отбелязва, че симпатизантите на Българска социалистическа партия в най-голяма степен (64%), само че също и на двете ДПС-та (по към 47%) са главните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата.
Развитието на инфраструктурата се поддържа в по-голяма степен от младото и междинното потомство, мъжете, хората с по-високи приходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, " Възраждане " и Има Такъв Народ.
На четвърто място с 20% се подрежда образованието и заплатите на учители и академични преподаватели, като най-високо този приоритет се слага от висшистите, интервюираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и Има Такъв Народ.
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото завещание, са сложени като цели от по 10% от интервюираните. За растеж на средствата за Министерство на вътрешните работи в Бюджет 2025 упорстват едвам 3.7% от интервюираните (7.7% от гласоподавателите на ГЕРБ и към 3% от гласоподавателите на останалите съдружни партньори). Малко под 8 % пък биха желали да има по-висок растеж на средствата за други браншове.
Проучването демонстрира, че макар разликите за разпределението на средствата по пера, което сблъсква обществени и политически цели, измежду българите съществува доста висока степен на единогласие по въпроса " би трябвало ли харчовете на страната да се разгръщат съгласно това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи? ".
" Държавата би трябвало да изразходва за приходи, обществени заплащания прочие толкоз, колкото може да си разреши и не би трябвало да се позволява повишаване на инфлацията, недостига и дълга " - това изказване поддържат 66% от запитаните . На противоположната позиция, " страната би трябвало да изразходва колкото е належащо за увеличение на приходи, обществени заплащания и прочие, даже това да значи по-високи инфлация, недостиг и дълг " са 25% от интервюираните. 9% пък не могат да преценяват коя финансова политика е по-подходяща за страната.
" Алфа Рисърч " отбелязва, че рационалната и уравновесена фискална политика на страната, сходно на тази на фамилния бюджет, е желаната от българите . Нито една обществена или електорална група не слага под подозрение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа мощ може да бъде целесъобразно с всичко друго, само че не и с " напън от гласоподавателите ".
Посочва се, че опазването на здравето е приоритет за безусловно всички обществени, демографски и електорални групи, като само при хората над 65г. е изместено от желанието за растеж на пенсиите.
На второ място, с съвсем еднакъв дял - надлежно 35% и 37% - са сложени построяването и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на придвижването по пътищата) и пенсиите. Въпреки околните проценти в поддръжката, зад двата целта стоят разнообразни обществени групи. За вложения в инфраструктура упорстват живеещите във всички видове обитаеми места, с изключение на в селата, където има най-вече възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които упорстват за техния растеж.
" Алфа Рисърч " отбелязва, че симпатизантите на Българска социалистическа партия в най-голяма степен (64%), само че също и на двете ДПС-та (по към 47%) са главните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата.
Развитието на инфраструктурата се поддържа в по-голяма степен от младото и междинното потомство, мъжете, хората с по-високи приходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, " Възраждане " и Има Такъв Народ.
На четвърто място с 20% се подрежда образованието и заплатите на учители и академични преподаватели, като най-високо този приоритет се слага от висшистите, интервюираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и Има Такъв Народ.
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото завещание, са сложени като цели от по 10% от интервюираните. За растеж на средствата за Министерство на вътрешните работи в Бюджет 2025 упорстват едвам 3.7% от интервюираните (7.7% от гласоподавателите на ГЕРБ и към 3% от гласоподавателите на останалите съдружни партньори). Малко под 8 % пък биха желали да има по-висок растеж на средствата за други браншове.
Проучването демонстрира, че макар разликите за разпределението на средствата по пера, което сблъсква обществени и политически цели, измежду българите съществува доста висока степен на единогласие по въпроса " би трябвало ли харчовете на страната да се разгръщат съгласно това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи? ".
" Държавата би трябвало да изразходва за приходи, обществени заплащания прочие толкоз, колкото може да си разреши и не би трябвало да се позволява повишаване на инфлацията, недостига и дълга " - това изказване поддържат 66% от запитаните . На противоположната позиция, " страната би трябвало да изразходва колкото е належащо за увеличение на приходи, обществени заплащания и прочие, даже това да значи по-високи инфлация, недостиг и дълг " са 25% от интервюираните. 9% пък не могат да преценяват коя финансова политика е по-подходяща за страната.
" Алфа Рисърч " отбелязва, че рационалната и уравновесена фискална политика на страната, сходно на тази на фамилния бюджет, е желаната от българите . Нито една обществена или електорална група не слага под подозрение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа мощ може да бъде целесъобразно с всичко друго, само че не и с " напън от гласоподавателите ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ