В очакване на голямата парламентарна говорилня
Спорът „ харесва ми, не ми харесва “ за бюджет 2025 година към този момент е обществен, оставен на „ специалисти от институти “ (най-често непознати сътрудници за влияние), „ финансисти “ (финансистите не са тези, които ще дефинират задачите и приоритетите), „ банкери “ (пазители на статуквото), „ десни “ политици („ доста дигат налозите “) и леви политици („ малко са парите за хората “), също на знайни и незнайни „ медии “ (най-често сътрудници за вътрешно въздействие на олигарси). Което значи, че полемиката за бюджета се профанизира.
И въпреки всичко, има нещо на масата
Служебният кабинет „ Главчев “, за който има подозрения, че е обвързван с една-две партии или с един двама „ авторитетни “ политици, най-сетне сервира продукта на своите старания „ аритметиката да излезе “. Но тъкмо по този метод за следващ път лъсва фактът, че и финансовото министерство, и служебните кабинети не са в положение (а и не смеят) да образуват ясни национални социално-икономически цели и да изведат на напред във времето цели, които са общоприемливи („ демократични “ за страната).
Но преди да подлагаме на критика цифрите и общата картина, да изтъкнем позитивните страни на предлагания план за бюджет:
- Проектът е разполагаем, въпреки и със забавяне, оставен на милостта на моливите на тези 240 души, които - въпреки и тесни партийци - по Конституцията на България би трябвало да отстояват националните ползи и идеали.
- „ Аритметиката “ в общи линии дава учредения да се каже че „ бюджетът е вързан “ в предстоящи рамки с дребни изключения. Няма „ бомбастики “ - дълг над 3%, висока инфлация или голямо повдигане на данъчната тежест.
- Чест прави на създателите на този документ, че са потърсили нетрадиционни пътища както за увеличение на приходите, по този начин и за вкарване на разноските в някакви предстоящи „ коловози “.
И дотук! С това си упражнение и финансовото министерство, и кабинетът „ Главчев “ завършват своята работа по тегел и кройка.
Сега в действителност тези 240 избраници би трябвало да свършат доста, доста потребна работа. И да изведат на напред във времето цели и цели, които да префасонират плана по този начин, както диригентът настройва оркестъра си, с цел да се получи приятна музика за ушите. Подчертавам:
240-те би трябвало да бъдат като един оркестър
който обаче няма явен диригент (лидер в това Народно заседание няма!), което значи, че болшинството („ демокрацията “ в Народно събрание е тирания на болшинството, колкото и да не се харесва това) би трябвало да филтрира общи ползи и решения. Въпреки че консенсусът е доста по-добър от болшевизма, в този момент наподобява неосъществим.
И като допълнение: бюджетът за 2025 година е като каране на автомобил на къси светлини в гъста мъгла. Мъглата се спуска от задаващата се тръмпономика, приближаващия завършек на войната в Украйна, стагнацията на Германия, свръхвисоките задължения на съществени страни в еврозоната и така нататък А би било редно да се гледа най-малко до 2028 година, с цел да се знае какви „ основи “ би трябвало да се градят още през 2025 година – каране на дълги светлини в гъстата мъгла. Ще споделя персоналното си мнение като реалист: в това Народно заседание няма задоволително „ мозък “, който да гледа дълготрайно. И при вероятно нови предварителни избори надали картината ще се промени. И въпреки всичко, има неща в този момент за извършване.
Няколко вероятни направления за размишления
за цели и цели:
- Бюджетът, който ще се одобри, би трябвало да е „ вързан “. Знаейки какво следва като заплащания по дълга, неуместно е през интервала 2025 - 2027 година някой да си фантазира, че може да се направи „ уравновесен “ бюджет без недостиг. Но дългът би трябвало да се овладее в рамките до 3% от Брутният вътрешен продукт, и то действително в плановете на бюджетите до 2027 година, а при стопански напредък над 3% - и да се смъква!
- Държавата би трябвало да се вмести в рамките до законоустановените 45% от Брутният вътрешен продукт (в плана е над тях). За сведение на „ финансистите “ – в Европейския съюз страните оперират с към и над 50% от Брутният вътрешен продукт, което не поясняват като грях.
- Промените в заплатите на държавните чиновници би трябвало да отразяват правдивост и относително равновесие. Предлаганото повдигане на заплатите с над 15% на някои „ обичани “ браншове не е обосновано, без да има предварителни промени в тях, т.е. възстановяване на работата им. В тази посока би трябвало да се мисли и за пенсионната възраст в тези „ обичани “ браншове, тъй като тя е сензитивно под европейската. Място за съществени икономии тук има, става дума за милиарди левове.
- Пенсиите към този момент ще порастват по общоприетата процедура, само че през 2026 година би трябвало да се мисли за нова формула за преизчисляване, тъй като (да кажем истината) в този момент не са обективни.
По мотив на пенсиите
Мъдра концепция е те да се осъвременяват два пъти - през юли и през декември. Ако това стане, коледните добавки (само за някои!) стават непотребни.
- Минималната работна заплата може да остане 50% от междинната, макар че в други страни е под тези проценти, да вземем за пример 45%. Но страната ни е с най-ниска покупателна дарба, тъй че това връзване за половинката към този момент е потребно.
- Не е морално и възпитателно да се „ осветлят “ милионите и милиардите, добити с бандитизъм, корупция и нарушаване на законите, като им се позволи това да стане с жалките 15% от цената на добитото по противозаконен път посредством „ данъчна прошка “. Или 50%, или никакво признание, тъй като преди Тройната коалиция налозите бяха много високи – над 15%!
- Големият „ отсъстващ слон “ в бюджета за 2025 година е това, което би разтревожило свръхбогаташите и властващата олигархия, само че което би подобрило приходната част на бюджета. Става дума за прогресивно данъчно облагане върху приходите на физическите лица, което би могло да се обвърже да вземем за пример с понижаване на данъчната тежест при минималната работна заплата на 8%. Става дума и за корпоративното данъчно облагане плюс облагането на приходите на акционерите, което сега е безусловно ниско и неевропейско. Но когато на „ първия ред “ седят богаташи, това да се желае от тях е като да се самобичуват!
- Вдигането на минималния застрахователен приход е добра концепция, която не е нова, изключително след високата инфлация. По-разумно обаче би било да се направи последователно, по години – 2025, 2026, 2027 година, а не на веднъж.
- Хората не употребяват пушки и танкове. Пределната ставка на разноските за защита би трябвало да остане на 2% от Брутният вътрешен продукт (много повече е като дял от бюджетните директни и косвени разноски!). Необходимостта към този момент е нововъведения и индустриални вложения, а не още 10 или 20 броя Ф-16, които няма да ни подобрят значително отбраната.
- Държавният бюджет не би трябвало да е великодушна хранилка за всички бизнеси и за всички общини.
И тук трябват цели!
Например, вложенията не би трябвало да са подарък за избрани „ обичани “ предприемачи и „ обичани “ браншове, а да отиват единствено в посока на нововъведенията в обществения бранш. Сега страната за едни избори няма лични компютри, а раздава милиарди надясно и единствено надясно (няма грешка) на „ обичаните “ компании!
Друг образец, не е нужно да се финансират централно всички общини (там е другото равнище на корупция), а единствено тези, за които е належащо „ догонващо развиване “ към останалите. Областите и общините би трябвало да престанат да се вършат на арабии, които не пипват локалните налози с десетилетия, с цел да имат лични доходи, а избират да доят от общата крава!
- Въпросът за окончателното влизане в еврозоната би трябвало още веднъж да се осмисли и реши по кое време страната ни като цяло ще има полза. Засега смъкването на преградната шенгенска стена е добър мотив за оптимизъм, само че влизането в еврозоната не става единствено с агитация, а с увещание в изгодите и заканите. Казвам го като последовател на еврозоната, само че не ми харесва отсъствието на обща фискална политика в съюза.
Оставаме в очакване на огромната парламентарна говорилня, само че предварителното ми мнение е, че картофът е толкоз парещ, че ще се трансферира от ръцете на едни в ръцете на други, най-малко до момента в който не изстине при започване на януари. И до тогава да разберем дали 240-те партийни избраници заслужават наименованието „ държавници “.
Фейсбук
И въпреки всичко, има нещо на масата
Служебният кабинет „ Главчев “, за който има подозрения, че е обвързван с една-две партии или с един двама „ авторитетни “ политици, най-сетне сервира продукта на своите старания „ аритметиката да излезе “. Но тъкмо по този метод за следващ път лъсва фактът, че и финансовото министерство, и служебните кабинети не са в положение (а и не смеят) да образуват ясни национални социално-икономически цели и да изведат на напред във времето цели, които са общоприемливи („ демократични “ за страната).
Но преди да подлагаме на критика цифрите и общата картина, да изтъкнем позитивните страни на предлагания план за бюджет:
- Проектът е разполагаем, въпреки и със забавяне, оставен на милостта на моливите на тези 240 души, които - въпреки и тесни партийци - по Конституцията на България би трябвало да отстояват националните ползи и идеали.
- „ Аритметиката “ в общи линии дава учредения да се каже че „ бюджетът е вързан “ в предстоящи рамки с дребни изключения. Няма „ бомбастики “ - дълг над 3%, висока инфлация или голямо повдигане на данъчната тежест.
- Чест прави на създателите на този документ, че са потърсили нетрадиционни пътища както за увеличение на приходите, по този начин и за вкарване на разноските в някакви предстоящи „ коловози “.
И дотук! С това си упражнение и финансовото министерство, и кабинетът „ Главчев “ завършват своята работа по тегел и кройка.
Сега в действителност тези 240 избраници би трябвало да свършат доста, доста потребна работа. И да изведат на напред във времето цели и цели, които да префасонират плана по този начин, както диригентът настройва оркестъра си, с цел да се получи приятна музика за ушите. Подчертавам:
240-те би трябвало да бъдат като един оркестър
който обаче няма явен диригент (лидер в това Народно заседание няма!), което значи, че болшинството („ демокрацията “ в Народно събрание е тирания на болшинството, колкото и да не се харесва това) би трябвало да филтрира общи ползи и решения. Въпреки че консенсусът е доста по-добър от болшевизма, в този момент наподобява неосъществим.
И като допълнение: бюджетът за 2025 година е като каране на автомобил на къси светлини в гъста мъгла. Мъглата се спуска от задаващата се тръмпономика, приближаващия завършек на войната в Украйна, стагнацията на Германия, свръхвисоките задължения на съществени страни в еврозоната и така нататък А би било редно да се гледа най-малко до 2028 година, с цел да се знае какви „ основи “ би трябвало да се градят още през 2025 година – каране на дълги светлини в гъстата мъгла. Ще споделя персоналното си мнение като реалист: в това Народно заседание няма задоволително „ мозък “, който да гледа дълготрайно. И при вероятно нови предварителни избори надали картината ще се промени. И въпреки всичко, има неща в този момент за извършване.
Няколко вероятни направления за размишления
за цели и цели:
- Бюджетът, който ще се одобри, би трябвало да е „ вързан “. Знаейки какво следва като заплащания по дълга, неуместно е през интервала 2025 - 2027 година някой да си фантазира, че може да се направи „ уравновесен “ бюджет без недостиг. Но дългът би трябвало да се овладее в рамките до 3% от Брутният вътрешен продукт, и то действително в плановете на бюджетите до 2027 година, а при стопански напредък над 3% - и да се смъква!
- Държавата би трябвало да се вмести в рамките до законоустановените 45% от Брутният вътрешен продукт (в плана е над тях). За сведение на „ финансистите “ – в Европейския съюз страните оперират с към и над 50% от Брутният вътрешен продукт, което не поясняват като грях.
- Промените в заплатите на държавните чиновници би трябвало да отразяват правдивост и относително равновесие. Предлаганото повдигане на заплатите с над 15% на някои „ обичани “ браншове не е обосновано, без да има предварителни промени в тях, т.е. възстановяване на работата им. В тази посока би трябвало да се мисли и за пенсионната възраст в тези „ обичани “ браншове, тъй като тя е сензитивно под европейската. Място за съществени икономии тук има, става дума за милиарди левове.
- Пенсиите към този момент ще порастват по общоприетата процедура, само че през 2026 година би трябвало да се мисли за нова формула за преизчисляване, тъй като (да кажем истината) в този момент не са обективни.
По мотив на пенсиите
Мъдра концепция е те да се осъвременяват два пъти - през юли и през декември. Ако това стане, коледните добавки (само за някои!) стават непотребни.
- Минималната работна заплата може да остане 50% от междинната, макар че в други страни е под тези проценти, да вземем за пример 45%. Но страната ни е с най-ниска покупателна дарба, тъй че това връзване за половинката към този момент е потребно.
- Не е морално и възпитателно да се „ осветлят “ милионите и милиардите, добити с бандитизъм, корупция и нарушаване на законите, като им се позволи това да стане с жалките 15% от цената на добитото по противозаконен път посредством „ данъчна прошка “. Или 50%, или никакво признание, тъй като преди Тройната коалиция налозите бяха много високи – над 15%!
- Големият „ отсъстващ слон “ в бюджета за 2025 година е това, което би разтревожило свръхбогаташите и властващата олигархия, само че което би подобрило приходната част на бюджета. Става дума за прогресивно данъчно облагане върху приходите на физическите лица, което би могло да се обвърже да вземем за пример с понижаване на данъчната тежест при минималната работна заплата на 8%. Става дума и за корпоративното данъчно облагане плюс облагането на приходите на акционерите, което сега е безусловно ниско и неевропейско. Но когато на „ първия ред “ седят богаташи, това да се желае от тях е като да се самобичуват!
- Вдигането на минималния застрахователен приход е добра концепция, която не е нова, изключително след високата инфлация. По-разумно обаче би било да се направи последователно, по години – 2025, 2026, 2027 година, а не на веднъж.
- Хората не употребяват пушки и танкове. Пределната ставка на разноските за защита би трябвало да остане на 2% от Брутният вътрешен продукт (много повече е като дял от бюджетните директни и косвени разноски!). Необходимостта към този момент е нововъведения и индустриални вложения, а не още 10 или 20 броя Ф-16, които няма да ни подобрят значително отбраната.
- Държавният бюджет не би трябвало да е великодушна хранилка за всички бизнеси и за всички общини.
И тук трябват цели!
Например, вложенията не би трябвало да са подарък за избрани „ обичани “ предприемачи и „ обичани “ браншове, а да отиват единствено в посока на нововъведенията в обществения бранш. Сега страната за едни избори няма лични компютри, а раздава милиарди надясно и единствено надясно (няма грешка) на „ обичаните “ компании!
Друг образец, не е нужно да се финансират централно всички общини (там е другото равнище на корупция), а единствено тези, за които е належащо „ догонващо развиване “ към останалите. Областите и общините би трябвало да престанат да се вършат на арабии, които не пипват локалните налози с десетилетия, с цел да имат лични доходи, а избират да доят от общата крава!
- Въпросът за окончателното влизане в еврозоната би трябвало още веднъж да се осмисли и реши по кое време страната ни като цяло ще има полза. Засега смъкването на преградната шенгенска стена е добър мотив за оптимизъм, само че влизането в еврозоната не става единствено с агитация, а с увещание в изгодите и заканите. Казвам го като последовател на еврозоната, само че не ми харесва отсъствието на обща фискална политика в съюза.
Оставаме в очакване на огромната парламентарна говорилня, само че предварителното ми мнение е, че картофът е толкоз парещ, че ще се трансферира от ръцете на едни в ръцете на други, най-малко до момента в който не изстине при започване на януари. И до тогава да разберем дали 240-те партийни избраници заслужават наименованието „ държавници “.
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ